— Това са те — промълви той.
Хетан ги изгледа примижала.
— Познаваш ли ги?
— Да, макар че само единият ми е по-добре познат. Охранникът — онзи високият, побелелият.
— Не ми харесват — изръмжа тя и мечът в ръката й потрепна.
— Ти стой настрана. И братята ти също. Хич не ви трябва да се забърквате с двамата с наметалата. Онзи с острата брада е Бочълайн, другият е Корбал Броуч.
Кафал и Неток дойдоха при сестра си. По-големият брат се беше намръщил.
— Измъкнато е вчера — каза той. — Преградите не са пипнати. Бавно. Преди хълмът да изригне.
Грънтъл, все още на обърнатата каляска, присви очи към приближаващите се мъже. Бюк и слугата, Емансипор Рийзи, изглеждаха изтощени и потресени, но заклинателите все едно бяха слезли да се поразтъпчат. Все пак бяха въоръжени — с черни метални арбалети. В късите черни колчани на бедрата им бяха останали само по две-три стрели.
Грънтъл скочи от каляската и тръгна да ги посрещне.
— Добра среща, капитане — поздрави го с усмивка Бочълайн. — Късмет извадихте, че ви изпреварихме след реката. От Салтоан насам поклонническото ни пътуване никак не е мирно.
— Това го разбрах, сър. — Погледът на Грънтъл се спря на Бюк. Приятелят му изглеждаше състарен с десет години. Избягваше да погледне капитана в очите.
— Виждам, че антуражът ви се е увеличил от последното ни виждане — отбеляза Бочълайн. — Баргасти, нали? Не ви ли изглежда необичайно, че такива хора могат да се намерят и по други континенти, наричат се със същото име и, както изглежда, практикуват абсолютно идентични обичаи. Чудно, що за необозрима история лежи заровена тук, вече изгубена в днешното им невежество?
— По принцип — отвърна кротко Грънтъл, — точно тази употреба на думата „заровен“ е преносна. Но вие явно я използвате буквално.
Мъжът в черно сви рамене.
— Изтерзан сте от любопитство, да. Не можехме да подминем такава възможност. Всъщност изобщо не можем. Както се оказа, духът, който взехме в прегръдката си — макар някога да е бил шаман с голяма мощ, — не можа да ни каже нищо друго освен онова, което вече предполагахме. Баргастите са наистина древен народ и някога са били далеч по-многобройни. Изключителни мореплаватели също така. — Бездушните му сиви очи се спряха на Хетан и тънката му вежда леко се вдигна. — Не е въпрос на падение от някое високо ниво на цивилизация до дивачество обаче. Просто вечна… стагнация. Системата на вярване, с целия този култ към предците, е проклятие за прогреса, поне моето заключение е такова, предвид фактите.
Хетан се озъби на заклинателя.
Кафал заговори, кипнал от гняв.
— Какво сте направили с душата на нашия близък?
— Почти нищо. Той вече се беше изтръгнал от вътрешните окови, но беше станал жертва на шаманските ви капани — вързан наръч клечки, връв и парцал, и духът — заклещен вътре. От състрадание ли им се предлагат такива подобия на тела, с тези клопки? Подвеждащо, ако е така…
— Плът — намеси се с тънкия си стържещ глас Корбал Броуч — би им прилягала повече.
Бочълайн се усмихна.
— Спътникът ми е по-опитен в такива… монтажи. Моят интерес към дисциплината е по-слаб.
— Какво стана тук? — попита Грънтъл.
— То е ясно — сопна се Хетан. — Влезли са в черния кръг. Тогава ги е нападнал демон — демон като онези, които търсим с братята ми. А тези… мъже… са избягали и са успели някак да се измъкнат.
— Не е точно така, скъпа — рече Бочълайн. — Първо, съществото, което ни нападна, не беше демон — може да разчитате на думата ми по тези въпроси, тъй като демоните са създания, с които наистина съм запознат много добре. Но както предположи, наистина бяхме хванати много коварно. Докато се бяхме залисали с тази гробница. Ако Бюк не ни беше предупредил, одеждите ни като нищо щяха да пострадат много повече, да не говорим за двамата ни не толкова способни спътници.
