наранявали ужасно и после са ме лекували. Знам, че са способни. Когато дойдат, ще се оправиш.
Ничи кимна леко, но не отвори очи. На Калан й се щеше Сестрите да побързат. Тъй като нямаше какво друго да направи, тя й даде още няколко глътки вода, после намокри парцала и нежно избърса челото й.
Калан се разкъсваше между заповедта да не мърда от мястото си и порива да изтича навън и да прати някой да извика Сестра. Знаеше обаче, че яката около врата й ще я повали на земята още преди да направи първата крачка. До известна степен бе изненадващо, че още не се е появила някоя Сестра. Обикновено имаше поне една на разположение.
— Никога не съм виждала някой да се опълчва на Джаганг като теб — заговори Калан.
— Не че имаше смисъл — започна Ничи и спря да си поеме дъх. — Така или иначе щеше да направи каквото е решил. Но поне не с мое съгласие.
Калан се усмихна на непреклонния й дух.
— Джаганг ти беше ядосан още преди да дойдеш. Сестра Улиция му каза, че си влюбена в Ричард. Не преставаше да говори за това.
Ничи се ококори, но продължи да гледа втренчено тавана, без да отговаря.
— Затова Джаганг те разпитваше, заради всичко, което Сестра Улиция му наговори. Ревнуваше.
— Няма причина да ревнува. Трябва повече да се тревожи, че някой ден ще го убия.
Калан отново се усмихна. После се запита дали Ничи има предвид, че Джаганг няма причина да ревнува, защото между нея и Ричард няма нищо или защото има, но императорът няма право над онова, което става в сърцето й.
— Мислиш ли, че някога ще ти се отдаде възможност да го убиеш?
В недоволството си Ничи повдигна леко ръка, после я отпусна.
— Вероятно не. Мисля, че пo-скоро той ще убие мен.
— Може би ще успеем да измислим нещо преди това. Как изобщо успя да те залови?
— Бях в Двореца.
— Намерили са таен вход?
— Да. През забравените катакомби под полетата Азрит и под платото. Изглежда, подземните зали и тунели са били изоставени преди хилядолетия. Мисля, че тези, които ме заловиха, са били изпратени да разузнаят. Още не са започнали да навлизат в Двореца, но скоро ще са готови, сигурна съм.
Калан осъзна, че точно това бяха открили в изкопа. Сега, когато имаха начин да влязат, беше само въпрос на време да нахлуят в Двореца и изтребят всички. Знаеше, че стане ли това, вече няма да има надежда. Джаганг щеше да унищожи последната твърдина срещу Императорския орден. Той щеше да властва над света.
Това бе сигурно, ако успееше да намери третата кутия на Орден. Калан не се съмняваше в думите му, че скоро и това ще стане. Изглежда, изтичаше времето не само на Ричард Рал, но и на свободата изобщо.
С трепереща брадичка Ничи се обърна към Калан.
— Моля те, завий ме.
— Извинявай. Сама трябваше да се сетя.
Всъщност беше се сетила, но бе сметнала, че може да влоши нещата, ако завивката залепне върху раните на Ничи. Иначе много добре разбираше желанието й да я покрият.
Протегна се, хвана края на завивката и я издърпа, без нито за миг да забравя яката. Трябваше да внимава да не се отдели от пода.
— Благодаря — каза Ничи, когато с усилие успя да намести завивката върху себе си.
— Не бива да се срамуваш.
— Какво искаш да кажеш? — намръщи се леко Ничи.
— Не бива никога да се срамуваш, че си жертва. Ти нямаш никаква вина. Трябва единствено да чувстваш гняв срещу това насилие. Не си направила нищо, за да го насърчиш. Беше изнасилване, както самата ти каза.
— Благодаря — усмихна се едва Ничи и докосна бузата на Калан.
— Джаганг заплаши да направи същото и с мен — въздъхна дълбоко Калан.
