Излязоха през портата на казармата, завиха наляво и пресякоха широкия проход покрай южната крепостна стена. Откритите пространства на Капустан — непреднамерен резултат от обособилите се самостоятелни „станове“ — без много усилия се бяха преобразували в мъртви зони. По различните подстъпи бяха вдигнати опорни пунктове — барикади и редути от камък, дърво и натопени във вода бали сено. Когато враговете успееха да пробият крепостната стена, щяха да навлязат в тези голи пространства и да бъдат подложени на убийствен обстрел. Принц Джеларкан беше опразнил половината си съкровищница за стрели, лъкове, балисти, мангонели и други сеещи смърт оръжия. Отбранителната система представляваше гъста паяжина, обхванала целия град, според плана на Брукалаян за бавно, организирано стягане на защитата.
„Не давай и едно камъче, докато не затънеш до глезените в панионска кръв.“
Малкото минаващи пъстро облечени граждани се отдръпваха бързо от пътя на Сивите мечове и двамата варвари баргасти с поръсените им с пепел лица.
— Двамата с дестраянта имахме среща с Крон Т’лан Имасс — почна Брукалаян. — Бек Окан ни уведоми, че тяхното предложение за съюз е в отговор на К’Чаин Че’Малле. Те няма да се бият със смъртни. Освен това ни уведоми, че Ловците на К’елл са се събрали на половин левга северно, всичко около осемдесет. От това стигам до извода, че те ще са началният гамбит на септарх Кулпат — щурм на северната порта. Появата на такива страховити същества би трябвало да внуши ужас у нашите бранители. Портата ще бъде разбита, Ловците ще нахлуят в града и касапницата ще започне. След това Кулпат ще пусне напред своите урдомани, срещу другите порти. До привечер Капустан ще трябва да е паднал. — Помълча, сякаш искаше да предъвче думите си, после продължи: — Несъмнено септархът е уверен в плана си. За наше щастие, Ловците на К’елл изобщо няма да стигнат до северната порта, тъй като четиринайсет хиляди Т’лан Имасс и колкото там Т’лан Ай има с тях, ще се вдигнат да блокират щурма им. Бек Окан ни уверява, че защитният вал ще е абсолютен и окончателен.
— Ако приемем, че това твърдение е вярно — вметна Итковиан, докато навлизаха в квартал Стар Дару, — на септарх Кулпат ще му се наложи да коригира плана си.
— И то в условия на голямо объркване — допълни Карнадас.
Брукалаян кимна.
— На нас се пада да предвидим тези корекции.
— Той няма да знае, че Т’лан Имасс се интересуват единствено от К’Чаин Че’Малле — каза Щит- наковалня. — Най-малкото, не и веднага.
— А това ограничение може да се окаже временно — каза дестраянтът. — Стане ли този Сбор, Т’лан Имасс може да получат друга задача.
— Знаем ли нещо ново за Призовничката им?
— Тя е с армията на Бруд.
— Разстоянието?
— Месец и половина път.
— Бавни са — изсумтя Хетан.
— Армията им е малка — изръмжа Брукалаян. — И са предпазливи. Не мога да ги виня за избраната скорост. Септархът възнамерява да превземе Капустан само за един ден, но знае много добре, че може без риск да удължи обсадата не повече от месец и половина. Не успее ли в първия си опит, най-вероятно ще се отдръпне и ще премисли. Може би продължително.
— Не можем да удържим месец и половина — промърмори Итковиан. Погледът му обходи редицата храмове покрай главната улица на Стар Дару и спря на високите стени на древната цитадела, наречена сега Хомота.
— Длъжни сме — отвърна Брукалаян. — Щит-наковалня, моля за оценката ви. Кампанията на Кулпат при Сетта — там нямаше К’Чаин Че’Малле, които да ускорят обсадата. Колко продължи?
