Явно беше в отвратително настроение. Сигурно е Сестра на мрака, реши той. Но предполагаше, че това няма абсолютно никакво значение.
— Обзалагам се, че не си щастлив да ме видиш пак — каза тя самодоволно.
Явно се имаше за важна, все едно целият свят беше длъжен да познае високомерната й намръщена физиономия, снизходителното отношение, пиперливия език. Някои хора си мислят, че могат да спечелят известност, престиж и слава чрез надута арогантност. Ричард наистина не си я спомняше и не виждаше защо да й угажда.
— Не те познавам — длъжен ли съм?
— Лъжец! Всички в Двореца ме познават!
— Чудесно — каза Ричард, опитвайки се да спечели време, докато се поокопити.
— Ставай!
Ричард направи всичко възможно, за да се надигне. Крайниците не го слушаха.
Когато той се повдигна на ръце и колене, тя го ритна в ребрата. Ричард потрепна при удара. За щастие тя нито беше толкова тежка, нито имаше силата, за да може ритникът й да му причини по-сериозни поражения. Ударът беше просто болезнен. Опасното нещо беше дарбата й.
— Веднага! — изкрещя тя.
Ричард се олюля. Ръцете и краката му пулсираха болезнено, но не и главата му.
Всички наоколо още лежаха, но някои, изглежда, започваха да идват в съзнание. Брус се претърколи и запъшка, стиснал главата си.
Глъчката нарасна и погледът на Сестрата се отклони към тъмнината. Ричард използва възможността да се огледа набързо и да проучи какви оръжия има на земята. Ако тя се обърнеше с гръб към него, той трябваше да се възползва от шанса. Даваше си сметка, че след като Джаганг нареди да го завържат в палатките за изтезания, той никога повече нямаше да види дневна светлина.
Колкото и да го ужасяваше тази съдба, част от него не можеше да не се радва при мисълта, че Калан избяга. Той преглътна мъката, спомняйки си сълзите, които видя в очите й, докато тя се отдалечаваше. Това му напомни колко много го обичаше тя — макар вече да не си спомняше.
— Толкова дълго чаках подобна възможност, която да ми спечели благоразположението на императора. Най-после Създателят отговори на молитвите ми и те достави в ръцете ми.
— Значи твоят Създател ти доставя жертви в отговор на молитвите ти?
Тя го изгледа с бавна, лукава усмивка.
— Непочтителният ти език скоро ще бъде изтръгнат, така че на скромните слуги на Създателя няма да им се наложи да слушат как сипеш хули.
— И други са ми казвали, че непочтителният ми език е един от недостатъците ми, така че само ще ми направите услуга, като го отстраните.
Коварната й усмивка замръзна от злоба. Тя се обърна и посочи лагера.
— Мислиш, че…
С цялата сила, която успя да събере, Ричард стовари един ритник отстрани на лицето й. Силният удар я свари напълно неподготвена и краката й се отделиха от земята. Зъби и кръв се разхвърчаха в мрака. Тя се свлече на земята на една страна. Изненадващият удар с ботуш бе раздробил челюстта й.
Ричард се наведе и грабна паднал на земята меч. Беше нащрек и не подценяваше противничката си. Докато не я видеше мъртва, можеше да очаква всичко. Пръстите му стиснаха дръжката на меча и той се извъртя, за да забие острието в тялото й.
Въздухът избухна в светлина. Ричард се стовари по гръб с такава сила, че остана без дъх.
Тя стоеше изправена, кръвта се стичаше от долната част на лицето й на струйки, които се разпръснаха, щом тя вдигна двете си ръце. Ричард не можеше да повярва, че има сили да се държи на краката си. Беше ясно, че няма да издържи дълго, но и малкото оставащо й време бе достатъчно, за да го убие.
Ударът очевидно беше изиграл ужасната си роля, но също така внезапният шок в разгара на битката не й позволяваше да почувства болката точно сега. Той знаеше, че е въпрос на време, но мигът се проточи до безкрайност.
В погледа й се настани желание за мъст.
Ричард се опита да се изправи на крака и да я довърши, но върху гърдите му сякаш беше легнал бик. Не можеше да диша. Тя направи крачка към него, после се поспря, гледайки объркано. Очите й се разфокусираха и тя внезапно притисна ръце към гърдите си.
Ричард проследи с поглед как тя се олюля още една крачка, след което падна по лице, удряйки се силно в земята, без дори да се опита да омекоти падането. Той я зяпна, несигурен дали не му играе номер. Тя не помръдна. Тежестта в гърдите му изчезна. Той не искаше да проиграва шанса си, затова сграбчи меча, който беше изпуснал.
Нещо привлече вниманието му. Вдигна поглед и не можа да повярва кого вижда да стои в мрака — там, където само преди миг бе стояла Сестрата.
— Ейди?
Старицата се усмихна.
— Ейди… радвам се да те видя — каза Ричард, докато се изправяше.
— Да — кимна тя.
— Какво правиш тук?
— Бъда на път за Кулата, когато попаднах на странна игра на Джа’Ла. Всички играчи бъдат боядисани с много, много опасни символи. И разбрах, че това бъдеш само ти. Оттогава бъда по петите ти. Бъде трудно да те настигна.
Той можеше да си представи.
Не губи време в анализи и излишни въпроси. Начаса се втурна към Ничи, която лежеше на земята и се тресеше от болка. Очите й го гледаха, пълни с ужас, сякаш го молеха за помощ. Тя чезнеше в света на агонията. Той знаеше, че източник на страданието й е яката, но нямаше представа какво да направи.
— Можеш ли да й помогнеш? — попита Ричард през рамо.
Ейди коленичи до него и поклати глава.
— Това бъде Рада’Хан. Не бъде нещо, което да махна.
— Имаш ли представа кой би могъл?
— Може би Натан.
— Господарю Рал, трябва да побързаме — подвикна нечий глас. — Мъжете се окопитват.
Ричард се намръщи на мъжа, който изскочи от мрака с меч в ръка. Беше Бенджамин Мейферт, облечен като доверен охранител на Джаганг.
— Генерале, какво, по дяволите, правиш тук? — Ричард си спомни скорошния конвой с доставки. — Би трябвало да си в Стария свят и да пресушаваш жизнените сокове на Ордена.
Онзи кимна.
— Знам. Но бях принуден да се върна, за да ви докладвам. Натъкнахме се на проблем. Сериозен проблем.
Ричард познаваше мъжа достатъчно добре, за да разбере, че за да изостави мисията си и да се върне да докладва на Ричард какво не е наред, явно нещата наистина бяха сериозни. Но не му беше тук мястото за обсъждане.
— Не бях сигурен къде да ви търся — каза генералът, — но си спомних, че за последно ви видях наблизо и затова реших да рискувам. Докато търсех начин да проникна в Двореца, случайно се натъкнах на Ейди, която ми каза, че сте тук, в центъра на тази бъркотия. Не знаех дали изобщо да й повярвам… дали е възможно. Явно е била права.
Ричард не си губи времето да го попита как е успял да се сдобие с униформата на охранителите на Джаганг. Очевидно тя му бе помогнала да се движи из лагера, без да го заловят или убият.
— Как дойде тук? — обърна се генералът към Ейди. — Не може ли да използваме същия път обратно.
Магьосницата поклати глава.
— Дойдох по пътя. Бъде тъмно и сама. Използвах способностите си, за да не бъда забелязана. Не бъде възможно да се върнем по същия път. Бъде много охрана. Поставили капани. Защитниците не бъдат силни, но бъдат достатъчно, за да ни хванат.
