Лили се изненада колко лесно беше това, когато човек знаеше какво да търси. Не след дълго тя вече можеше да чете по всяко от лицата край масата.
Освен по лицето на Чет Лий.
Изглежда, че колкото повече печелеше той, толкова по-добре прикриваше емоциите си. Нито един от номерата й не му въздействаше. Той не я искаше на масата и не криеше това. Лили го наблюдаваше много внимателно, когато Доди внезапно изстена тихо и главата й падна върху масата. Тя беше припаднала.
Точно тогава Лили видя онова, което търсеше. В краткия миг, който й бе необходим, за да насочи вниманието си към Доди, тя забеляза лек триумфален блясък в погледа на Чет. Той изчезна почти мигновено, но тя беше уверена, че не се беше излъгала.
— Тя припадна — каза един от играчите.
— Никога не съм виждал такова нещо — каза друг. — Мислех, че главата й е твърда като скала.
— Какво ще правим с играта?
— Тя е вън — отвърна Чет. — Който спечели това раздаване, печели и нейния залог.
— Тя не е вън — възрази Лили. Не можеше да бъде. Този път Доди имаше добра ръка, а вече беше задлъжняла с няколко хиляди долара към Чет Лий. Лили беше уверена, че Доди нямаше откъде да вземе тези пари.
— Ако не се събуди до пет минути, значи е вън от играта — настоя Чет.
Лили отново забеляза триумфалния блясък в погледа му.
— Помогнете ми да я отнеса в кабинета на Зак — обърна се тя към двама от играчите.
Те свалиха картите си на масата и буквално завлякоха Доди в кабинета на Зак, след което я оставиха да легне на дивана.
— Сдала е багажа — каза единият. — Няма да се събуди бог знае колко дълго.
— Трябва да се събуди. Тя дължи толкова много пари на господин Лий.
— Тази вечер не може да направи нищо, освен ако някой не изиграе ръката й вместо нея.
— Аз ще го направя.
Думите излязоха от устата й, преди Лили да осъзнае какво казва. Онова, което бе казала, я уплаши. Мъжете бяха шокирани.
— Не можете да направите това, госпожо. Зак ще ни откъсне главите.
— Не мога да оставя Доди да загуби толкова пари от Чет Лий.
— Той е добър играч, госпожо, най-добрият, когото познавам, с изключение на Зак.
— Е, Зак го няма. Или аз трябва да играя, или тя ще загуби всичко.
— На Чет това няма да му хареса.
— Нямам намерение да 21го питам за мнението му.
На Чет идеята наистина не му хареса и той заплаши, че ще излезе от играта.
— Ако го направите, губите всички пари, които сте заложили — каза Лили.
Тя не знаеше откъде намери смелост да му се противопостави, нито пък откъде знаеше онова, което му беше казала. Предположи, че беше запомнила много повече, отколкото мислеше, по време на нощите, през които беше играла ролята на домакиня в заведението, беше говорила с мъжете, беше им съчувствала, когато губеха, и се беше радвала, когато печелеха. Лили седна на мястото на Доди и вдигна картите й.
— Решавайте, господин Лий. Останалите нямат нищо против. Не виждам защо вие трябва да се притеснявате.
Тя се усмихна още по-очарователно. Лили не беше питала останалите играчи какво мислеха за идеята, но беше уверена, че те нямаше да възразят.
— Играли ли сте покер някога, госпожо Рандолф? — попита я Лий.
— Не, но мисля, че знам правилата.
Правилата бяха най-малкият проблем. Всичко останало беше много по-трудно. Опитът беше безценен. Игрите й с Бела не се брояха. Лили трябваше да се осланя на способността си да преценява шансовете и да чете лицата на останалите играчи.
Тя беше уплашена до смърт. Никога досега не беше поемала толкова голяма отговорност. Това я накара да осъзнае, че Зак не играеше карти, нито пък държеше игрална зала само за удоволствие. Печеленето беше сериозна работа.