— Три седмици — отвърна незабавно Итковиан. — Сетта е по-голям град и бранителите му бяха обединени и добре организирани. Удължиха цели три седмици една обсада, която трябваше да трае не повече от седмица. Капустан е по-малък град, с по-малко защитници — и при това защитници, между които има неприязън. Освен това броят на тенесковрите след Сетта се е удвоил. Най-накрая, беклитите и урдоманите са закалени от онова тежко изпитание. Месец и половина? Невъзможно.
— Длъжни сме да направим невъзможното възможно, Щит-наковалня.
Итковиан стисна зъби и не отговори.
Щом наближиха високите порти на цитаделата, седалището на жреческия Съвет, Брукалаян спря и се обърна към баргастите.
— Е, вие ни чухте, Хетан. В случай, че клановете на Белоликите стиснат копието на войната, колко воини ще тръгнат в поход? За колко време могат да пристигнат?
Жената се озъби.
— Клановете никога не са се съюзявали за война, но ако го направят, воините на Белоликите ще наброяват седемдесет хиляди. — Усмивката й беше студена и предизвикателна. — Няма да го направят. Никакъв поход. Никаква помощ. Никаква надежда за вас.
— Доминът след това ще обърне алчния си поглед и към вашия народ, Хетан — каза Итковиан.
Тя сви рамене.
— Каква тогава е целта на тази аудиенция при Съвета на маската? — избоботи Брукалаян.
— Ще дам отговора пред жреците.
Итковиан се намеси.
— Доколкото разбрах, слезли сте на юг, за да разберете какво представляват К’Чаин Че’Малле.
— Не е нужно да обсъждаме задачата ни, вълко. Тя ни беше поставена от шаманите. Сега трябва да изпълним втората си задача. Е, ще ни представите ли на тези глупави жреци, или ще трябва да продължим сами?
Залата на Съвета беше огромна, с полукръгли дървени балкони срещу величествения вход. Куполовидният таван беше блестял някога със златен варак, но сега от него бяха останали само няколко петна. Барелефите, огрявани някога със златистата светлина от купола, бяха похабени и почти безформени, смътно напомняха за шествия на поклонници в церемониални облекла. Подът беше покрит с разноцветни геометрични плочки, оформящи едва различима шарка около централния кръг от лъскав гранит и много изтъркани.
Факлите, окачени високо по каменните стени, мятаха треперлива жълта светлина и развяваха струи черен дим, който се носеше от теченията в залата. Стражите, със спуснати забрала на шлемовете и с люспести брони, стояха неподвижно от двете страни на входа и пред всяка от четиринадесетте врати, подредени зад балконите.
Четиринадесетте жреци на Съвета на маската седяха в редица на най-високия от трите балкона, строги и тържествени в халатите си и смълчани зад пищно изваяните еластични маски на своите богове. Въпреки цялото си разнообразие, маските бяха еднакво грозни и карикатурни в своята омекотеност, макар че в момента всички жреци си бяха придали неутрално изражение.
Брукалаян закрачи — стъпките му отекнаха в залата — и спря в самия център на широкия, стърчащ в средата кварцит, носещ подходящото название Пъпа.
— Съвет на маската — напевно заговори той, — позволете да ви представя Хетан и Кафал, баргастки пратеници на Белоликите. Сивите мечове бяха удостоени с честта да помолят за това представяне. След като то е извършено, ще напуснем заседанието ви. — И отстъпи назад.
Рат-Десемврий вдигна тънката си ръка и каза:
— Един момент, моля, Смъртни мечо — рече тя. — Макар да не знаем нищо за естеството на намеренията на Баргаст, молим ви да останете, тъй като след тази аудиенция ще трябва да обсъдим някои неща.
Брукалаян сведе глава.
— В такъв случай сме длъжни да заявим, че не знаем нищо за исканията на баргастите.
— Разбира се — промълви маскираната жена и на скръбния лик на нейния бог се изписа лека усмивка.
С отривиста крачка Брукалаян се върна до входа при Итковиан и Карнадас.
