Магьосникът отвори очи.
И видя, точно пред себе си, върху пътната торба, приклекнала малка фигура от пръчки, увити в канап, с глава като жълъд, килната леко на една страна.
— Буден. Да. Отново със здрав ум.
Бързия Бен направи гримаса.
— Таламандас. За миг си помислих, че преживявам изключително неприятен кошмар.
— Ако се съди по бълнуванията ти през последните няколко дни и нощи, Бен Адефон Делат, си преживял доста неприятни кошмари, нали?
Лекият дъжд трополеше по наклонените стени на шатрата. Магьосникът се измъкна от кожените завивки и бавно се надигна. Забеляза, че е останал само по тънките си вълнени долни дрехи; кожената броня и плъстената риза бяха съблечени. Беше плувнал в студена пот и грубата бодлива вълна по него беше мокра.
— Бълнувания?
Стикснерът се изсмя тихо.
— О, да. И аз слушах. Слушах, и още как. И тъй, знаеш причината за болестта, надвила Спящата богиня. И си готов да се изпречиш на пътя на Сакатия бог, да се противопоставиш на ума му, макар и не на силата му, и да предотвратиш онова, към което той се стреми. Смъртни, твоята самонадеяност е ненадмината… и не мога да не й се възхитя.
Бързия Бен въздъхна и огледа бъркотията в малката шатра.
— Явно се подиграваш. Къде са ми дрехите?
— Не ти се подигравам, магьоснико. Наистина съм смирен пред дълбините на твоята… цялост. Да намериш такова нещо у един прост войник, служещ на една злонамерена, злостна императрица, седнала на един окървавен трон, властваща над империя от убийци…
— Хайде позадръж, жалка кукло…
Таламандас се изсмя.
— О, че то винаги си е било така, нали? В гниещия труп се крият диаманти! Чистосърдечни и непоколебими в достойнството си, ала обсадени в собствения си дом от най-покварените господари. А щом свършат работата си историците, щом засъхне мастилото, дано блесне домът и да засияе, още докато гори!
— Не ме разбра, дребосък — измърмори Бързия Бен. — Колко дълго ме е… нямало?
— Достатъчно дълго. С връщането на града, с Хомота, отстъпващ костите на нашите Основатели, и с панионците, тласнати в зейналата паст на Бруд и малазанските ти родственици, е, пропусна по-голямата част от забавлението. Поне засега. Историята съвсем не е свършила, в края на краищата.
Магьосникът намери плъстената си риза.
— Всичко това — промърмори той, докато я навличаше, — щеше да е хубаво да се види, но при сегашната ми… неефикасност…
— А, колкото до това…
Бързия Бен погледна накриво стикснера.
— Продължи.
— Ти би могъл да надвиеш Сакатия бог, ала не можеш да измислиш как да използваш силите, които притежаваш. Как ще се справиш тогава?
Бен почна да се обува.
— Все ще измисля нещо. Ти, разбира се, смяташ, че си намерил отговора вместо мен, нали?
— Да.
— Ами да го чуем тогава.
— Моите богове са се пробудили, магьоснико. Душат из въздуха, претеглят миризмата на нещата, отдадени на безпокойна мисъл и мрачно съзерцание. Ти, Бен Адефон Делат, преследваш достойна кауза. Достатъчно дръзка, за да задържиш вниманието им. Което води до определени заключения. Жертви трябва да се направят. На твоята кауза. В лабиринтите — необходима стъпка. Оттук и необходимостта да бъдеш подсигурен с… подходяща броня. За да бъдеш предпазен от отровите на Сакатия бог.
Бързия Бен потърка чело.
— Таламандас, ако ти и боговете ти сте ушили някакво непроницаемо наметало, пояс или нещо такова, просто ми го кажи. Моля те.
— Нищо толкова… елементарно, магьоснико. Не, самата твоя плът трябва да стане неуязвима за заразата. Умът ти трябва да стане неподатлив на треската и други напасти. Ти самият трябва да бъдеш просмукан със защитни сили, които по природата си отхвърлят всичко, което Сакатият бог ще опита, за да те спре.
— Таламандас, това, което описваш, е невъзможно.
— Точно така. — Стикснерът се разплете и се надигна. — Тъй. Пред теб стои достойното жертвоприношение. Клонките и връвта не заболяват. Душа, която е познала смъртта, не може да се поддаде на треска. Защитните сили, които ме обвързват, са древни и могъщи, най-висши заклинания, за да ме затворят в самия мен…
— Но все пак са те извадили. Веднъж. Откъснали са те от гробната ти могила…
— Некроманти, дано изгният покварените им сърца. Това няма да се повтори. Боговете ми се погрижиха за това, със силата на собствената им кръв. Аз ще те придружавам, Бен Адефон Делат. В лабиринтите. Аз съм твоят щит. Използвай ме. Вземи ме, където пожелаеш.
Тъмните очи на Бързия Бен се присвиха.
— Не вървя по прави пътеки, Таламандас. И колкото и безсмислени да изглеждат действията ми за теб, няма да си губя времето с обяснения.
— Моите богове са се доверили на теб, магьоснико.
— Защо?
— Защото те харесват.
— Дъх на Гуглата! Какво толкова съм бълнувал?
— Всъщност не мога да ти кажа защо ти вярват, магьоснико. За неща като тези не мога да питам. В трескавото си състояние ти показа, че умът ти работи — ти изплете мрежа, паяжина, но дори и аз не можах да различа нишките, свързващите я възли. Твоят усет за причинността надвишава интелекта ми, Бен Адефон Делат. Навярно моите богове са доловили замисъла ти. Възможно е да е само намек, включил инстинктивното подозрение, че у теб, смъртния, Сакатият бог ще срещне достойния си противник.
Бързия Бен се изправи с усилие и закрачи към коженото си снаряжение с цветовете на Подпалвачите на мостове, струпано близо до отвора на шатрата.
— Все едно, това е планът. Добре, Таламандас, правим сделка. Признавам, бях се объркал как да продължа без лабиринтите си. — Спря и отново се обърна към стикснера. — Ти сигурно би могъл да ми отговориш на няколко въпроса. Още някой се е включил в тази игра. Като че ли подготвя своята съпротива срещу Падналия? Знаеш ли кой или какво би могъл да бъде?
Таламандас сви рамене.
— Древни богове, магьоснико. Моите баргастки богове са стигнали до извода, че действията им като цяло са били реагиращи…
— Реагиращи?
— Да. Нещо като бой при отстъпление. Изглежда, са неспособни да променят бъдещето. Могат само да се подготвят за него.
— Адски фаталистично от тяхна страна.
— Вечният им недостатък, магьоснико.
Бързия Бен сви рамене под навлечената броня.
— Не забравяй, че тази битка всъщност не е тяхна. Освен може би за К’рул.
Таламандас скочи на пода, заситни и застана пред магьосника.
— Какво каза? К’рул? Какво знаеш ти за него?
Бързия Бен вдигна вежда.
