— Не мога да стоя по цял ден в хотела, без да правя нищо — каза Лили, докато Зак си слагаше нова вратовръзка.
— Не се тревожи. Скоро ще имаш много нови приятели и ще ходиш където искаш с тях. — Той оправи вратовръзката си и започна да сресва косата си.
— Искам да върша нещо полезно, а не да прекарвам целия ден в пазаруване или в разговори за чуждите деца.
— Питай Дейзи. Тя знае…
— Дейзи е твърде заета, за да мисли за мен. Моля те, Зак, защо да не помагам в заведението? Толкова бях щастлива, докато работех тук.
Зак се обърна и я погледна с онова строго изражение, от което Лили беше започнала да се ужасява.
— Ти няма да се върнеш в кръчмата и това е последното ми решение. — Изражението му се смекчи. — Знам, че отначало ще ти бъде трудно, но скоро ще имаш толкова много ангажименти, че няма да вярваш, че си могла да се оплакваш от липса на работа. — Той се усмихна и я целуна по бузата. — Трябва да вървя.
— Искаш ли да те изчакам?
Зак я прегърна и я целуна отново.
— Не. Ще закъснея както обикновено. Просто се увери, че си опаковала всичките си дрехи. Искам да бъда в хотела преди обяд.
Когато Зак я прегръщаше, Лили почти започваше да вярва, че всичко ще се оправи. За няколко секунди тя беше негова и в това нямаше никакво съмнение.
Целувките му й харесваха още повече. Той започваше, като целуваше клепачите й, захапваше ухото и врата й. Но много скоро устните му намираха нейните. Целувката започваше бавно и провлачено, след което бързо се превръщаше в гореща и замайваща, докато телата им се притискаха плътно едно към друго. Езиците им танцуваха едновременно, стрелваха се напред, опитваха и разучаваха. Това винаги ги оставяше без дъх.
— Сега трябва да вървя — каза Зак, когато се отдръпна и възстанови нормалното си дишане. — Наспи се добре. Ще се върна около шест часа. — Той й намигна.
Когато вратата се затвори зад него, Лили усети как топлината напуска стаята. Животът й като негова съпруга щеше да бъде ограничен до посещения на събирания, на които тя не желаеше да ходи, бърза целувка вечер и любене сутринта, когато тя беше полузаспала, а той беше уморен до смърт.
Зак я желаеше, но не я обичаше. Не истински. Време беше Лили да спре да се залъгва. Всеки път, когато се случеше нещо, което можеше да ги сближи, тя започваше да изпитва увереност, че той я обича, или че се влюбваше в нея, или пък, че скоро щеше да я заобича. Но от онова, което той беше казал току- що, ставаше ясно, че Зак все още искаше да я отдалечи от себе си.
Когато той беше дошъл на доковете, за да я защити, Лили си беше помислила, че Зак я обича. Сега тя осъзнаваше, че това беше просто израз на южняшкото му кавалерство. Как не се беше сетила досега? Тя беше наблюдавала това през целия си живот. Баща й би постъпил по същия начин. Зак си мислеше, че я защитава, но държеше кръчмата и Лили в отделни ъгълчета на живота си. Тя искаше всичко от него, но той й предлагаше само една част.
Зак беше също толкова упорит колкото и баща й, но го прикриваше по-добре. Когато баща й се усмихваше, той винаги изглеждаше така, сякаш се готви да я укори за нещо лошо, което е направила. Зак й се усмихваше, Лили изпитваше чувството, че извършва още няколко лоши неща.
Може би точно това я беше накарало да се омъжи за него — арогантната й увереност, че ще успее да спаси душата му, Лили си спомняше за това само с неудобство. Зак не бе искал съпруга. Той изобщо не бе искал да се жени. Бракът му с Лили не беше променил ни най-малко поведението му. Тя дори не беше уверена, че той трябваше да се промени.