Ничи стисна леко ръката й в знак на подкрепа. Калан се поколеба, но после продължи:
— Единствената причина да не го е сторил е, че иска да бъде по-лошо. Каза ми, че ще изчака, докато разбера коя съм. Каза, че когато си спомня миналото си и коя съм, ще бъде много по-ужасно. Каза, че иска „той“ да види. Джаганг твърди, че иска така да унищожи и двама ни, да унищожи всичко.
Ничи затвори очи и ги покри с ръка, сякаш неспособна да понесе тази мисъл.
— Очевидно става дума за някой от миналото ми. Знаеш ли за кого?
Отговорът на Ничи дойде сякаш след цяла вечност.
— Съжалявам, но не си спомням нищо за теб или за твоето минало. Знам само онова, което съм чула, като например името ти и това, че си Майката Изповедник.
Калан кимна. Усещаше, че това не е всичко. Убедена беше, че Ничи знае повече, отколкото признава, но реши, че е най-добре да не я притиска. В този момент всяко насилие над нея да направи каквото и да е против волята си изглеждаше немислимо жестоко. Вероятно си имаше причини да не казва повече. Може би те бяха лични и нямаха общо с Калан.
Калан се усмихна, решена да отклони разговора от тази мрачна тема.
— Харесаха ми нещата, които каза за Ричард Рал. Този Ричард, изглежда, е от хората, които харесвам.
— И двамата сте добри хора — усмихна се незабележимо Ничи.
— Какъв е той? — прокара Калан палец по ръба на завивката. — Непрекъснато чувам разни неща за него. Всъщност накъдето и да се обърна, имам чувството, че образът на Ричард Рал е част от живота ми. Опиши ми го — вдигна поглед тя.
— Не знам. Той е просто… Ричард. За него хората, които обича, значат много.
— От онова, което наговори на Джаганг, ми се струва, че знаеш какво мисли той за много неща. Изглежда, прекарваш много време с него. Струва ми се, че за него си много важна.
Ничи махна небрежно с ръка. Обърна се към Калан.
— Пред палатката на Джаганг има редови войници. Знаеш ли защо?
Рязката смяна на темата подсказа на Калан, че засяга въпроси, за които Ничи не иска да говори. Защо ли? Съсредоточи се върху питането на Ничи.
— Тук са, защото ме виждат. Много малко хора могат да ме видят. Сестра Улиция каза на Джаганг, че според нея това е някаква аномалия. След като убих двама от пазачите му и Сестра Сесилия…
Ничи повдигна леко глава с напрегнато лице.
— Убила си Сестра Сесилия?
— Да.
— Как успя да убиеш Сестра на мрака?
— Случи се в Каска, в двореца, в който с Ричард сте видели Джилиан.
— Кой ти каза това?
— Джилиан.
— О — отпусна глава на възглавницата Ничи.
— Джилиан каза, че е помогнала на Ричард да открие книгата „Лавинен огън“, която той търсел из катакомбите на Каска. Точно там Джаганг накрая заловил Сестрите Улиция, Армина и Сесилия. Имали уговорена среща със Сестра Тови. Оказало се, че Тови е вече мъртва, а вместо нея ги чакал Джаганг. Доста се изненадали.
— Сигурна съм.
— Както повечето хора, охраната на Джаганг не ме виждаше, така че докато пътешественикът по сънищата се занимаваше със Сестрите и спореше за някакви книги, аз измъкнах ножовете на пазачите от ножниците. Понеже не ме виждаха, не съзнаваха опасността. Докато седяха и мълчаливо бдяха над своя император, аз ги разпорих със собственото им оръжие. Преди още да паднат на земята, избутах Джилиан пред мен в лабиринта от тунели. Понеже всички се впуснаха след нас към входа, хвърлих един нож натам. Надявах се да улуча Джаганг, но първа се появи Сестра Сесилия. После ме заловиха, но това позволи на Джилиан да избяга. В крайна сметка нямаше особена полза — въздъхна дълбоко Калан. — Джаганг се върна
