желаят да си го признаят.
Лили трябваше да признае, че Зак имаше някои доста смехотворни идеи. Дори Доди смяташе така. Тя обаче се съмняваше, че той би променил свое решение само защото тя поискала това от него.
— Сигурна ли си, че не искаш да се преместиш в хотел. Дейзи се тревожи за теб.
— Ще се чувствам по-добре, ако остана тук. Това няма ни що общо с Дейзи. Ако отида в хотела, Зак ще си помисли, че съм се предала. Пък и смятам да си намеря работа, докато реша какво да правя.
Фърн стана от мястото си.
— Е, не се бави много. Роуз и Джордж ще дойдат в Сам Франсиско през пролетта. Дори не ми се мисли какво ще направят те, ако нещата не се изяснят дотогава. Като си помисля за това, почти започвам да съжалявам Зак.
— Но те са му само брат и снаха.
— Те са му повече като родители. Двамата са го отгледали. Мисля, че Роуз дори го приема като свое най-голямо дете.
Лили нямаше представа от какви напътствия бе имал нужда Зак като дете, но знаеше, че сега той нямаше нужда от майка. Зак трябваше да върши всичко, което правеше, само защото искаше да го направи. Лили беше видяла какво ставаше, ако някой го принудеше да направи нещо против волята си.
— Знам, че преживяваш труден период, но наистина трябва да посетиш Дейзи и мен. Обещавам, че няма да бъдем любопитни и да се месим в живота ти. Ти вече си част от семейството и наше право е да се тревожим за теб.
— Точно в това е проблемът. Аз не съм част от семейството. Досега бракът ми е просто едно парче хартия. Докато Зак не реши, че ме иска в живота си, че има нужда от мен, аз ще си остана външен човек за семейството му.
Дейзи и Фърн бяха намерили Зак в кабинета му. Когато Фърн заключи вратата след себе си и прибра ключа в чантичката си, Зак се почувства като заек в клетка.
— Не мога да поема риска да избягаш, преди да сме ти казали всичко, което имаме да ти казваме — заяви тя.
— Трябва да направиш нещо по отношение на Лили — започна без заобикалки Дейзи, — и то бързо. Грешно е горкото момиче да живее само и да работи в магазин за дамски дрехи, след като си има съпруг, който може да се грижи за нея.
Зак винаги изпитваше ужас, когато няколко жени се съюзяваха срещу него, особено ако тези жени бяха снахите му. Тях той не можеше да наругае и да изпъди от кабинета си. Ако го направеше, цялото му семейство щеше да се обърне против него. Не можеше и да им предложи да седнат и да обсъдят нещата на едно питие. Досега винаги бе успявал да им избяга, но този път Фърн беше скрила ключа. Зак беше в капан.
— Опитах се — каза той. Гърлото му беше пресъхнало. Помисли си дали да не си налее чаша бренди, но се отказа. Те сигурно щяха да кажат на Роуз, че е започнал да пие. — Тя вече не иска да ме вижда. Казва, че нищо не се е променило и няма за какво да си говорим.
— Значи ти трябва да промениш нещо.
— Вие на чия страна сте?
— На страната на Лили.
— Страхотно. Собственото ми семейство се обръща срещу мен.
— Аз не съм ти кръвна роднина — възрази Дейзи, — така че не ми излизай с този номер. Пък и тя ми разказа какво си искал от нея, че си очаквал всеки ден да си стои сама с някакви непознати, докато ти се забавляваш както обикновено.
— Моите забавления са част от работата ми. Така си изкарвам прехраната.
— Тогава я остави да ти помага.
— Не искам тя да ми помага. Това не е подходяща работа за жена като Лили.
— Обичаш ли я?
— Разбира се, че я обичам. Постоянно й го повтарям, но тя не ми вярва.
— Имам предвид дали наистина я обичаш.
— Какво искаш да кажеш с това „наистина“?
— Тя ли е единственото нещо, за което мислиш денем и нощем? Изгубил ли си апетита си? Невъзможно ли ти е да спиш спокойно, да се задържаш на едно място, да си вършиш работата?
— Разбира се, че не. Ти за идиот ли ме имаш?
Като си помисли по-добре, Зак реши, че напоследък не се чувстваше както обикновено. На всички момичета им беше ясно, че той не можеше да се концентрира върху работата. Да не говорим пък за съня! Но той никога не беше мислил, че причината за това може да е Лили. Зак се тревожеше за нея и се дразнеше, че тя не желаеше да го вижда, но не разбираше как може да разстрои целия му живот просто защото си беше тръгнала.
— Предполагам, че това решава проблема — обобщи Фърн. — Ти не можеш да кажеш, че обичаш Лили, ако не се чувстваш ужасно без нея.
— Не съм казал, че не се чувствам ужасно — възрази й Зак, въпреки че не му се искаше да признае такава слабост на когото и да било. — Но не е дошъл краят на живота ми.
Дали пък не се залъгваше?
— Ти се опитваш да ме подмамиш отново да управлявали заведението заради теб, така ли е? — попита Доди.
— Щях да го направя, ако можех — отвърна Зак, — но точно сега искам само да се грижиш за бизнеса, докато отсъствам. Той изпита облекчение, когато видя, че Доди е трезвена. Всъщност, тя изглеждаше по- добре от когато и да било.
— Къде отиваш?
— Да намеря Уинди Дъмбартън и да го накарам да регистрира брака ми.
— Това е първото почтено нещо, което вършиш от седмици. Как е Лили?
— Добре, предполагам. Все още не желае да ме вижда.
— Може би ще пожелае, когато се върнеш.
— Защо?
— Променил си се. Недостатъчно, но може би Лили не очаква много. По-добре побързай. Не знам колко дълго тя ще може да стои и да чака да се вразумиш.
— Говориш като Дейзи и Фърн.
— Умни жени.
Зак хвърли дрехите си в един куфар. Не можеше да понася всичко това повече. Лили му липсваше повече, отколкото си беше представял, че е възможно. Трябваше да я върне при себе си, но преди това трябваше да се увери, че бракът им е законен. Нямаше смисъл да урежда всичко останало, ако бракът не беше регистриран. Детективът на Пинкертън се беше провалил. Зак трябваше сам да намери Уидни Дъмбартън, дори ако трябваше да претърси всеки бар и всяка кръчма на запад от Мисисипи.
Но докато си мислеше за всичко онова, което искаше да направи за Лили, за обещанията, които възнамеряваше да й даде, той осъзна, че тя може би нямаше да пожелае да се върне. Ръката му застина във въздуха, докато посягаше да вземе една риза от чекмеджето. Зак не искаше Лили да го напусне завинаги. Той искаше да бъде женен за нея. Харесваше му тя да бъде край него, и то не само докато бяха в леглото. Тя го караше да се чувства по-добре.
Това беше любов. Не можеше да бъде нищо друго.
Зак не искаше тя да работи в кръчмата, защото я обичаше. Искаше тя да познава само най-почтените хора, защото я обичаше. Не му беше ясно защо тя не можеше да разбере това. Каква друга можеше да бъде причината?
Но нещо му подсказваше, че това не беше всичко. И Лили нямаше да се върне при него, докато той не разбереше какво точно беше то.
И той щеше да разбере. Нямаше да се предаде толкова лесно. Той може и да беше егоист и инат, но не беше толкова глупав, че да не знае, че никога нямаше да намери друга жена като Лили.
