— Щом не отвърнах на въпросите на твоя брат, защо мислиш, че ще отговоря на твоите?
Лицето на Малачар потъмня.
— Тези игри ги играй на младия Иниас, не на мен…
— Приключих с вас, Лиосан. — Онрак прибра меча в ножницата и се обърна да си тръгне.
— Приключил си с нас!? Сенешал Джоруд! Ако Оренас е свършил с лечението, покорно моля за вниманието ви. Безжизненият иска да бяга.
— Чух те, Малачар — изръмжа сенешалът и закрачи към тях. — Стой, Безжизнени! Още не сме те освободили. Ще ни кажеш каквото искаме да научим или ще бъдеш унищожен, тук и веднага.
Онрак отново се обърна към Лиосан.
— Ако това беше заплаха, жалкото ви невежество ме забавлява. Но ми писна от него, както и от вас.
Четири ятагана от слонова кост се вдигнаха заплашително.
Онрак отново извади меча си.
И се поколеба. Погледът му бе привлечен от нещо зад тях. Усетили присъствие зад себе си, воините се обърнаха.
Трул Сенгар стоеше на петнайсет крачки от тях, сандъкът с амуниции бе в краката му. В усмивката му имаше нещо странно.
— Тази битка изглежда неравна. Приятелю Онрак, трябва ли ти помощ? Е, няма нужда да отговаряш, защото тя дойде. Съжалявам за това обаче.
Около Тайст Едур се завихри прах и след миг се появиха четирима Т’лан Имасс. Трима държаха оръжията в готовност. Четвъртият стоеше на крачка отзад и вдясно от Трул. Беше с едри кости и непропорционално дълги ръце. Кожата, наметната на раменете му, беше черна, избледняваща до сребристо там, където се вдигаше, за да обкръжи в подобие на дрипава гугла главата му. Гадател на кости.
Онрак отпусна върха на меча си. С откъснатата си вече, сътворена в Ритуала връзка, можеше да общува с тези Т’лан Имасс само на глас.
— Аз, Онрак, те поздравявам, Гадателю на кости, и виждам, че сте от Логрос, от който бях нявга. Ти си Монок Очъм. Един от мнозината избрани да ловят отстъпници, които, както и в моя лов, бяха тръгнали по пътя, водещ в това селение. Уви, единствен аз от моя лов оцелях от потопа. — Погледът му се отмести към тримата воини. Водачът на клана, с тяло и крайници, плътно стегнати в кожа на денрабъ и с назъбения кремъчен меч в ръцете, беше Ибра Голан. Другите двама, въоръжени с двуостри брадви от халцедон с костени дръжки, бяха от клана на Ибра, но инак непознати за Онрак. — Поздравявам и тебе, Ибра Голан, и се подчинявам на заповедите ти.
Гадателят Монок Очъм закрачи с тежка, тромава стъпка.
— Ти провали Ритуала, Онрак — проговори той с характерна за него рязкост. — И затова трябва да бъдеш унищожен.
— Тази привилегия ще бъде оспорена — отвърна Онрак. — Тези конни воини са Тайст Лиосан и са склонни да гледат на мен като на свой пленник, тоест да сторят с мен каквото пожелаят.
Ибра Голан махна на двамата си воини и тримата закрачиха към Лиосан.
Сенешалът заговори:
— Пускаме пленника си, Т’лан Имасс. Той е ваш. Спорът ни с вас е приключил и ще напуснем.
Т’лан Имасс спряха и Онрак долови разочарованието им.
Командирът на Лиосан изгледа за миг Трул и рече:
— Едур… искаш ли да тръгнеш с нас? Нужен ни е слуга. Един поклон ще отвърне на високата чест в тази наша покана.
Трул Сенгар поклати глава.
— Е, това, виж, ми е за първи път. Уви, ще придружа Т’лан Имасс. Но разбирам неудобствата, които ще ви причини това, затова предлагам да смениш ролята си като слуга на другите. Давам уроци по покорство, Тайст Лиосан, а чувствам, че имате известна нужда от тях.
Сенешалът се усмихна хладно.
— Ще те запомня, Едур. — Обърна се вихрено. — На конете, братя. Ще напуснем този свят.
— Може да се окаже по-трудно, отколкото си го представяте — каза Монок Очъм.
— Досега не сме срещали трудности в подобни начинания — отвърна сенешалът. — Има ли тук скрити прегради?
— Този лабиринт е разбита отломка от Куралд Емурлан — каза Очъм. — Изглежда, вашият вид твърде дълго е останал изолиран. Нищо не знаете за другите селения, за Ранените порти. Нищо за асцендентите и техните войни…
— Служим само на един асцендент — отсече сенешалът. — Сина на Отеца Светлина. Нашият бог е Озрик.
Монок Очъм килна глава.
— И кога за сетен път е крачил Озрик сред вас?
Четиримата Лиосан видимо трепнаха.
Гадателят продължи невъзмутимо:
— Вашият бог, Озрик, Сина на Отеца Светлина, е от многото съперници из другите селения. Не се е върнал сред вас, Лиосан, защото не може да го направи. Всъщност в момента той не може да направи нищо.
Сенешалът пристъпи напред.
— Какво е сполетяло нашия бог?
Монок Очъм сви рамене.
— Съвсем обичайна съдба. Изгубен е.
— Изгубен?
— Предлагам заедно да сплетем ритуал — рече гадателят. — И така да сътворим порта. За това ще ни трябва Телланн, вашият лабиринт, Лиосан, и кръвта на този Тайст Едур. Онрак, с твоето унищожение ще се заемем, щом се върнем в своето селение.
— Изглежда разумно — отвърна Онрак.
Трул беше зяпнал гадателя.
— Моята кръв ли каза?
— Не всичката, Едур… Стига всичко да мине по план.
10.
Теблор честваха с песен деня на пробуждането на Ликовете в Скалата. Спомените на неговия народ
