Той не отговори нищо.
— Хайде, Чет, остави дамата да раздава. Лизи донесе шест нови тестета.
— Дай ги на господин Грийн — каза й Лили и посочи към мъжа вдясно от Чет. След това се усмихна лъчезарно. — Да започваме.
Чет изглеждаше бесен, но вероятно беше решил, че ще бъде глупаво да продължи да упорства. Пък и той вече беше спечелил много пари.
През следващите няколко игри Лили продължи да изучава всеки от останалите играчи, докато почти можеше да прецени силата на ръката му. Когато Чет раздаваше, тя никога не залагаше. Лили не знаеше как той успяваше да го направи, но Чет винаги си раздаваше силна ръка. Когато усети лека драскотина върху новите карти, осъзна, че Чет беше започнал да маркира и новото тесте. От този момент започна да отваря ново тесте всеки път, когато дойдеше нейният ред да раздава.
— Нещо не е наред ли? — попита я ядосано Чет, когато тя отвори третото ново тесте.
— Обичам новите карти — отвърна тя, — въпреки че се размесват по-трудно. — Тя размеси картите неумело, за да заблуди мъжете. Те бяха толкова заети да наблюдават Чет и да се наблюдават помежду си, че нито за миг не им беше минало през ума, че и Лили може да бъде опасна.
През следващите два часа Лили продължи да печели. Тя беше първата, която щеше да признае, че картите просто й идваха, но не можеше да отрече, че играеше внимателно. Тя преценяваше какви са вероятностите даден играч да е изтеглил точно определена карта. Никога не забравяше за изиграна или свалена карта. Лили сравняваше тази информация с подсъзнателните жестове на всеки играч и правеше предположение за силата на ръката му. Не винаги й се удаваше да прецени правилно, но в повечето случаи беше доста близко до истината. Тя дори научи, че единият от мъжете предпочиташе да държи всичките си карти дори когато щеше да има по-голям късмет, ако ги сменеше.
Докато купчината пари пред Чет намаляваше, настроението му започна да се влошава още повече. Напрежението на масата се увеличи. Лили беше изтощена. Тя не знаеше как някой можеше да има достатъчно сили, за да играе хазарт цяла нощ. Лили имаше чувството, че ако си легне сега, няма да стане в продължение поне на една седмица.
Вместо това тя започна да говори още повече и продължи да се усмихва лъчезарно. Единственият мъж, на когото това не се отразяваше, беше Чет Лий.
— Налага ли се да говорите толкова много? — попита я той.
— Не разбирам как можете да седите, без да продумате нито дума — отвърна Лили. — Толкова е вълнуващо, че едва успявам да си седя мирно на мястото.
— Вие не седите мирно — възрази Чет.
— Иска ми се татко да можеше да ме види.
— Той ли ви научи да играете карти? — попита Чет, у когото печалбите й бяха започнали да пораждат съмнения.
— Боже опази! Татко е свещеник. Той ще бъде ужасен, ако можеше да ме види. — Тя се изкиска. — Точно затова и ми се иска да беше тук сега. Татко почервенява като домат, когато…
— По дяволите, жено! Никога ли не си затваряш устата!
— Е, ако ще се държите по такъв начин…
Лили заложи, поискала види картите и прибра печалбата. Коментарът на Чет беше толкова вулгарен, че на Лили й се прииска да си запуши ушите.
— Да си починем и да поръчаме още пиене — предложи един от играчите. Той стана от мястото си, преди някой да успее да му възрази. Всички, освен Лили, напуснаха масата.
— Как е Доди? — обърна се тя към Лизи, която й донесе поредната чаша силно кафе.
— Добре е. Искаше да влезе отново в играта, но аз й казах, че се оправяш много добре.
— Искам да говоря с нея. — Лили тръгна към кабинета на Зак. Доди седеше на дивана и се мръщеше. Не изглеждаше добре.
— Лизи ми каза, че си станала специалист по покер — каза Доди. — Научила съм те по-добре, отколкото предполагах.
