— Нима?
Устните му се изопнаха още повече.
— Никога не съм бил жрец на Мийнас.
— Не, тук беше Рашан, призрачното чедо на Куралд Галайн… и все пак лабиринтът, който владееше, си е Сянка. И двамата знаем много добре, че различията намаляват, колкото по-надълбоко заровиш в загадките на най-древния триумвират. Сянката, в края на краищата, е родена от сблъсъка между Светлина и Мрак. А Мийнас по същество е извлечен от лабиринтите Тирлан и Галайн, Тир и Рашан. Теория на кръстоските, ако предпочиташ.
— Най-чародейни изкуства са достъпни за смъртните човеци, Избрана. Боя се, че не разбирам накъде клоните.
Тя сви рамене.
— Само това, че пращаш своите слуги-сенки да ме шпионират, Бидитал. Какво се надяваш да видиш? Аз съм такава, каквато ме виждаш.
Той разпери ръце, опрял рамо на тоягата.
— Може би не са шпиони, а закрилници.
— А нима толкова ужасно се налага да бъда закриляна, Бидитал? Да не би страховете ти да са… специфични? Това ли си дошъл да ми кажеш?
— Много скоро ще разкрия точното естество на заплахата, Избрана. Много скоро ще мога да поднеса разкритията си. Сегашните ми тревоги обаче са свързани с Върховния маг Л’орик… и може би с Призрачни ръце.
— Едва ли подозираш някой от двамата в съучастничество в заговор.
— Не, но започвам да вярвам, че тук се намесват други сили. Ние сме в ядрото на сблъсък, Избрана, и не просто между нас и малазанците.
— Виж ти.
— Призрачни ръце не е това, което беше. Той отново е жрец.
Ша’ик вдигна вежди в израз на откровено неверие.
— Финир вече го няма, Бидитал…
— Не Финир. Но разсъдете над това. Богът на войната беше детрониран. И на негово място се въздигна друг, както диктува необходимостта. Тигърът на лятото, някогашният Първи герой, Трийч. Соултейкън от Първата империя, сега — бог. Той ще има огромна нужда, Избрана, от смъртни поборници и аватари, за да му помогнат да наложи ролята, която иска да приеме. Смъртен меч, Щит-наковалня, дестраянт — всичките древни титли… и силите, които богът влага в тях.
— Призрачни ръце никога не би приел друг бог освен Финир — заяви Ша’ик. — А и не допускам, че някой бог ще е толкова глупав, та да приеме него. Малко знаеш за миналото му, Бидитал. Той не е благочестив човек. Извършил е… престъпления…
— Въпреки това, Избрана, Тигърът на лятото е направил избора си.
— Като какво?
Бидитал сви рамене.
— Какво друго би могъл да бъде освен дестраянт?
— Какво доказателство имаш за това необичайно превъплъщение?
— Той се крие добре… но не достатъчно добре, Избрана.
Ша’ик помълча дълго и накрая също сви рамене.
— Дестраянт на новия бог на войната. Че защо да не е тук? Нали сме във война? Ще помисля за този развой, Бидитал. В момента обаче не мога да разбера доколко е важно — стига да е вярно.
— Може би най-важната му значимост е най-простата, Избрана: Призрачни ръце не е онзи сломен, безполезен човек, който беше. И предвид неговата… двойственост спрямо каузата ни, той представлява за нас потенциална заплаха…
— Не мисля — прекъсна го Ша’ик. — Но както вече казах, ще го обмисля. Е, твоята паяжина от подозрения е впримчила и Л’орик. Защо?
— Напоследък е станал по-потаен от обичайното, Избрана. Старанието му да прикрива къде ходи и какво прави е малко прекалено.
— Може би просто му е омръзнало непрекъснатото ти шпиониране, Бидитал.
— Възможно е. Макар да съм сигурен, че не е разбрал, че този, който държи под око заниманията му, наистина съм аз. Та нали Фебрил и напанецът също си имат шпиони. Не само аз имам интереси. Боят се от Л’орик, защото възпрепятства всеки техен ход…
— Радвам се да го чуя, Бидитал. Отзови сенките си по отношение на Л’орик. Това е заповед. Ще служиш по-добре на интересите на Вихъра, ако се съсредоточиш върху Фебрил, Корболо Дом и Камъст Релой.
Той отвърна със сдържан поклон.
— Добре, Избрана.
Ша’ик го изгледа замислено.
— Внимавай, Бидитал.
Забеляза как старецът леко пребледня, преди да кимне.
— Винаги внимавам, Избрана.
Тя го освободи с небрежно махване с ръка.
Бидитал се поклони ниско, стисна тоягата си и изкуцука от стаята. Мина през другите няколко помещения, покрай дузината мълчаливи воини на Маток и най-сетне излезе навън, в хладния нощен въздух.
„Да отзова сенките си ли, Избрана? Заповед или не, не съм толкова глупав, че да го направя.“
Сенките се сгъстиха около него, докато крачеше бавно по тесните улички между колиби и шатри. „Помниш ли мрака?“
Бидитал се усмихна. Скоро това парче от разбития лабиринт щеше да се превърне в самостоятелно селение. И богинята на Вихъра щеше да разбере, че е необходимо жречество, институция на власт тук, в света на смъртните. А в тази институция нямаше да има място за Ша’ик, освен някой малък олтар навярно, в нейна памет.
Засега обаче първо трябваше да се справят с Малазанската империя в цялост, а за това Ша’ик, като съсъд на силата на Вихъра, бе необходима. Точно тази пътека от сенки беше наистина тясна. Бидитал подозираше, че съюзът на Фебрил с напанеца и с Камъст Релой е само временен. Безумният стар кучи син никак не обичаше малазанците. Кроежите му навярно предвиждаха скрито предателство накрая, измяна, която да доведе до взаимното унищожение на всички други интереси, освен личния му.
„А не мога да се добера до истината за това — слабост, която само укрепва ръката ми. Трябва да изпреваря. Трябва да остана до Ша’ик, защото аз ще съм ръката й, която ще смаже заговорниците.“
Нечий призрачен глас му изсъска и Бидитал спря и се сепна. Видя пред себе си Фебрил.
— Плодоносна ли беше срещата ти с Избраната, Бидитал?
— Както винаги, Фебрил — усмихна се той, зачуден как е успял старият върховен маг да се доближи толкова, без да го засекат тайните му телохранители. — Какво искаш от мен? Късно е.
— Дойде времето — изхриптя тихо Фебрил. — Трябва да избереш. Присъединяваш се към нас или стоиш настрана.
Бидитал вдигна вежди.
— Трета възможност няма ли?
— Да ни се противопоставиш ли? За съжаление, отговорът е „не“. Предлагам обаче да отложим засега този въпрос. Вместо това, чуй наградата, която ще ти дадем — ако се присъединиш към нас или просто се отдръпнеш от пътя ни.
— Награда? Слушам те, Фебрил.
— Тя ще се махне, както и Малазанската империя. Седемте града отново ще са свободни. Но Лабиринтът на Вихъра ще си остане, върнат на Дрижна — на култа на Апокалипсиса, който е и винаги е бил в ядрото на бунта. За този култ е нужен нов повелител, Върховен жрец, настанен в просторен и богат храм, почитан надлежно от всички. Какъв облик ще придадеш на този култ? — Фебрил се усмихна. — Ти като че ли вече си започнал, Бидитал. О, да, знаем всичко за твоите… специални дечица. Представи си тогава, че Седемте града са на твое разположение. Всичките Седем града, удостоени с високата чест да ти водят
