поиска да види картите й или щеше да се откаже. Той нямаше повече пари. Дори ако Лили загубеше, Доди нямаше да му дължи нищо.
— Добре, че дойдох подготвен — каза Чет. Той бръкна в сакото си и извади дебела пачка банкноти. Чет извади една хилядарка и вдигна залога с още хиляда долара.
Лили усети как по челото й избива пот. Тя нямаше други хиляда долара. Бяха й останали само четиристотин. Ако не успееше да отговори на залога му, щеше да загуби. Лили усети как я обзема отчаяние.
— Господин Лий, засрамете се. Знаете, че нямам толкова много пари. Не е хубаво от ваша страна да наддавате, когато знаете, че не мога да отговоря на залога ви.
— Това е част от играта, госпожо. Ако не можете да отговорите, трябва да се откажете.
— Но аз не мога просто така да се откажа и да ви дам всичките тези пари — възрази Лили. — Божичко, само като си помисля за това, сигурно ще сънувам кошмари.
— Плащайте или се откажете, госпожо.
— Аз ще покрия залога на жена си — каза един плътен глас зад Лили. — Тя ще отговори на твоите хиляда и ще вдигне с още хиляда.
Лили едва се сдържа да не подскочи от мястото си, когато чу гласа на Зак. Обзеха я сто различни чувства и всяко от тях се бореше за превес. Най-накрая връх взе облекчението. Зак беше тук. Сега всичко щеше да бъде наред. Независимо какво щеше да излезе от тази ръка, независимо какво щеше да каже Зак на нея или на Доди, всичко щеше да бъде наред.
Зак беше тук.
— Не можеш да й заемеш парите — възрази Чет.
— Ако не греша, в брачния договор пише, че всичко, което е мое, е и нейно — каза Зак. — Аз просто го слагам на масата.
— Имахме споразумение. Може да се използват само парите, които се намират на масата.
— Но вие заложихте пари, които не бяха на масата — възрази Лили. — Ако приемате правилото буквално, излиза, че не можете да отговорите на моя залог и аз печеля по подразбиране.
Чет беше хванат натясно и го знаеше.
— Можете да вземете назаем, ако е необходимо — предложи Лили. — Нямам нищо против.
— Нямам нужда от заеми.
Чет заложи хиляда и вдигна с две хиляди. Зак отговори на двете хиляди и вдигна с още две. Чет започваше да се поти.
— Вие нарушихте правилата, по дяволите. Тези пари си бяха мои.
— Може би някой ще ви заеме парите.
— Съжаляваме — казаха мъжете край масата. — Нямаме толкова.
— Колко имате? — попита ги Лили.
— Хиляда и петстотин.
Лили взе петстотин долара от купчината и ги подаде на Зак.
— Сега той може да отговори на залога ми. Внезапно Чет се ухили широко.
— Нека това да ви бъде за урок, госпожо. Когато нанижете жертвата си на вилата, не трябва да й давате възможност да се измъкне.
Той сложи картите си върху масата, за да ги видят всички, изсмя се високо и посегна да вземе залога.
— Мисля, че тези пари са мои — каза Лили с най-ласкавия си глас. — Моите карти може и да са ниски, но бият вашите. — Тя свали картите си на масата.
Единият от мъжете край масата се разсмя гръмогласно.
— Проклет да съм — каза той през смях. — Четири аса да бъдат бити от пет малки. Не съм виждал подобно нещо.
— Вие излъгахте — извика Чет.
— Не, вие излъгахте — отвърна спокойно Лили. Сега, когато Зак стоеше зад нея, тя не се страхуваше да каже това. Докато той беше тук, тя можеше да прави почти всичко, което пожелаеше. — Точно затова настоях да завъртим раздаването и да сменим тестетата. Вие маркирахте асата с онзи голям пръстен на ръката си.
— Вие твърдите, че съм измамник?
— Да.
— И аз казвам същото — намеси се Доди. — Просто не бях достатъчно умна, за да те хвана.
Чет скочи на крака.
— Не търпя подобни обиди от никой мъж — извика той.
— Чет, Чет — намеси се Зак с укорителен тон, — не виждаш ли, че те са жени?
— Проклети да сте! — изръмжа Чет. — За последен път ме правите за смях.
Той посегна да бръкне в сакото си, но преди да успее да извади онова, което беше скрил вътре, се озова лице в лице с дулата на един двуцевен деринджър.
— Ако искаш да си запазиш ръката, ще я извадиш много бавно от сакото си и когато го направиш, тя ще бъде празна.
Чет се подчини.
— Не знам защо те търпях толкова дълго — каза Зак, — но не смятам да продължавам да те търпя повече. От този момент ти е забранено да стъпваш повече в „Малкото райско кътче“. Ако се опиташ да влезеш въпреки забраната ми, ще наредя да те изхвърлят на улицата.
Чет Лий беше толкова бесен, че лицето му потъмня.
— Ще ти го върна, проклет да си — извика той. — Ще ви го върна на всички.
— Ако искаш да си тръгнеш оттук със здрави ръце, предлагам ти да го направиш, преди да кажеш още нещо — предупреди го Зак. — Имах дълго и изнервящо пътуване и съм в настроение, в което съм готов да те разкъсам парче по парче.
Чет беше вбесен, но не беше толкова глупав, че да се опита да се пребори с насочен между очите му револвер.
— Това не е краят — заплаши той, докато отстъпваше. — Кълна се, че ще си го върна.
Той напусна кръчмата, като се блъскаше в столове и маси, без да се извинява на хората, които седяха край тях.
— Ти — обърна се Зак към Лили — ела веднага в кабинета ми. Имаш да ми даваш няколко обяснения.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
— И аз идвам — заяви Доди. — Вината за всичко това е моя.
— Не ти играеше покер с най-големия измамник в града — каза Зак.
— Напротив, играх, и при това бях пияна като смок. Лили ми спаси кожата.
Зак се втренчи ядосано в Доди.
— И двете! Веднага елате в кабинета ми!
Сърцето на Зак все още биеше твърде бързо. Той още не беше преодолял изненадата си от това, че когато беше влязъл в кръчмата, бе забелязал Лили да играе покер, а на масата пред нея имаше почти двадесет хиляди долара. Само като си помислеше за това, и му се завиваше свят. В този град хората ги убиваха за много по-малко от това.
Дори не бе знаел, че тя можеше да играе покер.
Но какво правеше тя тук и защо всеки път, когато той обърнеше гръб, Лили се забъркваше в някакви неприятности? От нея косата му щеше да посивее, преди да беше навършил тридесет. Ако беше изпитвал някакви съмнения, сега те изчезнаха напълно. Той беше длъжен да я махне напълно от заведението.
Дори ако това означаваше да продаде кръчмата.
Тази мисъл не му беше излязла от главата по целия път от Вирджиния Сити до Сан Франсиско при опита му да намери Уинди Дъмбартън.
— Сега искам да чуя цялата история от начало до край — каза той, когато затвори вратата на кабинета
