екрани. Кристъл извади своя клеймор и започна да сече гърчещите се пипала, когато те се приближаваха до лицето й. Острието разсичаше гнилата плът, но раните почти мигновено зарастваха. Нова глава изникна от шията и запуши кървавия фантан. Жълти очи засвяткаха в мрака.
Хънтър завъртя сабята си в всички сили и острието проникна с лекота в мърдащата бяла плът, но щом го извади, нямаше и следа от рана. Чуждото същество се опита да го сграбчи с ноктестата си ръка, но екранировката го спря. Силата на удара го накара да се залюлее.
Кристъл завика на звяра, привлече вниманието му и когато то се насочи към нея, тя вряза в неговата ръка края на своя екран. Лъчистото енергийно поле направо отряза китката с дългите и остри нокти. Тя падна на земята, но пръстите продължиха да се свиват и отпускат. Шурна бледа кръв. Болката накара чужденецът да изпищи и яростно да замахне. Изследователката отскочи настрани. Ударът леко я закачи и захвърли към стената. Хънтър успя да я сграбчи преди колената й да се подгънат, но тя си пое дълбоко въздух и го отблъсна.
— Има още една врата в дъното на тази стая — извика Кристъл. — Взимай Уйлямс със себе си и изчезвайте. Аз ще задържа чудовището, докато вземете нужната преднина. Ще се присъединя към вас веднага щом мога.
Уйлямс се обърна и побягна, а Хънтър го следваше по петите. Кристъл беше Изследовател и най-добре знаеше, какво да прави.
Чудовището натика насила масивното си туловище през вратата, при което стената започна да се пропуква и руши. Кристъл се нахвърли на него и засече с клеймора и силовия екран гадната плът. Устата й се разтегна в тънка отвратителна гримаса, в очите й засвятка желание за убийство. Ревът отдавна бе станал непоносим. Но звярът не мърдаше от мястото си, беше като приковано от бясната атака. Наистина неговите рани зарастваха една след друга и въпреки убийствената си ярост Кристъл знаеше, че не е в състояние да го нарани сериозно. Изведнъж се изхили право в лицето му, обърна се и побягна. То се заклатушка след нея, но жената успя да пресече бързо помещението и да се шмугне в съседното, преди звярът да е набрал скорост.
Хънтър и Уйлямс я чакаха при една висока кула. Една спирална рампа се виеше отстрани по стената нагоре към мрака.
— Натам — заповяда Хънтър. — Нямаме друг избор. Бързайте, да спечелим известна преднина.
Той ги поведе нагоре по спиралата. След малко се успокоиха достатъчно, че да изключат силовите си екрани, с едничката цел да пестят енергия. Стърмият склон правешевървенето трудно и скоро Капитанът усети свирепа болка в бедрата. Наложи си да не й обръща внимание и изръмжа на другите, когато му се стори, че изостават. Не чуваше звяра, но не се съмняваше, че вече върви по следите им. Държеше полевия си фенер пред себе си и осветяваше с него пътя. Внимаваше много къде стъпва, както и преди нямаше парапет и едно подхлъзване можеше да се окаже фатално. Кулата изглеждаше безкрайно висока и падането щеше да продължи дълго. Намръщи се недоволно. Как можа всичко да се обърне толкова зле за такова кратко време? Минаха край десетки врати, но гледаше да не ги докосва. Капитанът чуваше запъхтяното дишане на чудовището. То вървеше след тях по рампата и ги настигаше.
Накрая рампата свърши. Ярка светлина бликаше през една отворена врата. Хънтър нямаше друг избор освен да върви през нея. Слънцето го заслепи и той примига няколко пъти, докато очите му се приспособят. Изключи фенера и го прибра в раницата, като през цялото време се оглеждаше. Огромни загадъчни структури прорязваха надлъж и шир покрива и караха хората да се чувстват като джуджета. Сложните куполообразни форми и странните пъстроцветни материали, от които бяха направени, изглеждаха безмислени и мистериозни. Хънтър се взираше наоколо и не знаеше какво да прави. Те бяха така уморени, объркани и отпуснати, че не можеха да вземат никакво разумно решение. Гледката беше направо необикновена и не им подсказваше действителен или емоционален отговор. Те просто бяха тук.
— Очарователно! — възкликна Кристъл. — Чудя се как ли са ги направили?
Гласът й трепереше от вълнение, докато Хънтър клатеше неопределено глава.