— Върви ми — призна си Лили.
— Иска ми се да се бях сетила да завъртя раздаването и да поискам нови карти. Онзи копелдак ме обираше до шушка с измама.
Лили се намръщи на езика, който бе използвала Доди.
— По-добре да се връщам. Ти полегни. Все още изглеждаш зле.
— Не знам как да ти благодаря — каза Доди. Часовникът на бюрото на Зак показваше 2:48. Лили не знаеше още колко щеше да издържи.
— Можеш да го направиш по-късно, ако все още печеля — каза тя и излезе забързано през вратата. Искаше да бъде на масата, когато се върнеха останалите играчи.
Късметът на Лили не я изостави, но към четири часа силите започнаха да я напускат бързо.
— Не искам да ви развалям удоволствието, но се страхувам, че това ще трябва да бъде последната ми ръка. Имам чувството, че всеки момент ще заспя върху картите си.
— Чудех се защо напоследък беше станало толкова тихо — подметна язвително Чет.
— Не съм свикнала да оставам толкова до късно. Тази сутрин трябва да отида на работа.
— Мисля, че можете да си вземете един свободен ден — каза Чет, като гледаше гневно парите, които бяха натрупани пред Лили. — Мисля, че изкарахте повече от дневния си надник.
— Тези пари са на Доди — възрази Лили. — Не бих си помислила да взема дори цент от тях.
— Да играем — каза Чет, — преди да ми прилошее от тази проповед върху морала.
Лили получи само лоши карти. Тя свали всичко, освен две купи, и поиска три карти. Когато й се паднаха още три купи, тя за малко щеше да припадне. В ръцете си държеше права кента до шестица. Единствено права кента над шестица можеше да бие ръката й. Лили бързо се опита да прикрие вълнението си, като се престори, че всеки момент ще заспи.
— Божичко, може би трябва да спрем веднага — каза тя.
— Не.
Тази дума й каза всичко, което искаше да знае. Не се налагаше дори да вдига очи, за да види блясъка в очите на Чет и да разбере, че той държеше страхотна ръка.
— Добре, но ако започна да клюмам, някой да ме сръга, за да ме събуди.
— Зак ще убие всеки, който се опита да направи това — обади се Доди.
Лили се извъртя назад.
— Ти трябваше да си в леглото.
— Нямаше начин да лежа там и да не знам какво става тук.
— Е, ще се наложи да седнеш някъде другаде — каза Лили. — Ако започнеш да надничаш през рамото ми, ще стана твърде нервна, за да изиграя тази ръка.
— Цяла нощ не сте били нервна — оплака се Чет.
— Ще седна до Уолтър — каза Доди.
Лили се питаше дали Доди беше видяла ръката й. Не й се искаше Доди да я издаде по някакъв начин. Доди обаче запали една тънка пура и започна да се държи така, сякаш се интересуваше само от разговора си с Уолтър.
Залагането беше ожесточено. Няколко от играчите имаха добри ръце. Не след дълго залогът достигна четири хиляди долара. Чет продължаваше да вдига от сто до петстотин долара всеки път. Един по един всички играчи започнаха да се отказват, докато най-накрая останаха само Чет и Лили.
Лили започваше да изпитва нервност. Тя знаеше, че той държи добра ръка. Но колко добра? Пламъчето в дълбините на очите му заплашваше да се превърне в пожар. Може би тя се беше надявала на късмета си твърде много и сега той я беше изоставил.
Но Лили не можеше да се откаже. Когато Чет вдигна залога с още хиляда долара, тя прикри изненадата си, като възкликна:
— Господи, имай милост! Да не се опитвате да ми вземете всичките пари наведнъж?
— Да — изсъска в отговор Чет.
Лили продължи да говори безсмислици. Тя можеше да бие почти всяка ръка. Без да спира да дърдори, заложи своите хиляда и вдигна залога с още хиляда. Лили беше уверена, че Чет щеше да бъде принуден да