— Е — прекъсна го Грънтъл, — ако не е било демон, какво беше тогава?
— А, труден въпрос, капитане. Немрящо, със сигурност. Командвано от далечен господар. Двамата с Корбал бяхме принудени да развихрим цялата мощ на слугите си, за да го отпъдим, ала последвалата гонитба не ни донесе особена изгода. Всъщност въпросните слуги претърпяха доста сериозни щети при появата на още двама от тези немрящи ловци. И макар да успяхме да ги прогоним, облекчението е само временно. Ще нападнат отново, а ако са се събрали повече, е напълно възможно да бъдем — всички ние — подложени на сериозно изпитание.
— Ако позволите — каза Грънтъл, — бих желал да поговоря насаме със своя господар и с Хетан.
— Разбира се, капитане, разбира се. Хайде, Корбал, хайде, приятели, нека огледаме щетите, причинени на нашата нещастна каляска.
Грънтъл хвана Хетан за ръка и я поведе към чакащите до каретата на Керули Харло и Стони. Кафал и Неток тръгнаха след тях.
— Те са заробили душа на наш родственик — изсъска Хетан и очите й блеснаха като въглени. — Ще ги избия — ще ги избия всички!
— И ще умреш, преди да си направила и една стъпка — сряза я Грънтъл. — Това са заклинатели, Хетан. Вещери. Още по-лошо, некроманти са. Корбал упражнява превъплъщенство. Изкуството на Бочълайн е призоваването на демони. Двете страни на монетата с черепа. Прокълнати от Гуглата, мръсни… и смъртно опасни. Разбираш ли ме? Да не си и помислила да ги предизвикаш.
Гласът на Керули се извиси от каретата:
— Още по-горчивото, скъпи приятели, е, че, боя се, ще имаме нужда от тези ужасни хора и техните страховити сили.
Грънтъл се обърна намръщен. Прозорчето на вратичката на каретата беше открехнато.
— Какви са тези немрящи ловци, сър? Знаете ли?
Последва дълга пауза, после Керули каза:
— Имам… подозрения. Във всеки случай разплитат нишки на сила по тази земя, като паяжина, с която могат да усетят всяко потръпване. Не можем да минем, без да ни засекат…
— Ами да обръщаме тогава — сопна се Стони. — Веднага, преди да е станало късно.
— Но вече е късно — отвърна Керули. — Тези немрящи слуги продължават да се прехвърлят през реката от южните краища, всички в служба на Пророка на Панион. Обкръжават Салтоан. Всъщност убеден съм, че зад нас има повече от тях, отколкото тук и при Капустан.
„Доводът ви е адски убедителен, господин Керули.“
— Трябва — продължи мъжът в каретата, — да сключим временен съюз с тези некроманти — докато стигнем до Капустан.
— Е — каза Грънтъл, — те поне гледат на това като на нещо очевидно.
— Ние няма да пътуваме с тях — изръмжа Хетан.
— Не мисля, че имаме избор — въздъхна Грънтъл. — И това включва и теб, и братята ти, Хетан. Има ли смисъл да намерите тези немрящи ловци, само за да ви разкъсат на парчета?
— Смяташ ли, че сме дошли неподготвени за такава битка, капитане? Дълго стояхме в костения кръг, докато всички шамани, събрани от клановете, танцуваха по вътъците на силата. Дълго бяхме в костения кръг.
— Три дни и три нощи — изръмжа Кафал.
„Нищо чудно, че за малко щеше да ми разпориш гърдите снощи.“
— Това може да се окаже недостатъчно, ако усилията ви привлекат изцяло вниманието на Панионския пророк — каза Керули. — Капитане, колко дни път ни остават до Капустан?
„Знаеш го не по-зле от мен.“
— Четири, господине.
— Хетан, вие с братята ви, разбира се, бихте могли да проявите известен стоицизъм за толкова кратък срок, нали? Разбираме гнева ви много добре. Оскверняването на светите ви предци е обида, с която не можете да се примирите лесно. Но вашата раса нима не проявява известен прагматизъм и в това
