— О! — прошепна Бленд. — Това му се вика илюзия.
Сиърдоминът препусна да догони маговете отпред.
И те се обърнаха.
Брадвата излетя от десницата на конника, тежка и заледена. Промени очертанията си, почерня, изви се, превърна се в ноктести черни ръце.
Призракът се стовари върху първата жертва и мъжът изпищя. Убийствена магия прониза чародейската защитна вълна като връх на копие и се заби в гърдите на сиърдомина.
Още докато тялото рухваше, призракът се появи отново — изникна през увенчаната с шлем глава сред взрив от желязо, кости, кръв и мозък — стиснал в черните си ноктести ръце душата на сиърдомина — потръпваща и излъчваща ужас. Призракът, присвит над плячката си, се отдръпна на зигзаг към гъстия лес и изчезна в сумрака.
Конникът, след като беше хвърлил страшното си оръжие, беше смушил коня си. Огромното животно препусна към втория сиърдомин и го стъпка — разхвърчаха се буци окървавена кал.
Вълна от грозна магия изригна към него.
И той се понесе напред. Пространството пред него се раздра и конят и ездачът изчезнаха. Процепът се затвори само миг преди хаотичната магия да го достигне. Вихрушката от чародейство избухна с оглушителен гръм и отвори кратер на планинския склон.
Анци тупна Пикър по рамото.
— Погледни! Ей там, по-надолу! Легионите отзад!
Тя се извърна. И видя как войниците нарушават строя, пръскат се и изчезват в гористия склон от двете страни на голата рампа.
— Проклятие! Намери се някой умник!
— Само това да беше — сега ще налетят точно на нас!
Паран видя как Бързия Бен отново се появи на насипа от портала на лабиринта. Залиташе, вълни лепкав дим изригваха от опушената му кожена броня. Само допреди миг беше сигурен, че магът е унищожен. Пламъците все още облизваха със сивите си езици изровената земя около Бързия Бен.
— Капитане!
Паран се обърна и видя залитащия към него в окопа морски пехотинец.
— Сър, съобщиха ни — легионите настъпват насам през дърветата!
— Върховният юмрук знае ли?
— Да, сър! Изпраща ви още една рота да задържите тази линия.
— Добре, войник. Върни се при него и го помоли да се предаде по редиците. Имаме едно отделение там някъде — ще излязат срещу противника, вероятно на бегом.
— Слушам, сър. — И хукна.
Паран огледа окопалата се войска. Бойците трудно се виждаха — сенки танцуваха бясно над позициите им, запълваха рововете и окопите, които ги свързваха. Главата му рязко се извърна към Бързия Бен. Магьосникът се беше присвил, почти невидим сред вихрещите се сенки.
Земята под насипа кипна. Камънаци и скали започнаха да се надигат от рохкавата пръст, стържеха, трещяха един в друг, влагата по тях зацвърча на пара.
„Разтворил е два лабиринта — не, трябва да са три — тези камъни са нажежени до червено.“
По насипа плъзнаха сенки, потекоха между и под струпващите се скали.
„Той вдига сипей — врагът няма да го забележи… преди да е станало късно.“
Долу сред дърветата вече се виждаха разкъсаните редици на панионците, пъплещи нагоре към тях. Никакви събрани щитове, никакви костенурки — жертвите сред беклитите щяха да са ужасни, щом се втурнеха в атака.
„Проклятие, защо се бави Пикър?“
На рампата, първият легион се беше престроил и отново настъпваше бавно нагоре, с трима сиърдомини начело. Загръщаше ги плътно оплетена мрежа защитна магия.
В бърза последователност нагоре по рампата се затъркаляха три магически вълни. Първата се понесе право към Бързия Бен, другите две — към предния окоп и Паран. Той се обърна рязко и викна:
— Залегни! — И също се просна по очи. Нямаше много смисъл. Нито командата, нито залягането му щеше да промени много нещата. Превъртя се по влажната шума и загледа безсилно прииждащата с грохот вълна.
Първата, насочена към Бързия Бен, трябваше вече да е ударила, но не последва никакъв звук, никаква оглушителна експлозия — освен далече долу, в подножието на склона, където земята се разтърси. Долетяха далечни писъци.
Не можеше да откъсне очи от връхлитащата към него магия.
На пътя й — само няколко мига преди да достигне капитана и войниците зад него — изригна черен мрак, разкъса въздуха и посече по цялата ширина на рампата.
Магията със съсък се изля в разтворения лабиринт.
Нов взрив, далече долу сред струпаните легиони.
Втората вълна последва първата.
Миг след това отекна трета експлозия, лабиринтът се стесни и изчезна.
Паран не вярваше на очите си. Превъртя се, за да погледне към Бързия Бен.
Чародеят беше издигнал пред себе си каменна стена и тя започна да се движи сред течащите надолу сенки, да се накланя и огъва, да тласка пред себе си пръстта. Изведнъж сенките полетяха надолу по склона, между дърветата, в объркваща, смазваща всичко пред себе си вълна. След миг ги последваха камъните — сриваща се с грохот лавина, помитаща дървета и пръст, изливаща се като лава към разкъсаните войнишки редици, катерещи се нагоре по склона.
Те я видяха, но не им остана време да изкрещят. Сипеят продължаваше надолу, заличаваше всяка следа от беклити на този фланг, докато на Паран не му се стори, че целият склон е потекъл надолу, с трясъка на рухващите дървета.
Беклитите от другата страна бяха стигнали до насипа пред първия окоп. След убийствената градушка от стрели над линията на окопа се надигнаха пики и малазанците се изправиха в настръхнал строй над насипа. Сред тях се мяркаха и тежко бронирани стрелци с щурмови арбалети.
Беклитите се понесоха нагоре и започнаха да гинат.
И тогава, почти от упор, свирепата магия помете малазанския строй и сивите й пламъци погълнаха десетки тела.
След като мръсната вълна заглъхна, Паран не можеше да види по насипа нищо освен овъглени трупове. Беклитите се понесоха нагоре. Горе, високо в небето, бавно кръжеше кондор и зад него се стелеха сиви пламъци.
Ято от трийсет Черни моранти се понесе срещу него. Двайсет железни стрели полетяха към огромната птица. От кондора изригна сива мълния и подпали прииждащите стрели. Гърчещата се вълна облиза небето и се затъркаля към Черните моранти. Избухнаха броня и плът.
Бързия Бен се добра до Паран и започна бясно да чисти тревата пред капитана, докато не оголи парче земя.
— Какво…
— Нарисувай проклетата птица, капитане! С твоя пръст — нарисувай карта!
— Но аз не мога да…
— Рисувай!
Паран повлече по земята облечения си в метал показалец и очерта правоъгълна рамка. Ръката му затрепери, докато се мъчеше да нахвърли грубите очертания на кондора.
— Пълна лудост — няма да стане — не мога да рисувам!
— Свърши ли? Това ли е?
— Какво искаш, в името на Гуглата?
— Чудесно! — извика магьосникът. Стисна десницата си в юмрук и го стовари върху образа.
Демоничният кондор вече се спускаше. Изведнъж крилете му заплющяха бясно, сякаш не можеше да намери въздух под себе си, после полетя като камък право надолу. Бързия Бен скочи и задърпа Паран.
