разногласията си с твоите колеги Юмруци на по-усамотени места.
Гамът погледна през рамо. Блистиг отупваше прахта от себе си, на окървавеното му лице се бе изписала мрачна усмивка.
„Кучият му син. Все пак дължа му един юмрук, нали?“
— Уведоми Кенеб — рече адюнктата.
Гамът кимна.
— С ваше позволение, адюнкта, бих желал да разменя още една дума с Юмрук Блистиг.
— Дано този път да е по-малко драматично, Юмрук Гамът.
— Ще видим, адюнкта.
— О?
— Зависи колко ще е търпелив, предполагам.
— Действайте тогава, Юмрук.
— Слушам, адюнкта.
Докато другите прибираха лагера и се готвеха за поход, Стрингс и още няколко сержанти се изкатериха на един хълм, за по-добра гледка към рухващата Стена на Вихъра. Прашните пелени продължаваха да се сипят, но отривистият вятър бързо ги разкъсваше.
— Дори не изхленчи — въздъхна зад него Геслер.
— Богинята се отдръпна, според мен — рече Стрингс. — Бас слагам, че адюнктата дори не си е извадила меча.
— Защо тогава изобщо я вдигна тая стена? — зачуди се Бордюк.
Стрингс сви рамене.
— Кой може да каже? Тук в Рараку явно стават и други неща, работи, за които не знаем нищо. Светът не си е стоял на едно място през месеците, докато идвахме насам.
— Била е, за да задържи Нокътя — заяви Геслер. — И Ша’ик, както и богинята й, искат тази битка. Искат я чиста. Войник срещу войник, маг срещу маг, командир срещу командир.
— Толкова по-зле за тях — промърмори Стрингс.
— Пак нещо намекваш. Хайде, изплюй го, Фид.
— Само предчувствие, Геслер. Имам ги понякога. Проникнали са вътре. Това видях от прорицанието на Ботъл. В нощта преди битката оазисът ще настръхне. Да можех да съм там, да видя. Проклятие, да можех да съм там да помогна.
— Ние ще си име достатъчно работа, мисля — измърмори Геслер.
Последният придружил ги сержант въздъхна, след което изхъхри:
— Моук смята, че няма да ни се отвори работа. Освен ако новият капитан не направи нещо тъпо. Адюнктата щяла да направи нещо неочаквано. Може изобщо да не влезем в бой.
Стрингс се окашля.
— Моук откъде го знае всичко това, Тъг?
— Измисля го, докато клечи в нужника, според мене — изсумтя Бордюк.
Сержантът от тежката пехота сви рамене.
— Моук просто знае разни неща, това е.
— И колко често бърка? — попита Геслер и също се закашля.
— Трудно е да се каже. Толкова неща приказва, че не мога да ги запомня всичките. Много пъти е излизал прав, мисля. Всъщност сигурен съм. Почти. — Тъг се обърна към Стрингс. — Казва, че си бил от Воинството на Едноръкия. И императрицата искала главата ти набучена на пика, защото си бил изменник. — Погледна Геслер. — И казва, че ти и ефрейторът ти, Сторми, сте от Старата гвардия. Младите морски пехотинци, на служба при Дасем Ълтър, или Картерон Кръст, или Урко. Че вие сте тия, дето са докарали онзи стар кюонски дромон в залива на Ейрън, с всички ранени от Кучешката верига. А ти, Бордюк, веднъж си хвърлил някакъв благородник офицер от една скала, близо до Карашимеш, но не са могли да го докажат, разбира се.
Тримата го зяпнаха онемели.
Тъг се почеса по врата.
— Ами, това разправя.
— Удивително колко е объркал всичко — измърмори кисело Геслер.
— И доколкото схващам, тия неща ги плямпа наляво и надясно? — попита Стрингс.
— О, не. Само пред мен и Соублоун. Каза ни да си държим езика зад зъбите. — Тъг примига и добави: — Но не с вас, явно, след като вече ги знаете. Просто си говорехме. Приятелски, нали. Интересно, как рухна само тая Стена на Вихъра, а?
В далечината проехтяха рогове.
— Време е за поход — измърмори Геслер. — Слава на Гуглата и прочие…
Кенеб яздеше до Гамът. Легионът беше поставен в ариергарда на походната колона и горещият въздух бе натежал от прахта.
— Започвам да се съмнявам, че Стената изобщо е изчезнала — каза Кенеб.
— Мда, това, което вдигаме, е по-малко от сипещото се все още — отвърна Гамът. Поколеба се, след което добави: — Моите извинения, капитане…
— Не е нужно, сър. Всъщност съм облекчен — ще прощавате за каламбура. Не само от бремето да си Юмрук, но и затова, че повишението на Ранал бе отменено. Беше удоволствие да го уведомя за това. Знаете ли, че е преустроил частите? По стила на Греймейн? Но Греймейн водеше продължителна война на огромна територия, без определен фронт. Трябваха му самостоятелни бойни единици, готови за всякакво обстоятелство. Още по-дразнещото е, че не благоволи да уведоми никого.
— И вие връщате частите в първоначалния им вид, така ли, капитане?
— Още не, сър. Чаках мнението ви.
Гамът помисли.
— Ще уведомя адюнктата за новата организация на легиона ни.
— Сър?
— Може да се окаже от полза. По време на боя ще държим ариергарда, по насечен терен. Решението на Ранал безспорно е взето от невежество, но все пак е подходящо.
Кенеб въздъхна, но не отвърна нищо и Гамът го разбра. „Може да се върнах като Юмрук с нейно потвърждение, но решението й къде да ни постави в битката доказва, че е загубила доверието си в мен.“
Продължиха мълчаливо. Но тишината не беше приятна.
23.
Кого от пантеона Падналия би презрял, и от кого най-много би се побоял? Последното му оковаване например, в което участваха всички те — Гуглата, Финир, Кралицата на сънищата, Оссерк и Опонн, а отгоре на това Аномандър Рейк, Каладън Бруд и още цяла орда други асценденти. Не е изненадващо тогава, че Сакатият бог не можеше да предвиди, че най-опасният му враг не е сред гореизброените…
— Само защото съм жена — жена — още не значи, че мога и да готвя.
Кътър погледна към Апсалар и рече:
— Ама не, защо, много си е добро, наистина…
