— При това мълчалива камбана и половина. Почти достатъчно, за да докара един Тайст Андий до полуда.
— Лъжец. Много добре знаеш, че можем да си мълчим по цели седмици, братко.
— А, но то е без емоция, нали? Знам го по себе си — просто слушам вятъра и нищо не ме вълнува.
Тя го погледна. „Без емоция? Виж, в тази лъжа няма никаква шега.“
— И смея да кажа, че напрежението се усилва — продължи Орфантал.
— Вие двамата — изръмжа им Каллор. — Говорете на език, който можем да разбираме, ако въобще ще говорите. Бездруго тук се събра лицемерие за цял живот.
Орфантал се обърна към него и отвърна на дару:
— Не твоя живот, Каллор, нали?
Древният воин се озъби.
— Хайде стига — избоботи Бруд. — Не искам малазанците да видят, че се дърлим.
Корлат видя Уискиджак — стоеше на широкия тъп нос на предната баржа. Беше с шлем и в пълно бойно снаряжение. До него стоеше Хъмбръл Тор и ризницата му от пробити монети блестеше. Баргастът очевидно се наслаждаваше на мига, изправил гръб, висок и властен, отпуснал ръце на дръжките на брадвите, окачени на бедрата му. Знаменосецът Артантос бе застанал зад двамата, скръстил ръце, и се усмихваше.
Войниците натискаха дългите весла и си подвикваха, докато насочваха баржата между редиците колове. Маневрата бе извършена ловко, огромната баржа се измъкна от по-силните течения в средата и леко се плъзна към пристана.
Корлат гледаше, без да откъсва очи от Уискиджак, който също я беше видял, как съдът бавно се приближава към платформата. Баржата се изравни с кея и стърженето, което последва, беше съвсем приглушено. По платформата наскачаха войници с въжета. Другите баржи нагоре по реката вече свиваха към брега и акостираха по тинестата ивица.
Хетан се появи между баща си и Уискиджак, избута ги и скочи на платформата. Лицето й беше пребледняло, краката й се огъваха. Орфантал притича да я подкрепи, но тя избута с ръмжене предложената й ръка, залитна покрай тях и тръгна бързо към дигата.
— Много мил жест — изсмя се гръмко Хъмбръл Тор от палубата. — Но ако цениш живота си, Тайст Андий, остави момичето само с тежката му злочестина. Бойни главатарю! Благодарим за официалното посрещане! Ускорихме пътя до Корал, нали? — Баргасткият главатар стъпи на платформата, Уискиджак слезе след него.
— Освен ако няма още стотина баржи нагоре по реката — изръмжа Бруд, — сте загубили две трети от силите си. Как стана това?
— Три клана се качиха да плават, главатарю — отвърна широко ухилен Хъмбръл Тор. — Останалите предпочетоха пешком. Нашите духове-богове се смеят, нали? Макар и с раздразнение, признавам!
— Добра среща, бойни главатарю — каза Уискиджак. — Уви, нямахме достатъчно съдове да превозим цялата армия. Затова Дужек Едноръкия реши да я раздели на две…
— И къде, в името на Гуглата, е той? — попита навъсено Каллор. — То пък защо ли питам.
Уискиджак сви рамене.
— Черните моранти ги пренасят…
— До Корал, да — сопна се Каллор. — И с каква цел, малазанецо? Да завладеят града в името на вашата империя?
— Съмнявам се, че е възможно — отвърна Уискиджак. — Но ако беше, толкова ли щяхте да негодувате да пристигнете в един умиротворен град, Каллор? Ако твоята кръвожадност трябва да бъде утолена…
— Никога не жадувам дълго, малазанецо — изръмжа Каллор и облечената му в стомана ръка се вдигна към грамадния меч, вързан на гърба му.
— Изглежда, са настъпили сериозни промени в онова, за което се бяхме разбрали, че е стабилен план — каза Бруд, без да обръща внимание на Каллор. — Всъщност — продължи той, докато очите му се отместваха към баржата, — този план явно е бил оформен с намерението за измама в ума ви от самото начало.
