глупак или мъдрец ги е събирал през всички тези столетия и ги е трупал на едно място — и това място все още съществува, нали? Хайде, остави тази престорена свенливост да нанка и казвай къде е стоката!
— Много си тъп! — изсъска жрицата.
Итковиан не ги слушаше. Погледът му се беше приковал в Хетан. Искаше му се да може да види очите й, макар и само за да потвърди онова, което подозираше.
Тя трепереше. Толкова леко, че Щит-наковалня подозираше, че никой друг освен него не го е забелязал. Трепереше… „И мисля, че знам защо.“
Някакво движение привлече погледа му. Карнадас бавно отстъпваше, за да застане до Брукалаян. Погледът на дестраянта като че ли се беше приковал в братята и сестрите от Съвета, по-точно — в мълчаливия слаб Рат-Финир, който седеше най-отдясно. Превитият гръб и присвитите рамене на Карнадас — както и усилието му да не поглежда към Хетан — подсказаха на Итковиан, че дестраянтът е стигнал до същото откритие — откритие, от което сърцето на Щит-наковалня затуптя като лудо.
Сивите мечове не участваха във всичко това. Бяха всъщност неутрални наблюдатели, но в сърцето си Итковиан не можеше да не застане зад каузата на Хетан.
Дестраянтът стигна до Брукалаян, погледна небрежно над рамото му и срещна погледа на Итковиан.
Щит-наковалня му отвърна със съвсем леко кимване.
Очите на Карнадас се разшириха и той въздъхна.
„Да. Баргасткият гамбит. Поколение поклонници… дълго преди идването на капън и дару, дълго преди да възникне поселението. Баргастите обикновено не почитат мъртвите си по този начин. Не, костите, скрити тук — някъде тук, — не са просто костите на някой боен главатар или шаман. Тези кости са… изключително важни. Толкова високо се ценят, че синовете и дъщерите на безброй поколения са идвали да се поклонят на легендарното място, където почиват. Ето ти една важна истина… която води до следващата.“
„Хетан трепери. Баргастките духове… тръпнат. Били са се изгубили — ослепени от оскверняването. От толкова време… изгубени. Най-свещените останки… а самите баргасти така и не са били сигурни — не са били сигурни, че са тук, в тази земя, на това място, не са били сигурни дали изобщо съществуват.“
„Тленните останки на техните духове-богове.“
„И Хетан скоро ще ги намери. Дълго таеното подозрение на Хъмбръл Тор… Дръзкият — не, жестокият гамбит на Хъмбръл Тор. «Намери ми костите на родовете-основатели, дъще Хетан.»“
Клановете на Белоликите знаеха, че Доминът ще тръгне срещу тях, след като Капустан падне. Всъщност предстоеше война. Но клановете никога досега не се бяха обединявали — древни кръвни вражди и съперничества ги глождеха отвътре. Хъмбръл Тор имаше нужда от древните свещени реликви. За да ги вдигне като пряпорец. За да се съюзят клановете, да се забравят всички вражди.
„Но Хетан е закъсняла. Дори да спечели тук, сега, е много закъсняла. Ще си получиш реликвите, скъпа, разбира се — но как ще ги изнесеш от Капустан? Как ще ги пренесеш през безбройните редици панионска войска?“
Резкият глас на Рат-Кралица на сънищата прекъсна мислите му.
— Добре. Хетан, дъще на Хъмбръл Тор, отстъпваме пред искането ти. Ще ти върнем тленните останки на вашите предци. — Стана бавно и махна с ръка на командира на стражата. Войникът пристъпи към нея и тя му зашепна нещо. Той кимна и излезе. Жената с маската отново се обърна към баргастите. — Ще е нужно известно усилие, за да се стигне до… мястото на вечния им покой. С твое разрешение, бих искала междувременно да поговорим със Смъртен меч Брукалаян по въпроси, засягащи отбраната на града.
Хетан се намръщи, после сви рамене.
— Ваша работа. Но предупреждавам. Търпението ни е кратко.
На маската на Кралицата на сънищата се изписа усмивка.
— Ще имаш възможността лично да бъдеш свидетелка на изваждането им, Хетан.
Баргастите слязоха от Пъпа.
— Излезте напред, Смъртни мечо — прогърмя гласът на Рат-Гугла. — С меча в ножницата този път.
