Огромната костенурка беше единственото същество, нарушаващо гладката низина. Тътреше се с безкрайно търпение и безразличие по пресъхналото дъно на древното море и сенките от двете й страни се издължаваха.
— Колко лошо, че не са две — подхвърли Трул Сенгар. — Щяхме да яздим стилно.
— Допускам, че и костенурката си мисли същото — отвърна Онрак.
— Поради което и това дълго пътуване… Истински благородна авантюра, която ме кара да изпитвам известно съчувствие.
— Родствениците ти липсват, Трул Сенгар, нали?
— Твърде обща формулировка.
— Аха, необходимостта от продължение на рода.
— Едва ли. Потребностите ми нямат нищо общо с раждането на изтърсаци с моята коса, нито с уши като моите, боговете да не дават дано. — Той почука по прашната коруба на костенурката. — Като това създание тук: няма време да мисли за яйца, които дори не може да измъти. Само едно желание, откъснато от времето — от онези неприятни последствия, които неизбежно ще дойдат, макар и за да засегнат само девойката-костенурка, на която нашият упорит приятел тук се кани да налети.
— Те не си налитат, Трул Сенгар. Всъщност актът при тях е доста тромаво усилие…
— Не са ли всички такива?
— Собствените ми спомени…
— Стига, Онрак. Мислиш ли, че държа да слушам за мъжките ти подвизи по тънката част? Трябва да знаеш, че все още не съм лягал с жена. Тъй че освен рехаво въображение в ума ми няма нищо. Спести ми подробностите, моля те.
Т’лан Имасс бавно извърна глава.
— Да не би обичаят на вашия народ да диктува въздържане от подобни дейности преди брака?
— Да. А при Имасс не беше ли така?
— Е, и при нас беше така. Но обичаят се нарушаваше при всяка възможност. Все едно, както обясних по-рано, имах си жена.
— Която си изоставил, защото си заобичал друга.
— Изоставил ли, Трул Сенгар? Не. Загубих я. А и тази загуба не беше единствена. Загубите никога не са единствени. От думите ти съдя, че си доста млад.
Тайст Едур сви рамене.
— Сигурно. Особено в твоята компания.
— Тогава да оставим това същество зад себе си, та да не ти напомня за младостта ти.
Трул Сенгар го изгледа и се ухили.
— Добра идея.
Забързаха и след няколко крачки задминаха костенурката. След малко Трул Сенгар се обърна и извика. Онрак спря и също погледна назад.
Костенурката обръщаше — дебелите й крака описваха широк кръг.
— Какво прави?
— Най-сетне ни видя — отвърна Онрак. — Бяга от нас.
— Е, никаква забава и игри тая нощ. Горкото животно.
— След време ще реши, че е безопасно да продължи по пътя си, Трул Сенгар. Бяхме само временно препятствие за него.
— Унизяващо напомняне значи.
— Както кажеш.
Денят беше безоблачен и горещината, вдигаща се от старото морско дъно, се къдреше на вълни във въздуха. На няколко хиляди крачки напред се ширваше тревистата степ на одана. Покритата със спечена сол земя не задържаше следи от преминаване, но Онрак засичаше смътни белези, оставени от шестимата ренегати Т’лан Имасс — тук драскотина, там вдлъбнатина от нечия пета. Един от шестимата беше влачил крак, а друг бе прилагал повече тежест на едната страна, отколкото на другата. Всички несъмнено бяха тежко пострадали. Ритуалът, въпреки отмяната на самата Клетва, бе оставил у тях утаечна сила, но имаше и още нещо, някакъв смътен намек за хаос, от непознати лабиринти, или навярно от познати, но изкривени до неузнаваемост. Онрак подозираше, че сред шестимата има и Хвърляч на кости.
„Олар Етил, Килава Онас, Монок Очъм, Хентос Ълм, Тем Бенасто, Улпан Нодост, Тенаг Илбайе, Ай Естос, Абсин Толаи… гадателите на кости, шаманите на Логрос Т’лан Имасс. Кои от тях са загубени? Килава, разбира се, но това се знае. Хентос Ълм и Монок Очъм бяха в лова. Олар Етил търси другите армии на Т’лан Имасс — защото призивът бе чут от всички. Бенасто и Улпан остават с Логрос. Ай Естос се загуби тук, в Джаг Одан, в последната война. Нищо не знам за съдбата на Абсин Толаи. Остава Тенаг Илбайе, когото Логрос пратиха при Крон, да помогне във Войните на Ледерон. Значи: Абсин Толаи, Тенаг Илбайе или Ай Естос.“
Разбира се, нямаше твърдо основание да приеме, че ренегатите са от Логрос, въпреки че присъствието им тук, на този континент, го предполагаше, тъй като пещерите и складовете с оръжие не бяха единствените: подобни тайни скривалища можеше да се намерят на всеки континент. И все пак тези ренегати бяха дошли в Седемте града, в рожденото място на Първата империя, за да си върнат оръжията. А тъкмо на Логрос беше възложено да брани родната земя.
— Трул Сенгар?
— Да?
— Какво знаеш за Култа на Безименните?
— Само това, че успяват.
Т’лан Имасс килна глава.
— Тоест?
— Ами, съществуването им остава скрито за мен. Никога не съм чувал за тях.
„Аха.“
— Логрос повелиха Първият трон да бъде преместен от тази земя, защото имаше опасност Безименните скоро да открият местоположението му. Бяха разбрали, че силата му може да се отнеме, че Т’лан Имасс може да бъдат принудени да се преклонят в служба на смъртната особа, която се възкачи на него.
— А Логрос не са искали някой от тези Безименни да се окаже въпросният смъртен. Защо? Що за ужасна цел ги подтиква? И преди да ми отговориш, Онрак, бих ти казал, че доколкото схващам, „ужасна цел“ звучи доста злокобно и за моята раса.
— Разбирам, Трул Сенгар, и съображението ти е ценно. Безименните служат на Домовете на Азат. Логрос вярваха, че ако някой жрец на този култ завладее Първия трон, то първата и единствена повеля, която ще се даде на Т’лан Имасс, ще е доброволно да приемат вечен затвор. Че ще бъдем премахнати от този свят.
— Поради което тронът е бил преместен.
— Да, на един континент южно от Седемте града. Където бе намерен от един маг — Келанвед, императора на Малазанската империя.
— Която сега властва над всички Т’лан Имасс? Нищо чудно, че Малазанската империя е толкова могъща, колкото изглежда — но пък от друга страна, защо досега не е завладяла целия свят, след като може да призове всички Т’лан Имасс да водят войните й?
— Императорът използваше способностите ни много… скромно. Изненадващо ограничено. След това беше убит. Новата императрица не властва над нас.
— Защо просто тя самата не е седнала на Първия трон?
— Би го направила, стига да можеше да го намери.
— И така, вие отново сте свободни.
— Така изглежда. Но има други… притеснения, Трул Сенгар. Келанвед е пребивавал известно време в Дом на Азат…
Стигнаха склона отвъд солената низина и се заизкачваха.
— Много малко знам за тези неща — каза Тайст Едур. — Боиш се, че императорът или е бил един от тези Безименни, или е бил свързан с тях. Ако е така, защо не е издал тази заповед, от която толкова сте се страхували?
