— Вероятно защото той се държи колкото се може по-далеч от семейството си — каза Фърн.
— Ако всички се държат с него по начина, по който се държаха във Вирджиния, не мога да го обвинявам за това.
— Мисля, че не започнахме много добре — каза Фърн и се надигна от мястото си. — Може би вече трябва да си вървя.
Лили скочи от мястото си.
— Недей, моля те. Не знам какво ми става. Никога не съм се държала така, дори когато нещата са били ужасно объркани.
Фърн се отпусна неохотно в стола си.
— Толкова объркани ли са и сега?
— По-лошо е от всякога.
— Аз умея да слушам. Невъзможно е човек да живее под един покрив с шестима мъже Рандолф и да не се научи на това.
Лили се усмихна.
— Някой ден ще трябва да обясниш всичко. Когато всички научат името ти, то ще възбуди любопитството му.
— Не те разбирам.
— Ти едва ли си пропуснала да забележиш, че всички снахи на Зак носят имена на цветя. Той бяга от онова, което нарича „жените цветя“, в продължение на години. Всички ще искат да разберат как си успяла да го хванеш.
— С измама.
— Това изисква обяснение.
И Лили й даде обяснението, което Фърн търсеше. Тя започна от началото и разказа всичко с подробности до самия край.
— Както виждаш, за всичко съм виновна аз. Ако не бях изпитвала такава глупава увереност, че знам всичко, това нямаше да се случи.
— Съжалявам, че Роуз не е тук, за да те чуе. Тя познава Зак много по-добре от мен.
— Той се страхува от нея. А също и от Джордж.
Фърн се разсмя.
— Роуз и Джордж вероятно са единствените хора на този свят, които Зак обича безрезервно. Той се държи на разстояние от тях, защото не желае да ги нарани. — Тя замълча за няколко секунди очевидно за да обмисли нещо. След това каза: — Не мога да бъда сигурна в това, разбира се, но е твърде възможно той да те обича също толкова, колкото и ти него.
Очите на Лили се насълзиха. Тя ги избърса.
— Зак не ме обича. Той твърди обратното, но това не е вярно. Той дори не иска да бъде женен.
— О, в това не се съмнявам. Зак се бори срещу всички опити да бъде поставен под някакъв контрол или да бъде ограничена свободата му, откакто се е родил. Но ако е направил дори половината от онова, което ми каза ти, значи те обича. Познавам мъжете Рандолф, а познавам и Зак достатъчно добре, за да смея да твърдя това.
Лили не искаше да позволи на Фърн да засее семената на надеждата в душата й. Тя предпочиташе Фърн да й каже, че всичко е свършено, че колкото по-бързо се върне във Вирджиния, толкова по-добре щеше да бъде за всички. Това Лили можеше да изтърпи. Едва. Но тя не беше в състояние да изтърпи надеждите й да бъдат подновени отново само за да бъдат разбити за пореден път.
— В такъв случай това не е любовта, от която аз имам нужда — каза Лили. — Не искам да променям живота му. Мислила съм дали да не го направя — предполагам, че всяка жена се опитва да промени мъжа си по свой вкус, — обаче реших, че това няма да му хареса. Но той трябва да ме допусне в живота си и аз нямам предвид само заведението, като казвам това. Имам предвид всичко. Той се опитва да ме принуди да живея в свят, различен от неговия. Казва ми какво да правя, какво да мисля, къде да живея, кои трябва да бъдат приятелите ми. Това не е брак. Това е все едно, че аз съм негова собственост. Това е начинът, по който баща ми се държеше с майка ми. Това е една от причините, поради които избягах от къщи.
— Ти опита ли се да поговориш със Зак, да му кажеш как се чувстваш?
— Да, но той не чува онова, което не желае да чуе. Когато реши нещо, не се оставя никой да го разубеди.
— Типичен Рандолф — каза Фърн. — Мога да ти разкажа много такива истории за Медисън… Но моят съпруг не те интересува. Достатъчно е да ти кажа, че всеки мъж с фамилията Рандолф си мисли, че знае всичко.
— И какво трябва да направя?
— Първо трябва да решиш дали го обичаш достатъчно, за да го изтърпиш до края на живота си. Те не се променят. Те може и да обичат до полуда жените си, но си остават все същите егоистични, твърдоглави животни, които са били и преди да ги уловим и да се омъжим за тях.
— Това звучи ужасно.
— Скъпа, аз съм омъжена за най-упорития от тях и имам петима синове, които са му одрали кожата. Не бих заменила дори една минута от времето, през което съм познавала Медисън, за нищо на света, но понякога има моменти, когато бих дала всичко, за да бъда достатъчно силна, за да го набия.
— И аз често се чувствам така по отношение на Зак.
— Това е, защото те двамата с Медисън не се различават много.
— Как успяваш да постигнеш своето, когато той е решил, че няма да ти го даде?
— Първо се уверявам какво точно искам и какво смятам да направя, когато го получа. След това казвам на Медисън. Той вика и заплашва, но не се опитва да ме спре. Ако можеш да накараш някой да ти се възпротиви, още по-добре. Медисън може и да не мисли, че трябва да направя дадено нещо, но е готов да защитава правото ми да го направя, ако някой друг се възпротиви на намеренията ми.
— Но това е безсмислено.
— Мъжете винаги са такива, когато става въпрос за жени. Те са много добри в смятането и строенето на разни сгради, но ако нас ни нямаше да им помагаме, никога нямаше да могат да си намерят долните дрехи.
Лили се разсмя.
— Зак не е такъв.
— Дай му малко време. От онова, което казва, той вече си има жена, която върши голяма част от работата му вместо него.
— Доди, но тя напусна.
— Добре. Рано или късно Зак трябва да се осъзнае. Когато това стане, ти ще бъдеш до него, за да му помогнеш.
Лили не можеше да си представи, че можеше да реши проблемите на Зак. Ако искаше да бъде негова жена, трябваше да престане да му създава само неприятности и да започне да задоволява поне една от нуждите му.
Тя си спомни за часовете, които двамата бяха прекарали заедно в леглото. Първоначално това я бе карало да се чувства малко виновна. Но само в тези моменти тя се бе чувствала наистина като част от него; само в тези моменти двамата не бяха спорили и Зак не се беше опитвал да я изхвърли от живота си.
— Предполагам, че в повечето случаи чаках той да вземе всички решения — каза Лили. — Когато не го направех, неизменно създавах някаква бъркотия.
— Не се тревожи за това — каза Фърн. — Ти си негова жена. Твое право е да създаваш неприятности.
— Но аз не искам да го правя.
— Не ставай глупава. Той ще ти създава неприятности от зори до полунощ до края на живота ти. В замяна и той заслужава някои лоши моменти. Пък и това ще го накара да ти обръща повече внимание и да те уважава повече.
— Не те разбирам.
— Не си губи времето, като се опитваш да ме разбереш. Казах ти, че мъжете са глупави създания. Те винаги се опитват да изкарат, че ние сме по-глупави от тях, но те с нищо не са по-добри от нас. Просто не
