Тя се извърна ядосана към Грънтъл и, най-после разбрала, изсъска:
— Какво безсрамие!
— Мила — засмя се капитанът, — след Салтоан да го чуя това от теб ми идва малко множко.
— Недей да ме „милкаш“, Грънтъл! И какво трябва да правим останалите — да слушаме пъшканията и охканията от ония треволяци там? Отвратително!
— Защо така, Стони? При дадените обстоятелства си е съвсем логично…
— Не това бе, идиот! Защо тая избра Харло? Богове, ще ми призлее! Харло! Виж какви мъже има тук — ти например, нека си го кажем в очите: коя мърлява дивачка би могла да ти устои? А Бюк — виж го само, висок, с тая негова изтерзана душа — определено си струва да се потъркаляш с него из тревата. Ама Харло? Тая чорлава маймуна?
— Има големи ръце — измърмори Грънтъл. — Така отбеляза Хетан… ъъъ… снощи.
Стони го зяпна.
— Снощи е лягала с теб! Нали? Тази безсрамна намазана с лой дивачка е лягала с теб! Виждам го на самодоволната ти физиономия, Грънтъл, тъй че недей да отричаш!
— Добре де, не я ли чу преди малко — как да устои един мъж с гореща кръв?
— Добре тогава! — сопна се Стони и се надигна. — Бюк, ставай, демоните да те вземат дано.
Бюк се дръпна уплашено.
— Не… не мога да… ъ, извинявай, Стони…
Тя изръмжа и се обърна към двамата смълчани баргасти. Кафал се усмихна.
— Избери Неток. Той още е…
— Добре! — Тя махна с ръка и младежът колебливо се надигна.
— Големи ръце — подхвърли Грънтъл.
— Млъкни, Грънтъл.
— Идете от другата страна — продължи той. — Да не се спънете в нещо, дето не е за гледане.
— Адски си прав за това. Хайде, Неток.
Тя тръгна. Баргастът повлече крака след нея като пале на каишка, а капитанът се обърна ядосан към Бюк.
— Глупак такъв!
Приятелят му само поклати глава, забил поглед в огъня.
Емансипор бръкна с канчето в котлето с греяното вино и въздъхна.
— Още две нощи. Типично.
Грънтъл изгледа стареца за миг и се ухили.
— Още не сме мъртви. Кой знае, може пък Опонн да ни се усмихне.
— Е, това би било голям късмет — измърмори Рийзи.
— Добре де, а ти пък как се забърка, в името на Гуглата, с тия твои двама господари?
— Дълга история — измърмори Манси и отпи от виното. — Много е дълго за разправяне, наистина. Жена ми, такова… Работата ми предлагаше пътуване и…
— Да не намекваш, че си избрал по-малката от двете злини?
— Небесата да не дават.
— А, значи съжаляваш вече.
— Не съм казвал и това.
Изведнъж нещо изврещя в тъмното и тримата се стреснаха.
— Чудно, кой ли от двамата беше? — изхъмка Грънтъл.
— Никой — отвърна Рийзи. — Котката ми се е върнала.
Вратата на голямата каляска се отвори и се появи облечената в черно фигура на Бочълайн.
— Нашият стикснер се връща… припряно. Предлагам да извикате останалите и да приготвите оръжията си. Тактиката: сечете в сухожилията и се привеждайте — те предпочитат водоравните удари. Емансипор, бъди така любезен да дойдеш с нас. Капитан Грънтъл, вярвам, че бихте могли да уведомите господаря си, въпреки че той несъмнено вече е в течение.
Изведнъж смразен, Грънтъл се изправи.
— Ще имаме късмет, ако изобщо видим нещо, проклет да съм.
— Това няма да е проблем — отвърна Бочълайн и извика през рамо: — Корбал, приятелю, широк кръг светлина, ако обичаш.
На трийсетина крачки околовръст земята изведнъж се окъпа в меко златисто сияние.
Котката измяука отново и Грънтъл я зърна как излетя като светкавица от тъмното. От едната страна се приближиха Хетан и Харло — навличаха дрехите си припряно. Стони и Неток също се появиха. Грънтъл се усмихна криво.
— Не ви стигна времето май.
— Бъди по-милостив — отвърна му Стони с гримаса. — За пръв път му беше на момчето.
— О, добре.
— Жалко — добави тя. — Имаше потенциал, въпреки маста.
Тримата баргасти вече действаха: Кафал набиваше ред копия в каменистата земя, а Хетан бързо ги овързваше с дебело въже. От възлите на въжето висяха фетиши от пера и кости. След като приключиха, Неток им подаде по една брадва. Тримата положиха оръжията в краката си и хванаха по едно копие. Хетан започна да припява тихо и монотонно, двамата братя й запригласяха.
— Капитане.
Беше Керули. Копринената му пелерина блестеше като вода под лунна светлина.
— Защитата, която мога да предложа, е ограничена. Стойте до мен, с Харло и Стони. Не позволявайте да ви подведат напред. Съсредоточете се за отбрана.
Грънтъл извади двете си къси саби и кимна. Харло застана вляво от него, стиснал пред себе си двуръчния меч. Стони застана вдясно от Грънтъл, с извадена рапира и нож.
Най-много се боеше за нея. Оръжията й бяха много леки за това, което щеше да им налети — нали бе видял следите от ударите по каляската на Бочълайн. Тук щеше да се играе с брутална сила, никакъв финес.
— Стой крачка назад, Стони.
— Стига глупости.
— Не си играя на кавалерство, Стони. Боцкането с твойта телчица няма да убие един немрящ.
— Скоро ще разберем, нали?
— Стой плътно до господаря — него пази. Това е заповед, Стони.
— Чух те — изръмжа тя.
Грънтъл отново се обърна към Керули.
— Сър, кой е вашият бог? Ако го призовете, какво можем да очакваме?
Кръглото лице на Керули леко се намръщи.
— Да очакваме? Представа нямам, капитане. — Силите на… ъъъ… моя бог се събудиха едва наскоро след хиляди години сън. Богът ми е Древен.
Грънтъл го зяпна. Древните богове не бяха ли изоставени заради жестокостта си? Какво ли можеше да се разрази тук? „Богинята на сънищата да ни пази дано.“
Керули извади кама с тънко острие и дълбоко сряза лявата си длан. В тревата под краката му закапа кръв и въздухът замириса като в кланица.
През светлия кръг пробяга наръч от пръчки и клони — ръсеше след себе си магия като дим. „Това е шаманът.“
Земята изведнъж затрепери от бързо приближаващи се стъпки, неуморни и тежки като тропота на бойни коне. „Не, като на великани по-скоро. Там, вдясно, петима или повече.“ Идваха от изток.
Отвъд светлия кръг изникнаха призрачни фигури и бързо се скриха от погледа му. Стъпките забавиха, пръснаха се — съществата ги обкръжаваха.
Напевът на баргастите секна и Грънтъл хвърли поглед към тях. Тримата стояха с лице на изток, стиснали копията. Между краката им на облаци се надигаше бледа мъгла и се сгъстяваше. Скоро щеше да загърне напълно Хетан и братята й.
Тишина.
