зад себе си. Погледът му се насочи към Доди. — Предполагам, че ти си я научила да играе покер.
— Аз я помолих да ме научи — отговори му Лили.
— Кога?
— През всички онези сутрини и следобеди, когато чакахме да се събудиш — отвърна Доди.
— Исках да разбера какво толкова вълнуващо има в тази игра — обясни Лили, — че кара мъжете да залепнат за масите по цяла нощ. — Тя разтри врата си. — Не разбирам как изобщо успявате да издържите до сутринта. На мен ми се спи толкова много, че едва успявам да си държа очите отворени.
— Това е, защото минава четири часът, а ти не си лягала цял ден — каза Зак. — Но ние се отклоняваме от темата. Какво правеше на онази маса?
— Дойдох да те видя — отвърна Лили. — Реших, че е време да си поговорим.
— Защо не можехме да говорим, когато аз те търсех?
— Защото не бях готова.
— А сега готова ли си?
— Да.
— Това ми звучи като покана да си вървя — намеси се Доди.
— Засега оставаш тук — не я пусна Зак. — Разкажете ми за играта.
— Оставих се Чет Лий да ме подмами да вляза в игра, в която залозите бяха твърде големи за мен — започна Доди. — Когато Лили се появи, аз припаднах.
— Ти не си толкова глупава — каза Зак. — Знаеш, че Чет Лий ще те убие, ако не му платиш.
— Не мислех.
— Доди имаше много добра ръка — продължи вместо нея Лили. — Затова аз заех нейното място. Не можех да я оставя да загуби.
— Но защо продължи да играеш след това?
— Исках да й върна парите. Пък и ти ми беше казал как да изучавам хората, да търся малки признаци, които ги издават. Аз го направих и след това ми беше лесно да определя кой от тях имаше добра ръка и кой не.
— Тя прояви достатъчно разум да поиска раздаващите да се редуват и да вземе нови тестета, за да не може Чет да маркира картите — поясни Доди.
— Защо продължи да играеш? — повтори Зак. — Можеше да загубиш още повече.
— Аз не губех, а печелех — отвърна Лили. — Беше ми забавно. Харесваше ми, че мога да побеждавам онези мъже, да им доказвам, че не съм просто някаква глупачка. Пък и Чет Лий ме ядоса и аз исках да му взема колкото мога повече пари.
Сърцето на Зак се сви. Беше изчакал твърде дълго. Лили не само че играеше покер, но това й доставяше удоволствие.
Вината беше само негова. Той бе прекарвал толкова много време, играейки хазарт, настоявайки, че няма да има проблем да продължава да го прави, затова сега не трябваше да се учудва, че Лили си мислеше, че като съпруга на комарджия може да върши същото като мъжа си и това е съвсем нормално. Тя изобщо не разбираше какво означава това за нея.
— Когато ти влезе, аз играех последната си ръка — каза Лили.
— Въпреки това можеше да изгубиш всичко.
— Знам. Нямаш представа колко благодарна бях, когато чух гласа ти.
— И какво щеше да направиш, ако не се бях появил?
— Да помоля някого да ми заеме парите.
— Щяха да го направят — каза Доди. — Те просто я обожават.
Това беше твърде много. Проклет щеше да бъде, ако позволеше съпругата му да се превърне в любимка на група комарджии. Зак нямаше да позволи всички те да започнат да се надпреварват да дават на Лили пари на заем. Той почти чуваше какво щеше да каже Роуз, ако разбереше за това.
— Добре, Доди. Можеш да се върнеш в залата, но искам да говоря с теб, преди да си тръгнеш. — Трябваше да разбере каква беше причината за внезапното й връщане към алкохола. Това го тревожеше повече, отколкото Зак беше склонен да си признае.
— Ако искаш да говорим за пиенето…
— Така е, но също и за нещо друго. А сега ни остави сами. С Лили трябва да си изясним доста неща.
— Не смей да й викаш.
— Вероятно ще го направя, но няма да я нараня, ако това те тревожи.
— Не съм си и помисляла, че можеш да я нараниш — каза Доди. — Но ако трябва да се развикаш на някого, викай на мен. Всичко, което Лили направи тази вечер, го направи заради мен. Би трябвало аз да поема отговорността.
— Не се притеснявай. Няма да си говорим за играта на покер.
— Напротив — каза Лили, когато вратата зад Доди се затвори. — Става въпрос за играта и за всички останали неща, които си ми казвал да не върша.
— Да, предполагам, че е така, но вината е само моя. Още от самото начало трябваше да осъзная, че ти не можеш да бъдеш оставена сама. Глупаво беше от моя страна, че не го разбрах. Не, беше егоистично. Мислех само за онова, което щеше да бъде най-удобно за мен. Нито веднъж не помислих за теб.
— Ти мислеше за мен през цялото време — възрази Лили. — Направо щеше да се разболееш от тревогите, които ти създавах.
— Тревожех се, но едва след като се случеше нещо. Никога преди това. Ако се бях държал като добър съпруг, всичко това нямаше да се случи. Но аз не се опитвах да бъда добър съпруг. Просто се опитвах да задържа нещата такива, каквито си бяха. Едва сега осъзнавам, че това е било невъзможно.
— Какво искаш да кажеш?
— Не ме гледай толкова уплашено. Не искам да кажа нещо ужасно, а просто това, че досега не осъзнавах, че в това да бъда женен има нещо повече от опити да ти направя дете.
— Тази част ми харесва.
Зак се усмихна. И на него тази част му харесваше. Той не беше спирал да мисли за това, откакто Лили го беше напуснала. Тялото му беше втвърдено като дърво от напрежението, натрупано през този период на въздържание, който му се струваше цяла вечност. Сега Зак едва успяваше да се сдържи да не се нахвърли веднага върху Лили. Но той знаеше, че само това не беше достатъчно да разреши проблемите, които ги деляха.
Лили изглеждаше толкова малка, толкова уплашена, толкова самотна. Той отиде до нея и взе ръцете й в своите.
— И на мен ми харесва тази част. Нямам намерение да спирам. Просто това не е всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— Е, първата ни работа е да те махнем от тази кръчма.
— Но аз не искам да се връщам в хотела. Предпочитам да отида при Бела.
— Нямах предвид хотела или пансиона, а наша собствена къща. Дом.
Той видя как очите на Лили грейнаха. Зак беше идиот, щом не беше разбрал това досега. Всяка жена искаше да има свой дом. Просто мъжете смятаха, че тези къщи са допълнително бреме. За жените обаче те бяха също толкова важни, колкото и дрехите, които носеха.
— Къде е? Мога ли да я видя?
Зак не можа да се сдържи да не се усмихне. Тя беше толкова красива, когато беше развълнувана. В такива моменти Лили забравяше за всичко и нейната невинност засияваше като самотна звезда на мрачно небе. В такива моменти на Зак му се искаше да може да й даде онази любов, за която тя мечтаеше. Е, той не можеше да го направи, така че нямаше смисъл да се кори. Но поне я обичаше достатъчно, за да направи промените, които бяха необходими, за да е щастлива.
Както и той.
Беше свикнал Лили да бъде край него. Тя никога не го отегчаваше. Нямаше два дни с нея, които да си приличаха. Тя създаваше много проблеми, но Зак нямаше нищо против. Отначало това го беше дразнило, но бързо бе свикнал.
Зак я целуна по върха на носа.
