Прословутата способност на малазанската военщина да се приспособява към всеки стил на водене на военни действия, какъвто предложи противникът, беше всъщност повърхностна. Зад илюзията за гъвкавост стоеше твърдата увереност в превъзходството на имперския стил. За тази илюзия за гъвкавост допринасяше самата подвижност на малазанската военна структура, както и разработването на всевъзможни и многобройни стилове на воюване, основани на дълбоко знание и проникновен анализ.
Власеницата на Спиндъл се беше подпалила. С насълзени очи и задавена от непоносимата воня, Пикър гледаше как мършавият маг се търкаля по прашната земя край огъня. Димът пълзеше от тлеещите косми и люти ругатни съпровождаха искрите, разхвърчали се в нощния въздух. Тъй като всички останали се превиваха от смях, ефрейторката взе меха с вода, тикна го между коленете си, отпуши го и като стисна бедра, запръска Спиндъл, докато не чу съскане.
— Добре, добре! — вресна й магът и замаха с осаждените си ръце. — Стига, ще ме удавиш!
Превит на две от смях, Хедж се беше изтъркалял опасно близо до пламъците. Пикър изпъна обутия си в ботуш крак и го срита.
— Хайде, по-кротко всички! — сопна се тя. — Преди цялото отделение да се е опекло. Дъх на Гуглата!
— Умираме от скука, ефрейтор — обади се Бленд. — Това е проблемът.
— Ако скуката беше фатална, нямаше да има един жив войник в целия свят, Бленд. Жалко извинение. Проблемът е прост: като почнем със сержанта, дето ми се гърчоти там, цялото ни прокълнато от Опонн отделение се е побъркало.
— Освен теб, разбира се…
— Оплесканите ми с говна ботуши ли целуваш? Лош ход. Аз съм по-смахната от всички ви. Ако не бях, отдавна щях да се махна. Богове, вижте ги само тия идиоти. Имаме си маг, който носи косата на умрялата си майка и всеки път, щом си отвори лабиринта, ни нападат ръмжащи порове. Имаме сапьор, който перманентно е в трета степен на изгаряне и чийто пикочен мехур, изглежда, е лабиринт сам по себе си, защото от три дни не съм го виждала да се отдели от тоя лагер. Имаме напанка, преследвана от зъл бедерин, който или е сляп, или вижда нещо повече от нас, когато я погледне. И най-после си имаме лечител, който се дяна някъде и се върна толкова изгорен от слънцето, че го хвана треска.
— Що не споменеш и Анци? — измърмори Бленд. — Сержантът е най-отгоре в списъка на сбърканяците…
— Не съм свършила. Имаме си една, която много обича да си клевети приятелите. И най-накрая — изръмжа тя, — скъпият ни Анци. Като студено желязо са му нервите на тоя. Убеден е, че самите богове са свили Бързия Бен и че всичко е по негова вина — на самия Анци де. Неизвестно как. — Пикър пъхна пръст под гривните на ръката си и се намръщи още повече. — Сякаш на боговете им пука за Бързия Бен, да не говорим за самия сержант. Сякаш си водят бележки за всеки от нас, все едно какво правим.
— Гривните на Трийч ли те притесняват, ефрейтор?
— Внимавай, Бленд — изръмжа Пикър. — Не съм в настроение.
Спиндъл се надигна и изсъска:
— Зла искра! Перна ме като оса, проклетницата. Зли духове витаят тука, помнете ми думите!
— Запомних ги — изсумтя Пикър. — Ще ти ги изсека на надгробния камък, Спиндъл, и ти го обещавам, Гуглата да ме вземе дано!
— Богове, каква воня! — изруга Хедж. — Съмнявам се, че и някой намазан с гранясала мас баргаст ще посмее да се доближи до теб! Викам да гласуваме — цялото отделение де. Да гласуваме да смъкнем тая отвратителна власеница от пъпчасалия гръб на Спиндъл и да я заровим някъде — най-добре под тонове боклук. Сержант, какво ще кажеш? Ей, Анци?