— Запази въпросите за друг път — отсече той. — Онова чудовище всеки миг ще довтаса. ледайте как да се измъкнем от този покрив.
— Стойте — намеси се неочаквано Уйлямс. — Възникна проблем. Не мога да се свържа с компютрите на катера.
Хънтър го погледна изненадан, но след миг сам активизира собствената си ком-импланта. Опита да се свърже с компютрите, но освен тишина не получи друг отговор. Беше като да търсиш пипнешком в тъмнината ключ за осветление и да откриваш само празно пространство. Започна да преглъща с мъка. Знаеше, че някой ден ще трябва да се оправя и без тези помощници, но сегашната им липса го намери неподготвен.
— Изследовател, Уйлямс, чувате ли ме?
— Не и чрез ком-имплантата — обади се Кристъл. — Отрязани сме, Капитане.
— Трябва да се върнем на катера — настойчиво каза Уйлямс. — Нужно е да възстановим връзката. Цялата ми работа, всичките ми записи са там.
— Карай по ред, Докторе — сряза го Хънтър. — Първо да слезем от покрива и едва тогава ще решаваме какво да правим по-нататък.
— Тихо — предупреди ги Кристъл. — Звярът всеки миг ще се появи отново!
Тя се приближи до вратата, извади една ударна граната от патрондаша, зареди я и я метна надолу по рампата. Кулата се разтърси, когато тя се взриви.
— Това ще го забави малко — каза Кристъл и погледна Капитана. — Има един-единствен начин за измъкване от този покрив, Капитане и вие го знаете не по-зле от мен — мостовете!
Жената посочи с ръка тънките като паяжини метални нишки, свързващи кулата и околните сгради.
— Боях се, че това ще предложиш — трепна Хънтър. — Нямам особено доверие на подобни неща. Изглеждат така ефирни, сякаш всеки по-силен вятър може да ги издуха.
— Аборигените трябва да са ги използували — каза Уйлямс. — А те тежат бог знае колко повече от нас.
Хънтър отново погледна мрежата, а след това — вратата.
— Добре, да опитаме. По-бързо, докато в мозъка ми не просветне мисъл, колко луда идея е това.
Приближи се до ръба на покрива, поколеба се за миг, после седна и провеси крака навън към мрежата. Погледна надолу и реши да не го прави повече — евентуалното падане щеше да продължи дълго. Измърмори нещо неясно дори и на него самия. Стъпи предпазливо на моста — заплетената бъркотия от нишки не беше по-широка от два метра и по традиция липстваха парапети. Жиците се опънаха слабо под тежестта му, но я издържаха. Той скръцна със зъби и прибра оръжието си. Сега ръцете му бяха свободни. Тръгна уверено напред, като се стараеше да държи погледа си фиксиран на сградата отпред. Но тя сякаш не се приближаваше. Подсъзнателно продължи да се пита и чуди дали мрежата е изработена от машина или някакво същество от рода на паяците. Мостът се разлюля и заклати, когато Кристъл и Уйлямс го последваха, но ги издържа и тях. Хънтър малко се успокои.
Но не бяха стигнали далеч и мостът се разтърси силно. Хънтър падна на едното си коляно и се вкопчи в нишките. Погледна инстинктивно назад, но знаеше какво ще види. Чуждият звяр ги беше открил. Ръмжеше беззвучно, показваше острите си зъби и уверено се движеше по ефирните ленти, които падскачаха и се люлееха. Колкото и чуплива да изглеждаше мрежата, тя издържа чудовището.
Капитанът изруга на глас и се изправи неуверено на крака.
— Изследовател, вземете доктора със себе си и вървете към следващата сграда. Аз ще задържа чудовището. Ако не ви настигна, намерете останалите и им кажете, какво се е случило. След това изчезвайте от града и право към катера. Викайте за помощ, докато ви отговорят. Това е. Никакви възражения. Изпълнявайте!
Уйлямс, когато минаваше край него, го бутна и се затича надолу по моста. Кристъл остана на мястото си.
— Аз трябва да остана, Капитане. Аз съм Изследовател!
— Затова трябва да тръгнеш, Кристъл. Те ще имат нужда именно от тебе.
— Вие сте по-нужен.
— Никой няма нужда от мен. С какво ли мога да помогна сега? За бога, тръгвай веднага!
Кристъл кимна в знак на съгласие и забърза след Уйлямс. Хънтър я проследи с поглед, след което се
