— Не знаем.
— И как преди всичко е успял да намери Първия трон?
— Не знаем.
— Добре. А какво общо има всичко това с работата, с която сме се захванали сега?
— Подозрения, Трул Сенгар, свързани с посоката, накъдето са се запътили тези ренегати Т’лан Имасс.
— Ами, на юг, както виждам. О, разбирам.
— Ако сред тях има Логрос, тогава знаят къде ще открият Първия трон.
— Добре, имаш ли основание да смяташ, че си единственият сред Т’лан Имасс? Не смяташ ли, че други от расата ви може също да са стигнали до това подозрение?
— Не съм сигурен. Имам нещо общо с ренегатите, което те нямат, Трул Сенгар. Също като тях, аз съм необременен. Освободен съм от Клетвата на Ритуала. Това доведе до известно… освобождаване на мисълта. Монок Очъм и Ибра Голан преследват плячка, а умът на един ловец винаги е погълнат от плячката.
Стигнаха първото възвишение и спряха. Онрак извади меча си и го заби в земята. Направи десетина крачки настрани и отново спря.
— Какво правиш?
— Ако не възразяваш, Трул Сенгар, искам да изчакам Монок Очъм и Ибра Голан. Те — а чрез тях Логрос — трябва да бъдат предупредени за подозрението ми.
— И допускаш, че Монок ще ни отдели време за приказки? Последната ни среща с тях не беше особено приятна, доколкото помня. Щях да се чувствам по-добре, ако не стоеше толкова далече от меча си. — Тайст Едур седна на един камък и продължи: — И какво беше онова, дето го направи в пещерата, където действаше Ритуалът? — Той посочи новата лява ръка на Онрак, както и кръпките по разнебитеното му доскоро тяло. — Очевидно е. Тая ръка е по-къса от твоята. Забележимо. Нещо ми подсказва, че не е трябвало да правиш… каквото си направил.
— Прав си. Или щеше да си прав, ако все още бях обвързан с Клетвата.
— Разбирам. А дали Монок Очъм ще прояви същата невъзмутимост, щом види какво си направил?
— Едва ли.
— Не се ли закле, че ще служиш на мен, Онрак?
Т’лан Имасс вдигна глава.
— Заклех се.
— А ако не искам да излагаш себе си — и мен, впрочем — на такъв риск?
— Въпросът ти е уместен, Трул Сенгар. Не бях го обмислял. Да те запитам обаче следното. Тези ренегати служат на същия господар като твоя род. В случай, че накарат някой твой ближен да заеме Първия трон, налагайки по този начин властта си над всички Т’лан Имасс, смяташ ли, че ще той ще е толкова сдържан с използването на тези армии като император Келанвед?
Тайст Едур помълча, след което въздъхна.
— Добре. Но все пак ме караш да се чудя. Щом като Първият трон е толкова уязвим, защо не сте поставили на него някой по ваш избор?
— Над Първия трон може да властва само смъртен. На кой смъртен можем да поверим такава отговорност? Ние дори не избрахме Келанвед — той се наложи сам. Нещо повече, въпросът може скоро да се окаже несъществен за нас. Т’лан Имасс са призовани — всички, които са чули призива, все едно дали са обвързани с Клетвата, или не. В една далечна земя се е появил нов, смъртен гадател на кости.
— И вие искате той да вземе Първия трон.
— Не. Искаме онзи, който ни призова, да ни освободи. Всички.
— От Клетвата?
— Не. От съществуване, Трул Сенгар. — Онрак поклати глава. — Или за това ще го помолят Обвързаните, както очаквам, ако вече не са помолили. Странно, но самият аз като че ли вече не споделям това чувство.
— И никой друг, който се е освободил от Клетвата, не го споделя. В такъв случай струва ми се, че този нов смъртен гадател на кости е в голяма опасност.
— Поради което — и добре пазен.
— А ти можеш ли да устоиш на неговия призив?
— Свободен съм… да избера.
Тайст Едур килна глава.
— Излиза, че ти вече си свободен, Онрак. Може би не по начина, по който този хвърляч на кости би ти предложил, но все пак…
— Да. Но алтернативата, която представлявам аз, е недостъпна за все още обвързаните от Клетвата.
— Да се надяваме тогава, че Монок Очъм няма да е прекалено злопаметен.
— Ще видим. — Онрак бавно се обърна.
От тревите се завихри прах — два стълба, в които бавно се въплътиха гадателят на кости Монок Очъм и водачът на клана, Ибра Голан. Голан вдигна меча си и закрачи право към Онрак.
Трул Сенгар се изпречи на пътя му.
— Стой, Ибра Голан. Онрак има информация, която ще искате да чуете. Ясновидецо Монок Очъм — ти особено, така че спри водача на клана. Първо изслушайте, а после решете дали Онрак заслужава наказание.
Ибра Голан спря, отстъпи крачка назад и отпусна меча.
Онрак се взря в Монок Очъм. Макар духовните вериги, които ги бяха свързвали някога, да се бяха скъсали, враждебността на шамана му бе осезаема. Онрак знаеше, че списъкът на престъпленията, на дръзките му деяния бе станал дълъг, а последното, кражбата на телесни части от друг Т’лан Имасс, беше най-голямата мерзост, най-ужасното извращение на силите на Телланн досега.
— Монок Очъм. Ренегатите искат да отведат своя нов господар до Първия трон. Вървят по пътеки от хаос. Убеден съм, че намерението им е да поставят на този трон смъртен Тайст Едур. Този нов владетел на Т’лан Имасс на свой ред ще властва над новия смъртен гадател на кости — онзи, който изрече призива.
Ибра Голан и Монок Очъм се спогледаха. Ужасът им не убягна на Онрак и той продължи:
— Съобщете на Логрос, че аз, Онрак, и този, към когото съм обвързан — Тайст Едур Трул Сенгар — споделяме вашата смъртна тревога. Искаме да действаме в съюз с вас.
— Логрос те чува — изхриптя гласът на Монок Очъм. — И приема.
Бързината на отговора изненада Онрак и той помълча замислено. После попита:
— Колко бранители пазят Първия трон?
— Нито един.
Трул Сенгар се вцепени.
— Нито един?!
— Останал ли е някой Т’лан Имасс на Кюон Тали? — попита Онрак.
— Не, Онрак Прекършени — отвърна Монок Очъм. — Намерението, което ни описа, беше… непредвидено. Армията на Логрос е струпана тук, в Седемте града.
Онрак никога не беше изпитвал подобна възбуда. Чувството го разтърси и със закъснение той му намери име: стъписване.
— Монок Очъм, защо Логрос не са се отзовали на призива?
— Изпратени са представители — отвърна шаманът, хвърляч на кости. — Логрос задържа армията си тук в очакване на предстояща заплаха.
„Заплаха?“
— И нито един не може да бъде заделен?
— Не може, Онрак Прекършени. Никой не може да бъде заделен. Все едно, вече сме много близо до ренегатите.
— Според мен са шестима — каза Онрак. — И един от тях е хвърляч на кости. Монок Очъм, сигурно ще успеем да ги настигнем, но сме твърде малко…
— Да ме бяхте оставили поне да си намеря добро оръжие — измърмори Трул Сенгар. — Все пак може да
