— И най-накрая, на пекарната на Шърли, за прекрасните бонбони и освежителни напитки! — продължи господин Фъргюсън.
— Сега ръкопляскаме на купата с пунш! — прошепнах на Александър.
— За мен е голяма чест да обява тазгодишните Крал и Кралица на бала!
— Охо! — един футболен сноб изкрещя на фона на аплодисментите.
— Барабани, моля — заповяда господин Фъргюсън.
Тълпата утихна, докато учителят от залата за учене отваряше валентинка с големината на писмо.
— Бих искал да ви представя кралят на бала тази година… Тревър Мичъл!
Тревър удари ръцете на съотборниците си — сноби и изтича на сцената, все едно получаваше Световната Купа.
Завъртях очи.
— Голяма изненада. След като татенцето му притежава цялата земя в Дулсвил — прошепнах на Александър. — Може да си позволи да купи на сина си трон.
Хедър се приближи до Тревър, който стоеше в средата на подиума, махайки на тълпата, и постави сребърен жезъл в ръката му и корона върху русите му къдрици.
— И тазгодишната кралица на бала… — Господин Фъргюсън отвори втората валентинка и започна — Джен…
Дженифър Уорън тръгна напред между учениците.
И тогава очите на господин Фъргюсън изскочиха като тези на Джеймсън, но после прочисти гърло и каза.
— Имах предвид… Рейвън Мадисън.
Тълпата утихна.
— Рейвън Мадисън — повтори.
Зяпнах Тревър, който победоносно ми намигна.
Всички погледи се отправиха към мен, докато светлината на прожекторите осветяваше лицето ми.
— Сигурно има грешка — казах на Александър.
Дженифър Уорнър стоеше зашеметена с един крак на сцената.
— Но това е последната ми година! Искам ново преброяване на гласовете!
Беки започна да пляска с ръце.
— Рейвън, Рейвън! — Останалите бяха толкова шокирани, колкото и самата аз, но и те се присъединиха ръкоплясканията.
— Рейвън, Рейвън, Рейвън! — започна да скандира тълпата.
— Качвай се там! — каза ми Беки като ме избута на сцената.
Набрах роклята си и се изкачих по стълбичките към подиума. Сякаш цяла вечност вървях на забавен каданс, докато стигна до Тревър и господин Фъргюсън. Хедър се приближи, изгледа ме злобно, сложи една сребърна тиара с фалшиви инкрустирани диаманти на главата ми и ми подаде букет от червени рози.
Усмихвах се неловко, докато тълпата надаваше радостни викове. Имах чувството, че съм попаднала в сцена от „Кери“. Сега вече знаех какво бе отмъщението на Тревър. Беше си представил как аз, аутсайдера на училището, ще да остана възхитена от това, че съм станала Кралица на Бала. И точно тогава, досущ като в някой филм на ужасите, една кофа със свинска кръв щеше да се излее върху мен, засрамвайки ме пред цялото училище.
Само че аз имах по-различно оръжие от това на Кери.
Викториански дъждобран.
Отворих елегантния си дъждобран и хвърлих поглед първо на Тревър, а после и тълпата.
И зачаках. И чаках. И чаках.
Нищо не падна върху ми, дори и конфети във формата на сърца.
Погледнах към съучениците си, които до един изглеждаха объркани. Тогава се сетих и осъзнах ориста си.
Тревър имаше далеч по-лош план от това да ме унижи със свинската кръв — искаше да танцува с мен пред цялото училище и най-вече пред Александър.
— Този танц е за Кралят и Кралицата на Бала, Тревър Мичъл и Рейвън Мадисън — обяви господин Фъргюсън.
Всички погледи бяха втренчени в мен. Исках да избягам, но бях заобиколена от зяпнали ученици.
Тревър стисна ръката ми по-силно отколкото един нападател държи топката си за ръгби.
Видях Александър, който ме гледаше, със самотни втренчени очи, пляскайки заедно с останалата част от съучениците ми. Почувствах се ужасно да държа ръката на друго момче пред Александър особено, когато тази ръка бе тази на моята Немезида.
Тревър ме поведе надолу по стъпалата до средата на дансинга.
Светлините отслабнаха и червени сърца затанцуваха по стените и пода на физкултурния салон.
Едва дишах. Тревър обхвана кръста ми с ръка и ме придърпа към себе си.
Бях замаяна от светлините и музиката. Гадеше ми се. Не бях поканила Александър да дойде на бала, за да ме гледа как танцувам с Тревър!
Не ми пукаше какво гласяха правилата на бала или на кого е платил Тревър.
Откъснах се от хватката му.
— Ти го нагласи, нали! — надвиках аз музиката. — Не съм истинската Кралица на Бала. Този танц принадлежи на Дженифър Уорън.
— Не ми дръж такъв тон пред цялото училище — процеди Тревър през зъби, опитвайки се да сграбчи отново ръката ми.
— Забрави!
— Веднъж откачалка, винаги откачалка. Ще те спипам, Чудовищно Момиче!
Думите на Тревър раздраха вените ми като натрошено стъкло. Колкото далеч бяхме стигнали с Тревър през последните няколко седмици, сега се връщахме към двете деца в детската градина, оттам откъдето бе тръгнало всичко.
Свалих тиарата от главата си.
Дженифър, утешавана от снобката с обувки „Прада“, ми се усмихна.
— Това принадлежи на теб — подадох й тиарата.
Обърнах се, триумфираща, за да го отпразнувам победата с гаджето ми вампир.
Но вместо него, всички усмихнати лица насреща ми бяха смъртни.
Претърсих навсякъде, дори леко се замаях, докато търсех за Александър в морето от ученици, които зяпаха как Тревър и Дженифър танцуват. Отне ми миг да успокоя дишането си, но въпреки това продължи да бие прекалено бързо. Проправих си път през тълпата и открих Беки и Мат.
— Къде е Александър?
— Не знам. Беше тук преди минута. Не мога да повярвам, че си кралицата на бала! Защо си даде тиарата на Дженифър?
— Ще говорим по-късно. Трябва да намеря Александър.
— Хей, трябва да повторим снимката… — подвикна Мат след мен.
Аз претърсих с поглед масите, където бяха се бяха настанили влюбените двойки. Нямаше нито един вампир сред тях.
— Виждали ли сте Александър? — попитах аз класният ми.
— Кой Александър?
Изтичах до масата за пунш. Няколко двойки дъвчеха шоколадови бонбони във формата на целувки.
— Някой от вас да е виждал Александър?
— Александър кой? — попита едно хлапе. — Зомбито? Мисля, че вече е погребан.
Сърцето ми потъна.
Хукнах към задния изход. На една табела пишеше: САМО ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ. АКО ВРАТАТА БЪДЕ ОТВОРЕНА, ЩЕ ПРОЗВУЧИ АЛАРМАТА.
Да му се не види!
Подминах фотографа, който разкачваше оборудването си. Излетях през изхода на салона и хукнах