— Шшт! — изсъска сержантът, седнал в самия край на осветения от огъня кръг и зяпнал в тъмното. — Там има нещо!
— Ако е поредният ядосан пор… — почна Пикър.
— Нищо не съм направил! — изръмжа Спиндъл. — И никой няма да ми зарови власеницата, не и докато съм жив поне. Тъй че забрави, сапьоре. Освен това в това отделение не гласуваме за нищо. Гуглата знае какво ви е позволявал Уискиджак в Девета, идиоти такива, но вече не си в Девета, нали?
— Млъкнете! — изръмжа Анци. — Там има някой! Души!
Точно пред сержанта изникна огромно туловище, той изскимтя, отскочи слисано назад и за малко да стъпи в огъня.
— Това е оня бедерин! — изрева Хедж. — Ей, Деторан! Гаджето ти дойде… уф! Богове, с какво ме удари ма? С боздуган ли? Проклета от Гуглата… с юмрук? Лъжеш! Анци, тая ми счупи главата! Не може една шега да понесе… оу! Олеле!
— Стига — заповяда Пикър. — Някой да го разкара това животно…
— Чакай да го поогледам — изкиска се Бленд. — Я! Две хиляди фунта рога, копита и паламарка…
— Престани — сряза я Пикър. — Някои хора тук са с деликатни уши, момиче. Виж как се изчерви Деторан, докато пердашеше Хедж.
— Според мен боята е от усилието, ефрейтор. Сапьорът е много добър в измъкването… ох, добре, от тоя не можа да се измъкне. Ухх!
— По-кротко, Деторан! — изрева Пикър. — Той и бездруго вече не вижда като хората, и по-добре да почнеш да се надяваш, че не си му нанесла трайна повреда!
— Да бе — добави Спиндъл. — Пък и си държи едни проклетии в торбата… ако вземе, че хвърли една право в…
Това вече се оказа достатъчно, за да накара Деторан да отпусне юмруци и да отстъпи. Хедж залитна като пиян, после тупна тежко на земята и от счупения му нос закапа кръв.
— Една шега не може да понесе — изломоти той с подпухнали устни и се килна на една страна.
— Страхотно — измърмори Пикър. — Ако оня се появи утре и тръгнем в поход, сещаш ли се кой ще тегли носилката, Деторан?
Едрата жена се навъси и тръгна да си търси постелките.
— Кой е ранен? — извика креслив глас.
Войниците се обърнаха и видяха Малът, увит в одеяло, да подтичва към огъня.
— Чух удари с юмруци.
— Свареният рак се бил събудил — отбеляза Спиндъл. — Няма ли пак да му дремнеш утре на припек, а, лечителче?
— Хедж е — каза Пикър. — Погали Деторан срещу косъма. Лежи ей там до огъня, виждаш ли го?
Малът кимна и изкуцука до сапьора.
— Страшно сравнение извъртя, ефрейтор. — Наведе се и започна да оглежда Хедж. — Дъх на Гуглата! Смачкан нос, счупена челюст… и сътресение. Повърнал е кротко. — Погледна ядосано Пикър. — Никой ли не се сети да спре този дребен спор?
Бикът бедерин изсумтя, обърна се и се затътри обратно в тъмното. Малът извъртя глава.
— Кълна се в копитото на Финир, какво беше това?
— Съперникът на Хедж — измърмори Бленд. — Сигурно видя достатъчно и реши да се пробва другаде.
Пикър въздъхна и загледа Малът, който се занимаваше с припадналия сапьор. „Отделението не зацепва добре. Анци не е Уискиджак, Спиндъл не е Бързия Бен, а и аз не съм ефрейтор Калам. Ако някъде Мостоваците са се оправяли добре, то беше в Девета. Щом Деторан можеше да стои кротко до Тротс…“
— Оня магьосник да вземе да се появи най-после, че… — измърмори Бленд.
Пикър кимна в тъмното.
