Хетан и брат й тръгнаха и заеха местата си на кварцита. Хетан огледа бавно жреците, след което вдигна глава и извика:
— Белоликите са в траур!
Нечия ръка плесна по перилото. Рат-Д’рек беше станала на крака; лицето на богинята на Есенния червей се беше намръщило.
— Пак ли? Кълна се в Бездната, поднасяте ни исканията на вашето племе в такъв момент! Същите начални думи! Същото идиотско твърдение! Отговорът не е за първи път, нито за втори, не, и не, и не! Аудиенцията е закрита!
— Не е!
— Как смееш да се обръщаш към нас с такъв тон…
— Смея, пръдня миризлива такава!
Опулил очи, Итковиан зяпна първо Хетан, после — Съвета.
Баргастката разпери ръце.
— Чуйте думите ми! Ще съжалите горчиво, ако ги пренебрегнете!
Брат й беше подхванал тихо заклинание. Въздухът около двамата диваци се завихри.
Стражите посегнаха към мечовете си.
Итковиан залитна напред, но Карнадас го изпревари — халатът на жреца запърха зад гърба му.
— Един момент! — извика той. — Свети братя и сестри! Нима искате да видите как ще избият верните ви стражи? Нима искате да видите как ще рухне самият Хомот, като всички вие ще загинете междувременно? Погледнете внимателно тази магия пред себе си, моля ви! Не е просто шаманска магия — вижте! Духовете на Баргаст са се събрали. Братя и сестри, духовете на Баргаст са тук, в тази зала!!!
Тишина. Освен тихото напяване на Кафал.
Брукалаян пристъпи до Итковиан и промърмори в ухото му:
— Щит-наковалня, имате ли някаква представа какво става?
— Тази възможност изобщо не ми беше хрумвала — отвърна Итковиан. — Стара петиция. Не мислех, че…
— Какво точно искат?
Той поклати глава.
— Признание на правата им. Земята под този град е баргастка земя, така поне твърдят те. Ако прочетете протоколите от предишни аудиенции, гонили са ги с ритници в задника, общо взето. Смъртни мечо, не си представях, че…
— Един момент. Нека чуем жената.
Братята и сестрите се бяха вслушали в думите на дестраянта и отново си бяха седнали по местата, с гневни изражения на маските. Ако моментът не беше толкова напрегнат, Итковиан сигурно щеше да се ухили на явно… втрещените богове.
— Прието — изръмжа Хетан и изгледа с присвити очи жреците и жриците. — Онова, което беше доскоро молба, вече е настойчиво искане. Сега ще изредя предишните ви аргументи да отхвърлите молбите ни и ще повторя за последен път нашите отговори. Може би този път ще проявите малко разум при гласуването. Ако не, ще наложа искането ни със сила.
Рат-Гугла се изсмя и се наведе над парапета.
— Със сила? Мило девойче, този град и всичко отсам стените му е може би само на няколко камбани от пълното унищожение. А ти ни заплашваш със сила? Наистина ли си толкова глупаво момиченце, колкото изглеждаш?
Хетан се ухили дивашки.
— Предишните ви аргументи. Най-старите хроники на Дару твърдят, че земята е била незаета. Освен древните сгради, отдавна изоставени, които явно не са били с баргастки произход. Оскъдните записки за пастирски станове подсилиха тази позиция. Баргастите са живели на север, по склоновете на хълмовете и по самата планинска верига. Да, наши шамани са слизали на поклонничество в тази земя, но тези пътувания са били редки и кратки. Дотук съгласни ли сте? Добре. На тези аргументи в миналото ние отговаряхме просто. Баргастите не живеят върху свещена земя — обиталището на костите на предците им. Вие живеете ли върху гробищата си? Не. Ние също. Първите капънски племена са заварили тук само гробни могили на баргастките мъртъвци. Изравнили са ги, и заедно с племената на Дару са вдигнали град върху тази свята земя. Това оскърбление е непоправимо. Миналото е непроменимо и ние не сме толкова глупави, че да твърдим обратното. Искането ни е просто. Формално признаване на собствеността ни и право да идваме тук на поклонничество. Вие отхвърляхте молбата ни, отново и отново. Жреци, търпението ни е изчерпано.
Рат-Сенкотрон се изсмя хрипливо и вдигна ръце.
— Нима? Великолепно! Много добре! Братя и сестри, да дадем на баргастите всичко, което искат! Каква сладка ирония — да отстъпим драговолно всичко, което и без това скоро ще загубим! Дали панионците ще го зачетат? — Маската му се изкриви в усмивка. — Не мисля.
Хетан поклати глава.
— Казах, че търпението ни се изчерпа, бръмбар плашлив. Предишните ни молби вече не важат. Този град ще падне. Панионците няма да ни предложат гостоприемство. Но въпреки всичко на желанието на баргастките поклонници трябва да се отговори. Казах. — И скръсти ръце.
Тишината се проточи.
Накрая Рат-Кралица на сънищата въздъхна.
Хетан се обърна към нея.
— А, значи знаете истината!
Със замислено изражение на маската, в пълен контраст с явната тревога в стойка и жестове, жрицата се окашля и каза:
— Не всички. Малко от нас. Много малко. — Извърна глава и огледа братята и сестрите си. Рат-Бърн реагира първа — дъхът й изсъска през цепнатината на маската.
След малко Рат-Гугла изсумтя:
— Разбирам. Необичайно разрешение, наистина…
— Очевидно! — сопна се Рат-Сенкотрон и се извъртя ядосано в стола си. — Не е нужно да се знаят тайни! И все пак трябва да обсъдим въпроса! Какво губим с разрешението? Какво печелим с отказа?
— Не — прекъсна го Хетан. — Отказът няма да предизвика ръката ни да защити тази земя. Моят баща, Хъмбръл Тор, правилно предположи, че умовете ви са извратени. Но ние с брат ми ще избием всички в тази зала, преди да си тръгнем днес, ако решите да ни откажете. Можете ли да приемете собствената си загуба?
Дълго не проговори никой. Накрая Рат-Кралица на сънищата се окашля отново.
— Хетан, може ли да ти задам един въпрос?
Жената със сивото лице кимна.
— Как смятате да уредите изнасянето на… онова, което търсите?
— Що за тайна криете тука? — изкрещя Рат-Опонн. — Ти и Рат-Гугла, и Рат-Бърн! Какво се каните да направите? Трябва да знаем!
— Използвай си червясалия мозък — изръмжа му Рат-Сенкотрон. — Какво ходят да тачат и почитат поклонниците?
— Ъъъ… реликви? Икони?
Рат-Сенкотрон закима, като търпелив наставник на глупаво дете.
— Браво, братко. Значи как слагаме край на едно поклонничество?
Рат-Опонн го зяпна, с безизразна маска.
— Преместваш реликвите, идиот с идиот! — изкрещя Рат-Сенкотрон.
— Чакай, чакай! — намеси се Рат-Беру. — Това не означава ли, че местоположението им е известно? Всички тези могили не са ли били изравнени? Кълна се в Бездната, колко имения и домове-огнища на становете държат по някоя очукана баргастка урна на лавицата? Нима ще претърсваме всяка къща в града?
— Не се интересуваме от съдове — изръмжа Хетан.
— Точно това е тайната! — обади се с меден гласец Рат-Сенкотрон и заклати глава. — Нашите две сестри и брат знаят къде са костите! — Обърна се към Рат-Кралица на сънищата. — Нали, скъпа? Някой
