— Прекрасно. Тогава имам да ти кажа само още две неща. Първо, ти си четиринайсетгодишно момиче без каквато и да било репутация. Ще е истинско щастие, ако станеш гейша с такова положение, че Нобу сан да реши да предложи себе си за твой данна. Второ, досега той не е открил гейша, която да хареса достатъчно, за да я вземе за любовница. Ако ти си първата, очаквам от теб да си много поласкана.
Толкова се изчервих, че можех едва ли не да пламна. Мамеха беше съвсем права. Каквото и да излезеше от мен в бъдеще, щях да съм щастлива дори да привлека вниманието на мъж като Нобу. Ако той бе недостижим, то колко по-недосегаем трябва да бе председателят. Откакто го намерих отново на турнира по сумо, бях започнала да мисля за всички възможности, които животът ми предлагаше. Но след казаното от Мамеха почувствах, че си проправям мъчително път през океан от скръб.
Облякох се бързо и Мамеха ме поведе към една окия, в която бе живяла допреди шест години — до момента, в който си беше извоювала независимостта. На вратата ни посрещна възрастна прислужница. Тя облиза устни, поклати глава и каза:
— Позвънихме в болницата. Днес докторът си тръгва в четири. А вече е три и половина.
— Ще му телефонираме, преди да тръгнем, Кадзуко сан — отвърна Мамеха. — Сигурна съм, че ще ме изчака.
— Надявам се. Ще бъде ужасно да остави горкото момиче да кърви.
— Кой кърви? — попитах разтревожена, но прислужницата само ме погледна и въздъхна, а после ни поведе по стълбата към претъпкан коридор на горния етаж. В пространство с размерите на две татами се оказахме не само ние с Мамеха и прислужницата, а и три млади жени и висока и слаба готвачка с колосана престилка. Всички ме погледнаха сериозно, с изключение на готвачката — тя преметна през рамо хавлиена кърпа и започна да точи нож от ония, с които режат главата на рибата. Почувствах се като току-що доставено парче риба тон, защото вече си давах сметка, че аз съм тази, която ще кърви.
— Мамеха сан… — изрекох.
— Слушай, Саюри. Знам какво се каниш да кажеш — заяви тя, което беше интересно, защото самата аз нямах идея какво се каня да кажа. — Преди да стана твоя по-голяма сестра, не ми ли обеща да правиш точно каквото ти казвам?
— Ако знаех, че то включва и отрязването на черния ми дроб…
— Никой не се кани да ти отреже черния дроб — каза готвачката с тон, който целеше да ме успокои, но не успя.
— Саюри, само малко ще порежем кожата ти — каза Мамеха. — Точно толкова, че да отидеш в болницата и да са срещнеш с един лекар. Нали ти споменах за въпросния мъж? Той е лекар.
— Не може ли да се престоря, че ме боли стомах? Казах го най-сериозно, но, изглежда, решиха, че съм се пошегувала остроумно, защото всички, дори и Мамеха, се разсмяха.
— Саюри, ние най-искрено ти мислим доброто — каза тя. — Просто трябва да направим така, че да ти потече малко кръв. Толкова, че докторът да прояви желание да те прегледа.
Готвачката приключи бързо с точенето на ножа и застана пред мен с такова спокойствие, сякаш щеше да ми помогне за грима — с изключение на това, че, о, господи, държеше нож.
Кадзуко, възрастната прислужница, която ни въведе, дръпна с две ръце яката ми. Усетих, че ме обзема паника, но за щастие Мамеха я спря:
— Ще порежем крака й.
— Не, не кракът — възпротиви се Кадзуко. — Вратът е много по-еротичен.
— Моля те, Саюри, обърни се и покажи на Кадзуко дупката на кимоното си. — Изпълних каквото ми каза и тя продължи: — Е, Кадзуко сан, как ще обясниш това, ако раната не е на крака, а на врата?
— Каква е връзката между двете? — удиви се Кадзуко. — Тя е със скъсано кимоно и има рана на врата.
— Не знам какво все дрънка Кадзуко — обади се готвачката. — Я, Мамеха сан, просто ми кажете къде да режа и аз ще го направя.
Би трябвало да се зарадвам да чуя това, но някак си не успявах.
