бонбонести висяха над входа като завеси. Подредени в колона дузини от издокарани гимназисти си говореха, докато се регистрираха, за да влязат. Отворих сребристата си мрежеста чантичка и подадох билетите ни на привидно бдителен човек от персонала. Вдигнах поглед, за да го видя. Бе учителят ми от залата за учене — господин Фъргюсън.
— Виждам, че най-накрая се върна — каза сурово и нямаше предвид завръщането ми в залата за учене.
— На чешмите имаше опашка.
Господин Фъргюсън изучи Александър с поглед докато бързо преминахме покрай него, за да отидем във физкултурния салон, който сега превърнат в бална зала.
Макар че Снежния Бал бе елегантен със зимната си тематика, сега Комитета по Декориране за Бала бяха надминали себе си. Гигантски приличащи на бонбонки Necco25 хартиени сърца висяха от покривните греди като захаросани снежинки. Фрази като „Бъди моя, Истинска любов“, „Хайде да се целунем“, „Бъди добра“, „Сладки приказки“ и „Любов Моя“ — оцветени в бебешко синьо, розовото на Барби, слънчогледово жълто, снежнобяло, лавандулово лилаво и зелено като за русалка се рееха над нас, толкова близко, че ако протегнехме ръце щяхме да и хванем. Белите стени на салона, обикновено облепени с плакати на училището, сега бяха заменени с триметрови изрязани фигурки на Купидон и розови сърца. Твърдият баскетболен под сега беше покрит с конфети с формата на сърца в червено и бяло. В един ъгъл беше се разположил фотограф, готов да снима пременените в рокли и костюми ученици. За фон имаше голямо червено сърце с бяла дантела като гигантска валентинка.
Бандата Маскираните Защитници26, четирима мъже на около тридесет с модерни черни смокинги, крилца на Купидон и бели тенис обувки, забиваха върху специално пригодена сцена под единия баскетболен кош.
Учениците на Дулсвил се бяха преобразили от мажоретки и спортисти в принцове и принцеси. Момичетата блестяха във вечерните си рокли — една дъга от розово, синьо, червено и оранжево, придобита от магазина на Джак, се бе изсипала на баскетболното игрище сякаш са от Холивудска премиера.
Забелязах как едно дребно кестеняво момиче във възхитителна синя рокля от винил държи ръката на елегантния си кавалер.
— Беки! — извиках аз и изтичах до нея.
— Рейвън! Возих се в лимузина.
— Знам. Видях те като излизаше. Изглеждаш като филмова звезда!
— Ти си най-красивата тук! — върна ми комплимента тя.
— Няма начин — ти си! Тази дреха ти подхожда страшно много — направо е великолепна!
Докато ние с Беки ахкахме, Александър и Мат се бяха заговорили.
— Хайде да се снимаме — каза Беки. — Всички заедно, четиримата.
Сърцето ми потъна. Отново трябваше да пропусна снимките.
— Още съм заслепена от светкавиците от вкъщи — казах аз.
— Много смешно — Беки ме сграбчи за ръката и нетърпеливо ме поведе към зоната за снимки. Аз хвърлих поглед назад. Мат ни последва, но придружителя ми пременен в черен костюм остана назад.
— Къде е Александър? — попита Мат. — Мислех, че е точно зад мен.
— Той мрази снимки. Смята, че крадат част от душата — забърборих аз.
Тълпа от абитуриенти се бяха събрали, за да изживеят своя „Кодак“ момент. Изведнъж, Беки сграбчи Александър измежду една група от влюбени двойки, която седеше точно зад нас.
— Ваш ред е — каза фотографа, сочейки към мен.
Замръзнах, но Беки ме издърпа до мястото на подиума, което бе обозначено с две ленти „Х“ от черно тиксо.
— Ще си я запазя завинаги — каза — Може да изберат точно нея за годишника — продължи.
— Може само да се надяваме — отговорих аз с пресилена усмивка.
— Не знаех, че вампирите излизат на снимките — чух как някой да каза. И знаех, че това се отнася за мен.
Фотографът подреди Беки и мен във V-образна форма като каза на Мат и Александър да застанат зад нас, сякаш сме гигантски парчета пъзел.
Хвърлих поглед назад към приятеля си и удивено видях как той се усмихва.
— Ще преброя до три — каза фотографът. — Едно, две…
— Апчих! — престорено кихнах.
— Наздраве — казаха всичките ми приятели.
— Наздраве! — каза фотографът, като отстъпи за момент от фотоапарата. — Още веднъж, щом преброя до три. — И той се загледа в обектива. — Едно, две…
— Наистина трябва да си взема носна кърпичка — казах и вдигнах ръка.
Беки я хвана, за да не мърдам повече.
— Трябва да направя триста снимки тази вечер. Не мога, ако ти не престанеш да мърдаш — предупреди ни фотографа.
Можех да видя нетърпението на тълпата около нас.
Фотографът застана отново зад камерата.
— Едно, — и светкавицата се включи. Хитър човек. За щастие, стаята беше достатъчно осветена, и светкавицата не заслепи нито мен, нито Александър.
Друга двойка се запъти към нас, за да заеме местата ни.
— Жаден съм — каза Александър неспокойно и изведнъж ме поведе през тълпата далеч от фотографа.
Докато двамата се измъквахме, чух как Мат ни вика.
— Трябва да го направим пак — извика той. — Фотографът е отрязал Александър от снимката.
С нефотогеничното ми гадже се добрахме до купата с пунш. Бюфетът бе обсипан с червени и бели шоколадови целувки, купи с Red Hots27 и кутийки във формата на сърца, пълни отново с шоколадови бонбони.
Видях Дженифър Уорън в черната коктейлна рокля, която аз исках да купя от магазина на Джак. Все още бях ядосана как ми я измъкна под носа, но тя наистина изглеждаше толкова добре в нея, че не се стърпях да и го кажа.
— Тази рокля е направена специално за теб.
— И твоята — отговори ми тя с хитра усмивка.
— Благодаря! — отвърнах.
Дълбоко в себе си знаех, че не го бе казала като комплимент.
Видях как Тревър, облечен в разкопчан лъскав черен смокинг, изчистена бяла риза и червена вратовръзка, се приближи до Дженифър.
Огледа ме от катранено черната ми коса до въгленово черните ми ботуши на вещица.
— Жалко, че няма да имаш този танц — меко каза той. — Планирал съм ти една нощ, която никога няма да забравиш.
— Това ще е нощ, която наистина ще запомня. Само ще ми се наложи да забравя, че и ти си присъствал в нея.
И тогава, Александър пристъпи помежду ни. The Caped Crusaders засвири Любовно Гнездо.
— Може ли този танц? — попита и ми подаде ръка.
Оставихме Тревър до бюфета и цял час танцувахме рокендрол, докато не започнаха да ми се привиждат сърца навсякъде. Накрая и двамата бяхме толкова изморени, че се запътихме обратно към купата с пунш, за нещо освежително.
Господин Фъргюсън зае подиума като застана пред групата.
— Бих искал да благодаря на всички ви, че сте тук тази вечер на бала Viva las Valentines! — каза на микрофона на фона на ентусиазираните аплодисменти. — Бих искал да благодаря и на Комитета по Декориране, че доброволно отделиха от свободното си време, за да превърнат гимнастическия салон в Рай за влюбените!
— Браво, Беки! — изкрещях, пляскайки в чест на най-добрата ми приятелка, която седеше точно до мен.
