— Моля ви, той не иска да бъде моряк. Той има малко дете, което никога не е виждал.
— Вижте, госпожо, вече ви казах, че не познавам никакъв Джак Лофтън. Сега си вървете, преди някой да пострада.
Лили виждаше как решителността на групата намалява. Не знаеше дали те наистина вярваха на този мъж, или неговите думи им предоставяха удобно извинение да отстъпят пред страха си. Тя обаче не вярваше на мъжа.
— А ти? — попита тя, като се приближи до един от товарачите. — Познаваш ли мъж на име Джак Лофтън, който се намира на този кораб или на друг кораб в пристанището?
Мъжът я погледна с празен поглед и продължи по пътя си, без да й отговори.
— Ти познаваш ли го? — попита тя втори мъж, но той също я подмина мълчаливо.
— Махайте се! — извика пазачът. — Оставете мъжете на мира. Те имат работа за вършене.
— Търсим Джак Лофтън — каза Лили. — Той се намира на един от тези кораби. Все някой трябва да е чувал за него.
— Тук никой не е чувал за никого — отговори мъжът.
— Искам да говоря с капитана ви — заяви Йезекия. — Може би той ще знае нещо за съпруга на тази жена.
— Нищо не знае — каза пазачът. — Махайте се оттук и ни оставете да си вършим работата.
— Настоявам да говоря с капитана — каза Йезекия. — Щом не искате да го повикате, ще отида да го потърся сам.
— Не можете да се качите на борда.
— Тогава извикайте капитана си.
Лили дотолкова се беше концентрирала върху разговора им, че за малко да не чуе съобщението, което й прошепна един от товарачите, докато преминаваше край нея.
— Джак е окован в трюма.
Тя хвърли един поглед към мъжа, но той я подмина, без да показва, че изобщо я беше забелязал. Лили бързо отмести поглед към мястото, където пазачът спореше с Кити и Йезекия, към които вече се бяха присъединили господин и госпожа Торагуд. Той очевидно беше отстъпил под натиска им и викаше капитана.
Тревогата на Лили нарасна, когато тя видя мъжа, който се появи на палубата. Той беше едър, мургав, мръсен, небръснат и облечен по-скоро като собственик на свинеферма отколкото като капитан на кораб.
— Какво искате?
— Искат да знаят дали имаме някой си Джак Лофтън на борда — осведоми го пазачът.
— Никога не съм чувал за него — каза капитанът. — Махайте, се оттук.
— Чували сте за него — каза Лили и пристъпи напред. — Точно сега той е окован в трюма ви.
Когато стигна до доковете, Зак спря.
— Не можем да се нахвърлим върху тях веднага — каза той на Аса. — Те може да вземат жените за заложници.
— Няма как да скриеш толкова много хора — каза Аса. — Особено след като всички горят от желание за бой.
Зак мислеше напрегнато. Той разполагаше само с няколко минути, за да измисли какво да направи, преди положението да излезеше извън неговия контрол.
— Тогава нека да им дадем една битка. Вероятно на борда на всеки кораб в това пристанище има по някой шанхайван мъж. Избери си половин дузина такива и ги нападни. След това, когато ви дам сигнал, се втурвате към „Морска вещица“. Можеш ли да накараш някого да се качи на кораба откъм залива?
— Разбира се, стига да не им се налага да чакат дълго.
— Добре. Ще трябва да ги изненадаме.
— А госпожица Лили? Тя е много красива жена. Не се знае какво би платил някой копелдак, за да я задържи само за себе си.
Зак се беше опитвал да не мисли за това. Като познаваше този квартал и вкусовете на мъжете, които го посещаваха, Лили беше точно онова, което те търсеха.
Той щеше да убие всеки мъж, който се опиташе да я докосне.
— Аз ще се погрижа за Лили. Ти се погрижи за останалото.
На Лили не й харесваше начинът, по който я гледаше капитанът. Ако двамата Торагуд и Йезекия искаха доказателство, че Зак не е лош, само един поглед би трябвало да им бъде достатъчен, за да ги убеди, че в сравнение с този мъж душата на Зак беше чиста като утринна роса.
— Кой ви каза, че Джак Лофтън е на кораба ми? — попита капитанът.
— Той не ми каза името си — отвърна Лили и това си беше самата истина. Дори ако знаеше името на мъжа, който й бе дал информацията, тя за нищо на света нямаше да го каже на капитана. Той приличаше на човек, който нямаше да се замисли нито за миг, преди да убие горкия нещастник.
— И вие повярвахте на него, но не вярвате на мен?
— Приличате ми на мъж, за когото е обичайно да бъде нечестен.
Уплашените възклицания на спътничките й бяха заглушени от рева на мъжа.
— Как смееш да наричаш Рейф Боргър лъжец!
Лили изтръпна от силата на гнева му, но нямаше намерение да отстъпва. Тя беше сигурна, че в трюма на този кораб имаше още неколцина нещастници, освен Джак Лофтън.
В тишината, която последва сърдития вик на капитана, Лили чу викове и звуци от сбиване. Тя се помоли които и да бяха биещите се, да нападнеха „Морска вещица“.
— Просто казах, че ми приличате на лъжец. А сега ми се иска да престанете да ми крещите и да изпратите някой, който да доведе Джак. Той не е виждал жена си почти една година и дори не знае, че има бебе.
Част от гнева на капитана се поуталожи. Лили щеше да се почувства по-добре, ако на негово място не беше видяла да се появява лукавство.
— Коя е жена му?
— Аз — отвърна Кити и излезе напред.
— Е, не е толкова красива колкото другата, но ще свърши работа. Ще ти позволя да плаваш с него — каза капитанът. — Какво по-честно от това?
— Тя не може да го направи — възрази Лили. — Не може да изостави бебето си.
— Нека тя сама да реши — отвърна капитанът.
— Добри човече, не можете да принуждавате една жена да прави такъв избор — намеси се Йезекия и пристъпи напред.
— Кой си пък ти, по дяволите? — изрева капитанът.
— Казвам се Йезекия Джоунс и съм божи служител. А това тук е Харолд Торагуд. Той също е божи служител.
— Двама свещеници — каза капитан Боргър през смях. — Обзалагам се, че на тези докове никога не са се появявали такива като вас, но не се боя. — Той се обърна отново към Кити. — Ако искаш мъжа си, жено, ела на борда да го видиш.
Лили протегна ръка, за да възпре Кити.
— Доведете го на палубата — каза тя на капитана. Боргър я погледна, сякаш щеше да откаже, но миг по-късно отиде до трюма.
— Изведете Лофтън — извика той на някого.
— О, божичко, той наистина е при него — промълви Кити.
— Не можеш да се качиш на този кораб — каза й Лили. — Ако стъпиш на борда, никога повече няма да слезеш на сушата.
— Но как мога да видя Джак и да не отида при него?
— Помисли за детето си.
Когато съпругът на Кити беше измъкнат и довлечен на борда, тя едва не припадна. Около единия си глезен Джак имаше верига. Дрехите му бяха на парцали, а тялото му беше слабо като след продължително гладуване.