Мамеха изпрати една от младите прислужници за червена пръчица — от онези, с които нюансирахме цвета на червилото, — а сетне я промуши през дупката в кимоното, драсна черта високо горе на бедрото ми и обясни на готвачката:
— Трябва да срежеш точно тук, на това място.
Отворих уста, но преди да издам глас, Мамеха ми каза:
— Легни и мирувай. Ако ни бавиш още, много ще се ядосам.
Ще излъжа, ако кажа, че исках да се подчиня, но, естествено, нямах избор. Тъй че легнах на чаршаф, проснат върху дървения под, и затворих очи, а Мамеха вдигна кимоното ми и разголи хълбока.
— Помни, че ако е нужно раната да е по-дълбока, винаги можеш да повториш — каза Мамеха. — Първо резни съвсем плитко.
Щом усетих върха на ножа, прехапах устни. Боя се, че може и да съм изплакала тихичко, макар че не съм сигурна. Във всеки случай, усетих бодване, а после Мамеха каза:
— Не, не толкова плитко. Ти резна само най-горния слой кожа.
— Прилича на устни — каза Кадзуко на готвачката. — Драснали сте чертата точно в средата на червено петно и изглежда като две устни. Докторът ще се посмее.
Мамеха се съгласи с нея и след като готвачката я увери, че ще намери мястото, изтри грима. След миг отново усетих натиска на ножа.
Никога не съм можела да понасям спокойно вида на кръв.
Спомняте си как припаднах в деня, когато си срязах устната и срещнах господин Танака. Тъй че можете да си представите как се почувствах, когато се обърнах и видях струйката кръв, виеща се надолу по крака ми към кърпата, която Мамеха държеше от вътрешната страна на бедрото ми. При тази гледка изпаднах в такова състояние, че не помня какво стана после — нито как са ме качили на рикшата, нито как сме пътували, докато не наближихме болницата и Мамеха не разклати главата ми, за да ме върне в съзнание.
— Сега слушай! Знам, че хиляди пъти си чувала, че задачата ти като чиракуваща гейша е да печелиш вниманието на други гейши, защото тъкмо те ще ти помагат в кариерата, и че не е нужно да се вълнуваш какво мислят мъжете. Е, забрави всичко това! На теб то няма да ти свърши работа. Как то вече ти казах, бъдещето ти зависи от двама мъже и след, малко ще се срещнеш с единия от тях. Трябва да му направиш нужното впечатление. Слушаш ли ме?
— Да, госпожо, всяка дума — измърморих.
— Като те попита как си порязала крака си, отговорът е, че си вървяла към тоалетната и си паднала на нещо остро. Дори не знаеш какво е било, защото си припаднала. Добави каквито искаш подробности, но се старай да звучиш много детински. И се преструвай на безпомощна. Покажи ми сега как ще го направиш.
Аз отпуснах глава назад и извъртях очи. Точно така, мисля, се чувствах, но тя не беше никак доволна.
— Не казах да се държиш като умряла. А като безпомощна. Ето така…
И тя погледна като в унес, сякаш не можеше да реши накъде да насочи поглед, и сложи ръка на бузата си, готова всеки момент да припадне. Накара ме да повтарям това, докато не остана доволна. Започнах представлението още щом возачът на рикшата ми помогна да стигна до входа на болницата. Мамеха вървеше до мен и подръпваше оттук-оттам кимоното ми, за да е сигурна, че изглеждам все така привлекателна.
Влязохме през люлеещата се дървена врата и попитахме за доктора. Мамеха поясни, че ни очаквал.
Накрая една сестра ни поведе по дълъг коридор към прашна стая с дървена маса и сгъваем параван, които скриваше прозорците. Докато чакахме, Мамеха свали кърпата, увита около бедрото ми, и я изхвърли в кошчето за боклук.
— Помни, Саюри — почти съскаше тя, — искаме в очите на доктора да си възможно най-невинна и безпомощна. Легни и се постарай да изглеждаш безсилна.
Не ми беше трудно да го постигна. След миг вратата се отвори и в стаята влезе доктор Рак. Разбира се, това не беше истинското му име, но ако го бяхте видели, сигурна съм, че то веднага щеше да ви дойде наум,
