него. — Е, това приключи неочаквано леко. Изглежда, разполагаме с няколко свободни мига, преди да влязат следващите ни гости.
— Мисля, че бяха твърде стъписани, за да реагират, адюнкта. Имперският команден стил обикновено включва спорове, възражения, компромиси…
Единственият й отговор бе късата полуусмивка, след което погледът й отново се върна на шарките.
— Какви офицери ще си избере Тене Баралта според теб?
— Червени мечове, адюнкта. Как ще го приемат малазанските новобранци…
— А Блистиг?
— Само един изглежда достоен за своя ранг — но сега той е в Ейрънската стража, така че Блистиг не може да разчита на него — отвърна Гамът. — Капитан Кенеб…
— Малазанец?
— Да, макар че служи тук, в Седемте града. Изгубил е бойците си, адюнкта, от ренегата Корболо Дом. Тъкмо Кенеб предупреди Блистиг за Малик Рел…
— А, да. А освен капитан Кенеб?
Гамът поклати глава.
— Чувствата ми в момента са за Блистиг.
— Нима?
— Не съм казал какви са чувствата ми, адюнкта.
Тя отново го погледна.
— Съжаление?
— Донякъде и това — призна той с неохота.
— Знаете ли кое най-много притеснява Блистиг, Юмрук?
— Това, че е бил свидетел на избиването…
— Той може да твърди това, с надеждата, че ще му повярваш, но грешиш, ако е така. Блистиг не се е подчинил на заповед на Върховния юмрук. Сега стои пред мен, новия си командир, и е убеден, че не му вярвам. От това заключава, че ще е най-добре за всички заинтересовани, ако го изпратя в Унта, да се изправи пред императрицата. — Отново се обърна към стената и замълча.
Умът на Гамът заработи трескаво. Но най-сетне трябваше да признае, че мислите на Тавори достигат до невъобразими за него дълбочини.
— Какво желаете да му кажа?
— Смяташ, че желая да му кажеш нещо от мен? Добре. Че може да вземе капитан Кенеб.
Една от страничните врати се отвори, Гамът се обърна и видя тримата влизащи уикци. Двама от тях все още бяха деца, третият — не много по-възрастен. Макар Юмрукът все още да не ги беше срещал, знаеше кои трябва да са. „Недер и Нил. Вещицата и магьосникът. А момъкът с тях е Темъл, най-големият от младите воини, изпратени от Колтейн с историка.“
Само Темъл като че ли беше доволен от това, че са го призовали да се яви пред адюнктата. Нил и Недер бяха размъкнати, босите им крака бяха почернели от засъхнала кал. Дългата черна коса на Недер висеше на мазни кичури. Ризата на Нил от сърнешка кожа беше оцапана и раздрана. Лицата и на двамата бяха равнодушни. За разлика от тях, бойното снаряжение на Темъл беше безукорно, както и тъмночервената маска на лицето, изразяваща скръбта му, и тъмните му очи, които блеснаха като остри камъчета, щом застана мирно пред адюнктата.
Но Тавори беше спряла погледа си върху Нил и Недер.
— На Четиринадесета армия й липсват магове — заговори тя. — Следователно ще действате в това свое качество.
— Не, адюнкта — отвърна Недер.
— Този въпрос не подлежи на обсъждане…
Нил я прекъсна:
— Искам да се върна у дома. В равнините на Уик.
Адюнктата ги изгледа за миг, след което продължи, без погледът й да трепне:
— Темъл, Колтейн те е поставил начело на уикските младежи от трите племена в Кучешката верига. Какъв е съставът?
— Тридесет — отвърна младежът.
— А колко уикци има между ранените, докарани с кораба в Ейрън?
— Единадесет оцелели.
— Значи всичко четиридесет и един. Има ли магове във вашата част?
— Не, адюнкта.
— Когато капитан Колтейн ви изпрати с историка Дюйкър, прикрепи ли към ротата ви магьосници?
Очите на Темъл пробягаха бързо към Нил и Недер, след което кимна сковано.
— Да.
— А ротата ви разформирована ли е официално, Темъл?
— Не.
— С други думи, последната заповед на Колтейн все още е валидна. — Тя се обърна отново към Нил и Недер. — Вашата молба се отхвърля. Двамата сте ми нужни, както и уикските пиконосци на капитан Темъл.
— Нищо не можем да ви дадем — отвърна Недер.
— Духът на магьосника у нас е замлъкнал — добави Нил.
Тавори бавно примига, без да откъсва очи от тях, после каза:
— Ще трябва да намерите начин да го събудите. В деня, в който влезем в сражение с Ша’ик и Вихъра, очаквам да приложите чародейството си, за да защитите легионите. Капитан Темъл, вие ли сте най- възрастният сред уикците във вашата рота?
— Не, адюнкта. Има четирима воини от клана на Мармота, бяха на кораба с ранените.
— Те обидени ли са от това, че вие ги командвате?
Младежът изправи гръб и десницата му се стегна на дръжката на един от дългите му ножове.
— Не, адюнкта.
Гамът потръпна и извърна очи.
— Тримата сте свободни — отсече след миг адюнктата.
Темъл се поколеба.
— Адюнкта, моята рота иска да се сражава. Ще бъдем ли зачислени към легионите?
Тавори килна глава.
— Капитан Темъл, колко лета сте видели в живота си?
— Четиринадесет.
Адюнктата кимна.
— Засега, капитане, конните ми бойци се свеждат до рота доброволци сети, всичко петстотин. Казано по военному, в най-добрия случай те са лека кавалерия, в най-лошия — съгледвачи и авангард. Вашата рота включва четиридесет уикци, всички от които са по-млади от вас, с изключение на четирима. За похода ни на север, капитан Темъл, вашата рота ще бъде зачислена към антуража ми. Като моя лична охрана. Най- добрите ездачи сред сетите ще действат като вестоносци и съгледвачи. Разберете, не разполагам със сили за конно сражение. Четиринадесета армия е предимно пехота.
— Тактиката на Колтейн…
— Тази война вече не е на Колтейн — сряза го Тавори.
Темъл трепна като ударен с камшик. Успя да кимне сковано, обърна се кръгом и излезе от залата. Нил и Недер го последваха.
— Момчето искаше да занесе добра вест на уикците — обади се Гамът.
— За да заглуши недоволното ръмжене на четиримата воини от Мармота. — В гласа й още се таеше раздразнение. — Кажете ми, Юмрук, как според вас върви в момента дискусията между Блистиг и Тене Баралта?
Старият ветеран изсумтя.
— Допускам, че е разгорещена, адюнкта. Тене Баралта вероятно ще държи да запази своите Червени мечове като самостоятелен полк. Съмнявам се, че го интересува много командването на четири хиляди