Итковиан изгледа закрачилия към центъра командир, учуден от странното предупреждение на висшия жрец, както и от хладната усмивка, с която му отвърна Брукалаян.
Рат-Сенкотрон се надвеси над перилото.
— Знайте, Смъртен меч, че Съветът на маската най-сетне признава онова, което бе очевидно и за вас, и за мен от самото начало — неизбежното унищожение на Капустан.
— Грешите — отвърна Брукалаян и дълбокият му глас отекна в залата. — Нищо неизбежно няма в тази предстояща обсада, стига всички да се придържаме към обща отбрана…
— Външните редути ще се държат — отсече Рат-Беру — толкова колкото е възможно.
— Ще бъдат изклани, късоглед глупак такъв! — кресна Рат-Сенкотрон. — Стотици хора, хвърлени на вятъра! Хора, които не можем да си позволим да изгубим!
— Стига! — извика Рат-Кралица на сънищата. — Не това е въпросът, който искаме да обсъдим. Смъртни мечо, връщането на отряда на Щит-наковалня беше забелязано от мнозина. В частност появата на някакви… вълци. Според слуховете май са нещо по-лошо от обикновени вълци. Оттогава обаче…
Една от вътрешните врати се отвори и влезе колона джидрати — носеха кирки. Закрачиха по пода, разгърнаха се във ветрило в единия край и почнаха да оглеждат плочките.
Брукалаян се окашля.
— Този въпрос, Рат-Кралица на сънищата, засяга принц Джеларкан…
Отвлечена само за миг от появата на работниците, висшата жрица отново се обърна към Брукалаян.
— Вече говорихме с принца. Той не пожела да сподели какво знае и като че ли имаше намерението да спечели отстъпки от Съвета в замяна на информация. Ние в такива глупави пазарлъци няма да участваме, Смъртни мечо. Държим да знаем какво представляват тези същества и значението на тяхната поява, и вие ще ни предложите отговорите.
— Уви, не мога да задоволя любопитството ви в отсъствието на нашия работодател — отвърна Брукалаян. — Но ако принцът заповяда друго…
Работниците започнаха да удрят с кирките по пода. Парчетата керамика зачаткаха като градушка около краката им. Итковиан видя как Хетан пристъпи към тях. Песнопението на Кафал се беше свело до тих шепот, почти заглушен от шумотевицата в залата, очите му, светнали, се бяха приковали в блъскащите по пода джидрати.
„Костите лежат под нас. Събрани са тук, в кухото ядро на Хомота — от колко ли време?“
Рат-Сенкотрон изсумтя на Брукалаян.
— Виж сега. Това няма да ни доведе до нищо. Някой да повика принца. Щит-наковалня, със спасените от вас търговци имаше двама магове — тези немрящи вълци да не би да са техни домашни любимци случайно? Разбрахме, че маговете са си закупили имение тук, в квартал Дару. Друг от тази група търговци е направил същото; всъщност купил си е малка къща и се е обърнал към Съвета с молба за гражданство. Колко странни хора! Сто хиляди канибали гъмжат под стените ни, а тези чужденци купуват недвижимо имущество! С немрящи вълци за любимци при това! Какво бихте могли да ни кажете по въпроса, Итковиан?
Щит-наковалня сви рамене.
— В разсъжденията ви има известна логика, Рат-Сенкотрон. Колкото до действията на маговете и търговците — уви, не мога да си обясня техния оптимизъм. Може би ще е по-разумно да ги попитате сами.
— И ще го направя, Щит-наковалня. Ще го направя.
Оказа се, че плочките са циментирани върху по-големи правоъгълни каменни плочи. Работниците разкъртиха една от тях и отдолу се показаха подпори от намазани с катран греди. Конструкцията оформяше решетка, увиснала над подземна камера, от която лъхна мухлясал въздух.
— Смятам — каза Рат-Гугла, — че трябва да отложим тази дискусия със Смъртния меч, тъй като, изглежда, тази зала скоро ща загуби пода си в отговор на исканията на Хетан. Когато дискусията се поднови, принц Джеларкан ще присъства, за да държи ръката на Смъртния меч, докато го разпитваме. Междувременно сме свидетели на историческо разкритие, което бързо привлича вниманието на всички! Нека да ги видим тези мухлясали кокали!
