— Още не съм избрал къща. Мислех, че може би ще ти бъде приятно да го направиш ти. Можеш да накараш Фърн да те разведе из града. Предполагам, че досега тя вече е видяла половината къщи в Сан Франсиско.
Лицето й се помрачи.
— Ти няма ли да ми помогнеш да реша?
— Имам хиляди неща за вършене тук. Пък и изборът на къща е женска работа. Аз не знам какво да търся, но Фърн знае. Медисън я кара да се мести през няколко години. Само гледай в банята да има достатъчно гореща вода.
Зак се изненада, когато оживлението изчезна напълно от лицето на Лили.
— Не искам къща, щом като ти възнамеряваш да останеш тук.
— Нямам такова намерение — побърза да я успокои той. — Ще живеем на едно и също място, заедно, през цялото време.
Лили изглеждаше облекчена.
— Кога мога да започна да търся?
Зак се разсмя. Направо не можеше да повярва, че не беше направил това по-рано.
— Още утре, ако искаш, но преди това искам да поговорим за още едно нещо. — Той взе ръцете й в своите и я придърпа на дивана. — Искам да се оженим отново.
— Какво?
Лили изглеждаше като ударена от гръм. Зак беше очаквал това. Молбата му беше странна и сигурно щеше да й се стори още по-странна, защото той не можеше да й каже каква беше истинската причина за желанието му.
— Искам да се оженим в църква.
— Защо? Сватбата в кръчмата си беше много хубава.
— Знам, но се срамувам от това. Ако не бях в лошо настроение, щях да направя нещата по съвсем различен начин.
— Предполагам, че и двамата сме виновни по малко.
— Може би, но няма причина да не оправим нещата. Можем да си направим голяма сватба в църква, ти ще бъдеш в бяла рокля и ще имаш една дузина шаферки. Цялото ми семейство ще иска да присъства. Те няма да повярват, че съм се оженил, докато не видят с очите си. Ти сигурно ще искаш да поканиш твоето семейство.
— Те няма да дойдат — каза унило Лили.
— Не можеш да знаеш това преди да си ги поканила. Както и да е, аз искам да направя най-голямата сватба в този град.
Лили все още не беше напълно убедена.
— Можеш да помолиш Фърн да ти помогне да планираш всичко. Тя няма своя дъщеря и съм сигурен, че с удоволствие ще ти помогне.
— Но аз ще се чувствам глупаво…
— Можем да поканим всички от кръчмата.
— Няма да го направиш!
— Разбира се, че ще го направя. Тези момичета са ми като второ семейство.
— Сигурен ли си, че искаш това?
— Напълно.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен пред всички тези хора?
— Разбира се. Кой мъж не би го искал?
— Но аз винаги те забърквам в неприятности.
— Но ние винаги се измъкваме. Заедно.
— Наистина ли го мислиш… имам предвид последната част.
— Да.
— Завинаги ли?
— Да.
— Уверен ли си, че няма да съжаляваш?
— Напълно.
И това си беше самата истина.
— По-добре върви да си легнеш — каза Зак. — Изненадан съм, че все още можеш да си държиш очите отворени.
— Няма да се върна при Бела.
— Но ти си изтощена.
— Ти каза, че ще бъдем заедно. Мисля, че трябва да започнем веднага.
Зак се усмихна, но не посмя да каже нищо. Ако Лили разбереше колко много му се искаше да си легне с нея, можеше да си помисли, че това беше единствената причина, поради която той правеше всички тези промени.
Лили лежеше будна. Зак не я обичаше. Той я бе прегръщал и целувал жадно, беше се държал нежно, страстно и загрижено, но нито веднъж не бе казал, че я обича. Никога досега не се беше държал толкова диво и без задръжки в леглото. Ако истинските му чувства изобщо можеха да бъдат показани, то това би трябвало да се случи тази нощ.
Но нищо не се беше случило.
Лили не разбираше. Той правеше всичко, което трябваше да направи. Как можеше да не я обича тогава? Ако пък я обичаше, защо не й го казваше?
Отговорът, който тя си даваше, беше винаги един и същ. Независимо колко силни бяха неговите чувства, те не бяха толкова силни колкото нейните. Той щеше да бъде неин съпруг, да й купи къща, да бъде баща на децата й, да се грижи за задоволяването на всяка нейна нужда. Но тя никога нямаше да успее да се докосне до чувствата, които Зак криеше дълбоко в себе си. Лили знаеше, че те съществуват. Това се виждаше от страстния начин, по който той живееше своя живот. Защо тогава не можеше да бъде толкова страстен и с нея? Защо не можеше да сподели с нея не само онова, което притежаваше, но и самия себе си?
Тя се чудеше дали изобщо беше възможно Зак да обича някого истински и безрезервно. Може би той не бе успял да се научи да обича, защото бяха подходили по грешен начин към всичко. Лили така и не му беше дала възможност да се вгледа дълбоко в себе си, а го беше принудила да се ожени за нея, когато той дори не я беше харесвал.
Лили бе смятала, че е извадила късмет, щом Зак бе успял да приеме толкова добре положението, в което беше изпаднал. Сега тя знаеше, че не бе трябвало изобщо да се омъжва за него, преди той да я бе заобичал толкова силно, че да не бъде в състояние да мисли за нищо друго. Но бракът бе дошъл преди любовта. Може би Зак не смяташе, че има нужда от друго.
Лили беше започнала да се пита дали беше възможно някой да я обича по начина, по който тя искаше да бъде обичана. Може би търсеше любов, каквато не съществуваше. Като си помислеше за това, тя не беше сигурна дали някога щеше да я намери. Родителите й със сигурност не изпитваха такава любов един към друг.
Лили въздъхна разочаровано. Как беше възможно всичко да й се струва толкова прекрасно и толкова горчиво едновременно!
Толкова лесно щеше да бъде да се предаде и да вземе онова, което й се предлагаше. Това беше повече, отколкото получаваха повечето хора. Лили се почувства неблагодарна. Не можеше да започне да търси къща и да планира сватба, а след това внезапно да промени решението си. Трябваше да вземе твърдо решение, и то скоро.
Но преди това трябваше да разбере дали наистина беше бременна.
Зак лежеше и гледаше тавана. Той беше доволен от начина, по който се бяха развили събитията. Искаше му се да беше успял да намери Уидни Дъмбартън, тъй като му беше неприятно, че първият им брак не беше регистриран. Някой ден някой можеше да открие това и тогава адът щеше да се отвори пред него.
