Окопите и входовете на тунелите бяха добре замаскирани под кедрови клони и купища мъх и без свръхестествените умения на маговете Мостоваците може би нямаше да могат да ги намерят.
Паран тръгна бавно по онова, което беше нарекъл наум команден тунел. Мина покрай изрядно подредените оръжия — пики, алебарди, копия, лъкове и вързопи със стрели — и покрай нишите, натъпкани с храна, вода и продоволствие. Стигна до широката, здраво укрепена камера, в която септарсите явно имаха намерение да разположат щаба си.
Бързия Бен и неговият пъстър кадър от магове седяха, клечаха или се бяха проснали в груб полукръг в другия край, зад масата с картата, като водни плъхове, завзели леговище на бобър.
Капитанът хвърли в движение поглед на голямата изрисувана кожа, закована на масата — панионците прилежно бяха картирали цялата плетеница от тунели и окопи, разположението на провизиите и снаряжението, подстъпите и изходите за отстъпление.
— Добре — каза Паран на маговете. — Какво имаме?
— Намерил се е някой умник в Корал — отвърна Бързия Бен — и е разбрал, че тук трябва да се зарови един отряд, като охрана — Тротс държи града под око и ги видя да се развръщат. До една камбана ще са тук.
— Отряд? — навъси се Паран. — Какво значи това при панионците?
— Четиристотин беклити, двайсет урдомани, четирима сиърдомини, единият със старши ранг и вероятно магьосник.
— И кои подстъпи ще използват според вас?
— Трите със стъпала — отвърна Спиндъл и бръкна да се почеше под власеницата. — Минават под дървета по целия път, с много завои, което значи, че горките кучи синове доста ще се озорят да стигнат до позициите ни.
Паран огледа картата.
— В случай че се окажат гъвкави, какво ще изберат като алтернатива?
— Главната рампа — отвърна Бързия Бен, стана и отиде при капитана. Потупа с пръст на картата. — Тази, която смятат да използват, за да се спуснат отгоре и да направят засадата. Няма да имат прикритие, но ако могат да съберат щитовете си и да направят костенурка… ами, ние все пак сме само четиридесет души…
— Муниции?
Чародеят погледна през рамо към Спиндъл, който отвърна с кисела физиономия:
— Кът са. Може би ако ги използваме подходящо, ще смачкаме тоя отряд — но пък Пророкът ще разбере какво става и ще прати двайсет хиляди на тоя склон. Ако Дужек не се появи скоро, ще трябва да се дръпнем назад, капитане.
— Знам, Спиндъл, и точно затова искам да оставите проклетиите и подпалвачките — тези тунели ги искам готови за взривяване. Ако се наложи да изпълзим, оставяме от това укрепление само кал и пепел.
Сапьорът зяпна.
— Капитане, без проклетиите и подпалвачките Пророкът няма да трябва да праща други след тоя отряд — той ще стигне да ни очистят!
— Стига да останат достатъчно от тях, които да се прегрупират и да излязат по рампата. С други думи, Спиндъл, събирай си сапьорите и гледайте да забъркате най-голямата каша, на която сте способни, за тези три прохода. Ако успеем да направим да изглежда така, че цялата малазанска армия се е струпала тук, а още по-добре, ако направим така, че нито един войник от тоя отряд да не се измъкне жив, ще сме спечелили времето, което ни е нужно. Колкото по-несигурен остане Пророкът, толкова по-добре за нас. Тъй че затвори я тая уста и намери Хедж и другите. Мигът на твоята слава настъпи, Спиндъл — действай.
Спиндъл се изниза, като мърмореше нещо.
Паран се обърна към останалите.
— Магьосник сиърдомин значи. Добре, той трябва да бъде пречукан бързо, когато почне веселото. Какво предвиждате, господа?
Шанк се ухили.
— Идеята е моя, капитане. Класика. Убийствено, особено след като е толкова неочаквано. Вече изпълних ритуала, зареден е — трябва само Бързия Бен да ми каже, като го засече онова копеле.
— Какъв ритуал, Шанк?
— Хитър, капитане. Блупърл ми зае заклинанието, но не мога да го опиша, нито мога да го напиша или да го покажа. Думите и значенията увисват във въздуха, нали знаете, просмукват се в някои подозрителни умове и включват инстинктите. Нищо работа е да се блокира, ако знаеш, че наближава — действа само когато не знаеш.
Навъсен, Паран се обърна към Бързия Бен.
Магьосникът сви рамене.
— Шанк нямаше да се изкашля на предната линия, ако не беше сигурен в това, капитане. Сиърдомина ще му го надуша, както ме помоли. И съм заделил няколко резерви в случай, че се издъни.
Блупърл добави:
— Спиндъл също си държи една острилка, капитане. С името на мага на нея.
— Буквално — подхвърли Тууз. — И в това е целият номер, след като Спин е маг и прочие.
— Тъй ли? И колко пъти се е оказвало важно?
— Ами, ъъъ, има една гадна поредица от, ъъъ, смекчаващи обстоятелства…
— Бездната да ни вземе дано — изпъшка Паран. — Бързак, ако не пречукаме оня магьосник веднага, ще храним корените капка по капка.
— Знаем, капитане. Не се безпокой. Ще го залепим, преди да му е светнало.
Паран въздъхна.
— Тууз, намери ми Пикър — искам всички тия лъкове да се извлекат навън и да се връчат на всеки, който не държи заклинание или муниция в ръка, по двайсет стрели на всеки и да вземат и пиките.
— Слушам, сър. — Тууз се надигна, хвана един от мумифицираните палци от крака, окачени на шията му, и го целуна. След което излезе.
Блупърл се изплю на земята.
— Всеки път, когато го направи това, ми се гади.
Една камбана и половина по-късно капитанът лежеше по корем до Бързия Бен и се взираше към стъпаловидния проход, където в сумрачната светлина на късния следобед вече проблясваха шлемове и брони.
Панионците не си бяха направили труда да разузнаят повторно, нито бяха пуснали авангард пред колоната си. Тази самоувереност, надяваше се Паран, щеше да се окаже фатална за тях.
Бързия Бен беше забил няколко клечки в меката пръст пред себе си. Смътна магия шептеше между тях и капитанът можеше да я засече само с крайчеца на окото си. На двайсет крачки зад двамата Шанк седеше присвит в оградения си с камъчета ритуален кръг; в мъха пред отдельонния маг също бяха забити клечки — шест от същия клон, който беше избрал Бързия Бен за своите, в кръг около пълен с вода мях. По клечките проблясваха капчици кондензирана влага.
Бързия Бен тихо въздъхна, вдигна показалеца си над третата клечка и я почука.
Шанк отзад видя как една от клечките му затрепери. Ухили се, прошепна последната дума на заклинанието и освободи силата му. Мехът изведнъж се сви, празен.
Долу в прохода магьосникът сиърдомин, трети в първата редица, изведнъж се преви, от устата му плисна вода, дробовете му се издуха.
Шанк затвори очи, плувнал в пот, и бързо зареди обвързващи заклинания към водата, напълнила дробовете на сиърдомина, за да я задържи срещу отчаяните им, спазматични усилия да изхвърлят убийствената течност.
Войниците завикаха и се струпаха около гърчещия се маг.
Сред тях избухнаха четири шрапнела.
Накъсани, режещи експлозии, поне една от тях задейства редицата „острилки“ по дължината на прохода, те на свой ред задействаха трошачките в основата на дърветата от двете страни, които западаха