— Възразявам — заяви Уискиджак. — Точно както вие си имахте Лунния къс и каквото там се кани да направи с него Рейк като свой отделен план, ние също решихме, че е редно да спретнем нещо подобно. Прецедентът е ваш, главатарю — затова не смятам, че сте в позицията да изразявате недоволство.
— Командире — изръмжа Бруд, — ние никога не сме възнамерявали Лунният къс да извършва предварителен щурм, за да си спечелим по-изгодни позиции спрямо своите предполагаеми съюзници. Разчетът на времето, към който се придържахме, бе насочен към обединените усилия.
— И Дужек е съгласен с вас, главатарю. Както и аз. Кажете ми, Старата успя ли да се приближи до Корал?
— Все още се опитва.
— И най-вероятно отново ще бъде отблъсната. Което значи, че не разполагаме с разузнавателни данни какви подготвителни действия се предприемат срещу нас. Ако Панионският пророк и неговите съветници имат поне капка военен усет, ще са ни устроили някакъв капан — нещо, в което неизбежно да влезем, докато настъпваме към стените на Корал. Бойни главатарю, нашите Черни моранти превозиха капитан Паран и Подпалвачите на мостове на десет левги от града, за да се приближат скришом и да разберат какво ни кроят панионците. Но само Мостоваците няма да са достатъчни, за да осуетят тези опити, каквито и да се окажат те. По тази причина Дужек води шестхиляден състав от Воинството, пренесен от Черните моранти, за да унищожат онова, което ни подготвят панионците.
— И защо в името на Гуглата сме длъжни да ви вярваме? — попита сърдито Каллор. — Вие само лъжете — от самото начало.
Уискиджак отново сви рамене.
— Ако смятате, че шест хиляди малазански войници са достатъчни, за да завземат Корал и да унищожат Панион Домин, значи сериозно сте подценили противника. Не мисля, че ние го подценяваме. Смятам, че ни предстои сериозно сражение и каквото и предимство да си спечелим в началото, ще ни е изключително необходимо.
— Командире, панионските сили са подкрепени с магически кадър и със свръхестествените кондори — каза Бруд. — Как смята да се защити от тях Дужек? Вашата армия не разполага с магьосници, за които си струва да говорим.
— Бързия Бен е там, а той е намерил средство за безпрепятствен достъп до лабиринтите. Второ, ще им се наложи да се противопоставят на Черните моранти във въздушния контрол, има и внушителен запас от муниции. Но ви признавам, всичко това може да се окаже недостатъчно.
— Повече от половината ви армия може да бъде избита, командире.
— Възможно е, главатарю. Ето защо, ако е приемливо за вас, трябва колкото може по-бързо да стигнем до Корал.
— Как пък не — изръмжа Каллор. — А може би е по-добре да оставим панионците да се изтощят, унищожавайки Дужек и неговите шест хиляди, и тогава да пристигнем. Чуй ме, бойни главатарю. Малазанците сами са се въвлекли в тази потенциално гибелна ситуация, а сега идват да ни молят да платим скъпата цена. Аз казвам да оставим тия кучи синове да изгинат.
Корлат усети как бойният главатар се поколеба.
— Доста жалка реакция — изсумтя тя. — Просмукана от емоции. И следователно — вероятно тактически самоубийствена за всички страни.
Каллор се обърна рязко.
— Точно ти не можеш да претендираш за обективност! Разбира се, че ще си на страната на любовника си!
— Ако неговата позиция беше неприемлива, със сигурност нямаше да съм, Каллор. И точно в това е разликата между мен и теб. — Обърна се към Каладън Бруд. — Сега говоря от името на Тайст Андий, които придружават армията ви, бойни главатарю. Настоявам да ускорим похода си към Корал, с цел да облекчим Дужек. Командир Уискиджак е дошъл с достатъчно баржи, за да осъществим бързо прехвърляне на южния бряг. Пет дни усилен марш ще ни отведат пред стените на Корал.
— Или осем дни нормален ход — каза Каллор, — с което ще пристигнем добре отдъхнали. Толкова ли сме надценили Воинството на Едноръкия, та да не могат да удържат някакви си три дни?
— Нова тактика ли опитваш? — попита го Орфантал.
