беше толкова очукан, че острието му изглеждаше назъбено.
Без да обръща внимание на малазанците, той се обърна към другия К’Чаин Че’Малле.
Ловецът изсъска и нападна.
Очите на Пикър не можаха да различат светкавично разменените удари. Изведнъж, или поне така й се стори, К’Чаин Че’Малле вече залиташе, единият му крак бе посечен малко над онова, което минаваше за коляно. Отсечената му ръка падна и мечът издрънча на камъните. Т’лан Имасс беше отстъпил и сега отново пристъпи напред, посече отгоре и пръсна костите през рамото, гърдите и бедрото, мечът се натресе с рой искри в камъните.
Ловецът на К’елл рухна.
Самотният Т’лан Имасс се обърна към цитаделата и закрачи натам.
Пикър и другите изчакаха, докато ги подмине.
— Дъх на Гуглата! — измърмори Бленд.
— Хайде! — отсече Пикър.
— Накъде? — попита ефрейтор Еймлес.
— След него — отвърна тя и тръгна. — Изглежда, че най-безопасното място е в сянката на това нещо.
— Но той тръгна към цитаделата!
— Значи и ние сме натам!
Оплескана с кал, едва влачеща нозе, армията на Уискиджак бавно се придвижи напред, за да оформи фронт срещу мъртвата зона и града зад нея. Далече на двата фланга бяха баргастите, кланът Илгрес от едната страна и Белоликите от другата.
Корлат остави коня си при другите зад фронта и закрачи към ниския хълм западно от търговския път, където стояха Уискиджак, Каллор и знаменосецът Артантос.
Всички до един бяха видели въздушните боеве над Корал и избиването на Черните моранти — поне на едно крило, превозило бойци на Воинството на Едноръкия. Бяха гледали бомбардировката, но нито един войник по хребета не се беше зарадвал. Не можеше да се скрие горчивата истина: Дужек се бе озовал в капан, армията му загиваше, а Уискиджак и изтощените му сили не можеха да направят почти нищо.
Бяха видели кондори, преследващи Черните моранти назад към окопите по планинския склон — но те щяха да срещнат Орфантал. В облика си на соултейкън братът на Корлат отстъпваше само на Рейк. Тя му завиждаше за възможността да нанесе незабавна мъст.
Тръгна към приятелите си, подготвяйки ума си за превъплъщението в тялото на дракона. Силата, която я обладаваше с този преход, винаги я плашеше, защото беше хладна, чудовищна изява, нечовешка и античовешка. Този път обаче щеше да я посрещне с радост.
Щом излезе на билото, видя онова, което виждаха останалите. Северната порта срещу тях се беше разтворила. Излизаха К’Чаин Че’Малле и се разпръсваха в редица. Осемстотин, навярно и повече.
Малазанците вадеха оръжията. Когато Уискиджак дадеше заповедта, щяха да тръгнат в строй срещу немрящите чудовища.
„И да умрат. Осемстотин К’Чаин Че’Малле по-малко в Корал. Осемстотин К’Чаин Че’Малле… задържани. Дали изобщо го знае Дужек? Бруд все още е на половин ден път зад нас. Сивите мечове са на две камбани, може би малко повече — не бях очаквала тази вест от Каллор, — но ще препускат много силно, и много дълго.“
„А Грънтъл и неговият легион — те като че ли съвсем изчезнаха. Нима изгубихме ударните си сили? Бездната ми е свидетел, този даруджистанец никак не обича битките…“
„Знае ли Дужек какво правим, за да му спечелим поне този ден?“
„Осемстотин К’Чаин Че’Малле на равнината. Колко ли още са останали в града? Колко от тях секат сега кървава диря през отрядите на Върховния юмрук?“
Двайсетината останали кондора кръжаха само над цитаделата, израз, сигурно, на самоувереността на Пророка, че не вижда смисъл от тяхното участие в това, което предстои.
От тази мисъл й загорча в устата.
Уискиджак се обърна и й кимна за поздрав.
— Намери ли Круппе? Надявам се, че си е намерил безопасно местенце.
— С Хетан е — отвърна Корлат. — Иска бяла боя, да си намаже лицето.
Уискиджак едва успя да се усмихне.
— Моите Тайст Андий ще тръгнат пред войниците ви, когато започне настъплението — каза Корлат. — Ще ги видим тези немрящи как ще се справят срещу Куралд Галайн.
Видя как на лицето на Каллор се изписа тънка усмивка.
— Вашият лабиринт все още е задръстен, Корлат. Ще трябва да го разбулите напълно — целият ви род — не само тези тук, — за да го почистите. Братята и сестрите ти ще бъдат избити.
Тя присви очи. „Пълно разбулване. Каллор, твърде много знаеш за нас.“
— Оценявам високо тази тактическа прозорливост — сухо отвърна тя.
Видя как Уискиджак погледна към Артантос, който стоеше на петнайсетина крачки встрани, загърнат в обшитото с кожа наметало заради утринния хлад. Не обръщаше внимание на другите и беше вперил поглед към равнината, леко намръщен.
От изток с все сила препускаха две морски пехотинки.
„Двете морски пехотинки на Уискиджак…“
Изморени и запенени, конете стигнаха до тях.
— Командире! — извика едната ездачка.
Другата добави:
— Намерихме я! — И посочи.
Излизаше от бойните редици на източния фланг. Силвърфокс.
Изненаданият вик на хилядите гърла стресна Корлат. Тя се обърна и видя как мъртвата полоса пред К’Чаин Че’Малле се скри сред мъгла от прах, бързо изтъня и от нея изникнаха плътни редици Т’лан Имасс.
Силвърфокс се приближи. Сякаш понечи да спре при Артантос — очите й бяха полуприкрити под тежките клепачи, кръглото й лице — безизразно.
Ревът на армията на Уискиджак отекна във въздуха.
— Да… — изхриптя до нея Каллор.
Корлат извърна очите си от Силвърфокс, привлечена от гласа му.
И видя как грубото острие на меча му изсвистя във въздуха.
Болката я взриви. Миг на объркване, в който всичко наоколо сякаш странно се затаи, после земята полетя срещу нея. Зной опърли лицето й и се стече надолу. Тя примига и изгледа в почуда тялото си, което се тресеше.
„Лабиринт…“
„… хаотичен…“
„Каллор…“
Сцената пред очите й се замъгли; гледаше от земята.
„Череп… счупен… умирам…“
Погледът й се проясни, всяка черта и всеки ръб станаха много остри, остри като ножове, които раздраха душата й на ивици. Каллор връхлиташе с рев срещу Силвърфокс, дългата му плетена ризница се развяваше след него като наметало. Сиви жилки магия пъплеха по земята след воина.
Жената риви се спря, отвори уста, ужас изпълни очите й. Изкрещя нещо…
… нещо…
— Т’лан Ай. Защитете ме!
Ала остана сама…
Каллор връхлиташе, стиснал огромния меч в двете си стоманени ръце, връхлиташе и вдигаше оръжието високо над главата си.
И тогава Уискиджак застана на пътя му, дългият му меч изсвистя и издрънча в оръжието на Каллор. Внезапен и свиреп сблъсък, захвърчаха искри. Каллор отскочи назад, изрева от безсилие, петата му се