Чет Лий се настани в стола си, като мърмореше под мустак. Лили вдигна картите си и ги огледа още веднъж. Три четворки, една седмица и едно асо. Докато изчисляваше вероятностите, тя опипваше лениво гърбовете на картите си. Внезапно пръстите й спряха. Гърбовете на четворките бяха идеално гладки, но върху асото имаше малка драскотина. Тя беше толкова малка, че едва можеше да бъде открита, но пръстите й я бяха напипали.
Някой беше маркирал тестето.
Тя хвърли един поглед на Чет Лий. На ръката си той носеше пръстен с голям камък. Нито един от останалите играчи нямаше такова бижу или нещо подобно. Чет маркираше тестето, докато играеше.
Лили се вгледа в лицата на останалите играчи. Нито един от тях не показваше знак, че имаше силна ръка. Тя се загледа в Чет. Сега в очите му нямаше блясъкът, който тя беше видяла преди, а само скрит гняв.
Лили свали асото и взе една карта. Когато дойде нейният ред да залага, тя се изкиска, опипа нервно картите си и вдигна залога с двадесет долара. На всички въпросителни погледи отговори с усмивка и леко присвиване на раменете. Лили беше решила да накара играчите да я мислят за глупачка, която се е захванала с нещо непосилно.
Най-хубавото в това тяхно предположение щеше да бъде, че то отговаряше на истината.
Минаха още два кръга от залагането и Лили с облекчение видя как двама от играчите свалиха картите си на масата, а останалите направиха залозите си без ентусиазъм. С всяка измината минута тя придобиваше все по-голяма увереност. Проблемът беше, че все още не можеше да разбере какво държи Чет Лий. Не смяташе, че има силна ръка, но не можеше да бъде сигурна в това. Беше добър. Много добър. Лили се надяваше, че късметът няма да й изневери.
Мина още един кръг от залагания. Още един от играчите се отказа. Чет вдигна залога с още петдесет долара и поиска да види картите. Лили отговори на вдигането и свали една тройка. Чет имаше два чифта.
Лили усети как през тялото и преминава вълна на облекчение. Тя обаче беше решила да не позволи на мъжете да разберат как се чувства. Изкиска се и се направи на изненадана, докато придърпваше парите към себе си.
Чет вече размесваше картите. Преди Лили да успее да преброи каква беше сумата пред нея, той вече беше започнал да раздава. Повече от шестстотин долара. Още няколко такива ръце и Доди нямаше да има никакви дългове.
Лили вдигна картите си. Те бяха ужасни. Тя погледна към Чет Лий и за миг видя злорадство в дълбините на очите му.
Той мамеше и си беше раздал добра ръка. Всички поискаха допълнителни карти. Чет пасува. Когато дойде нейният ред да заложи, Лили каза: „Аз излизам“ и спокойно остави картите си на масата. Нещо в гласа й сигурно беше привлякло вниманието на мъжете и още двама играчи хвърлиха картите си. Чет държеше три дами и две аса, но това му спечели само сто долара.
— Не мисля, че трябва само вие да месите и да раздавате — обърна се Лили към него, като се надяваше, че гласът й звучи невинно и незлобливо. — Мисля, че трябва да се редуваме.
— Обичайно е един човек да раздава — отвърна Чет.
— Но това не е честно. Лизи — извика тя през рамо, — донеси ни нови карти. Този път можете да раздавате вие — каза след това Лили на мъжа, който седеше отдясно на Чет.
— Аз раздавам — каза Чет.
— Но ако раздавате през цялото време, аз никога няма да имам тази възможност — възрази тя, като се опита да се нацупи. Никога досега не беше правила това и се чудеше дали го правеше както трябва.
— О, хайде, Чет, дай да се редуваме — каза единият от мъжете. — Какво толкова.
Чет все още не изглеждаше убеден.
— Ще ми направите ли тази услуга? — подкани го Лили.