Лили не знаеше нищо за това как се спасяват хора. Тя нямаше право да предполага, че знае какво е най-добро за всички останали. Та нали самата тя беше объркала собствения си живот. Нямаше причина да смята, че ще успее да се справи по-добре и с нечий чужд живот.
Оставаше й само една възможност. Трябваше да напусне Зак. Трябваше да се разведе с него. Нямаше право да му отнема възможността да намери жена, която щеше да обича напълно и която нямаше да го подлудява.
Тя изстена неволно. Лили не смяташе, че ще издържи. Бе се впуснала в този брак по грешни причини, но обичаше Зак толкова силно, че не знаеше как щеше да преживее раздялата си с него.
Представи си Зак, отпуснат щастливо в ръцете на някоя красива брюнетка. Видя деца, голяма къща с изглед към залива и в средата на всичко това стоеше гордо Зак. Тя се хвърли върху леглото с приглушен стон.
Когато се наплака, се изправи. Изми лицето си и седна, за да помисли.
Зак вървеше бавно по коридора. Беше по-изтощен от обикновено. Трябваше да намери някой, който да му помага в заведението. Може би щеше да успее да убеди Доди да се върне. Не можеше да се довери на никого другиго да се грижи за Лили. Всеки път, когато направеше това, това водеше до катастрофа.
Освен това трябваше да намери Уинди Дъмбартън. Май вече беше време да наеме детектив, който да започне да го търси. В живота му бяха настъпили толкова много промени, че той вече нямаше време да обикаля града и да проверява всяка кръчма. Зак отчаяно желаеще да регистрира брака си с Лили. Той просто не можеше да си представи как щеше да се изправи пред нея и да и обясни защо да повторят брачната си церемония.
Зак влезе в стаята си, без да запали лампата. Искаше му се да поспи няколко часа, преди да се премести в хотела. Не гореше от нетърпение да се срещне с неохотата на Лили или да даде обясненията, които Дейзи щеше да му поиска. Той беше изпратил съобщение, че ще се преместят в хотела, но това не беше достатъчно за Дейзи.
В мига, в който се пъхна под завивките, Зак разбра, че Лили не е в леглото. Той протегна ръка към нейната част, но с изненада установи, че напипва само студения чаршаф.
Скочи от леглото и запали лампата. Стаята беше празна. Дрехите му вече не бяха натрупани навсякъде по дивана и столовете. Той надникна в килера. Всичко беше върнато обратно по местата си. Всичко, с изключение на дрехите на Лили. Всичко нейно беше изчезнало.
Зак изтича навън и стигна до средата на стълбището, преди да осъзнае, че е гол. Той изруга и се затича обратно, при което буквално влетя в стаята на Кити. Заудря по вратата й, без да мисли за изтощените момичета, които се опитваха да поспят малко, след което си спомни, че Кити вече не живееше в кръчмата. Изруга отново и се затича надолу по коридора, докато не стигна до вратата на стаята на Лизи Ледвил.
— Махай се — извика един раздразнен глас в отговор на чукането му по вратата.
— Отвори. Аз съм, Зак.
Понеже вратата не се отвори незабавно, той отново заудря по нея.
— Успокой топката. Идвам.
Вратата се открехна и едно лице, лишено от цвят и с коса, прибрана под червена мрежа, надникна към него.
— Какво има? Да няма пожар?
— Лили не е в стаята ми. Знаеш ли къде е? Да не би да се е преместила в хотела?
Погледът на Лизи постепенно се избистри. След това изражението й се втвърди.
— Не, тя не е в хотела. Върна се при Бела. Напусна те.
Стъпките на Зак отекваха по тротоара. Той не можеше да повярва, че Лили го беше напуснала, след всичко, което беше направил за нея. Щеше да стане за присмех в целия град. Старият женкар — отблъснат от някаква наивна девственица от планините. Хората щяха да обсъждат това в продължение на месеци.
И всичко само защото той бе поискал тя да се премести в хотела и да бъде представена в обществото като негова съпруга. След като се беше появила неканена и го беше подмамила да се ожени за нея, тя нямаше право да очаква толкова много от него.
