— Джак! — извика Кити.
— Кити, ти ли си? — попита мъжът.
— Защо не се качиш тук, за да те види? — предложи й капитанът.
— Не! — извика Джак. — Той е измамник. Тръгвайте си всички преди и с вас да се случи същото, което се случи и с мен.
Капитан Боргър нанесе силен удар на Джак.
— Ако искаш да видиш мъжа си, качи се горе — повтори той на Кити. — И доведи със себе си другата жена.
— Да не сте посмели да докоснете тези жени — извика Йезекия. — Гневът господен ще ви порази.
Пазачът удари Йезекия и го повали на земята. Джули коленичи до неподвижното тяло на свещеника.
— Доведи двете жени на борда, Карадек — нареди Боргър. Шумът, който се носеше откъм околните кораби, заглушаваше гласа му. — Задават се неприятности. Да натоварим каквото остава и да се разкараме оттук.
— Не можете да докоснете тези жени — възрази господин Торагуд. Един удар от юмрука на пазача го прати на земята до Йезекия. Огромната длан на Карадек стисна китката на Кити. Той протегна другата си ръка, за да хване и Лили.
— Посмей да я докоснеш и ще забия един куршум в главата ти.
Лили беше уверена, че дори да живееше сто години, никога нямаше да се зарадва толкова много, ако чуеше нечий глас. Пазачът пусна Кити и се обърна, за да нападне Зак.
Зак беше готов. Един мощен удар в стомаха накара Карадек да се превие. Последва силен удар по слепоочието му с дръжката на револвера и пазачът падна на земята. Зак извади един малък револвер от джоба си и го подаде на госпожа Торагуд.
— Дръж го под око. Ако се опита да стане, застреляй го. Тя го погледна, сякаш й подаваше жива змия, но не изпусна оръжието.
Зак се обърна към Лили.
— Вземи Кити и тръгвайте към града. По целия док се бият. Всеки момент тълпата ще стигне до „Морска вещица“.
След това той се обърна, без да изчака да види дали Лили ще изпълни каквото й беше казал. Тя остана на мястото си. Лили беше обвила ръце около Кити, която изглеждаше, сякаш всеки миг щеше да припадне. Лили обаче не можеше да изостави Зак, след като той току-що се бе появил и бе рискувал живота си, за да помогне на нея и приятелите й.
— Искам този човек — заяви Зак и посочи към Джак Лофтън. — Предайте ми го и няма да закачаме кораба ви.
Капитанът погледна Зак с убийствен поглед.
— Ще те окова до него — изръмжа той. — Елате горе — извика той към трюма. — Тук има един глупак, който си мисли, че може да си тръгне с един от нашите моряци.
Боргър тръгна по трапа към Зак. На палубата зад него се появиха още шест души.
— Аса! — извика Зак. — Време е.
Шумът по дока ставаше все по-силен, но тълпата от въоръжени мъже не се приближаваше към „Морска вещица“.
— Не му е сега времето да се правите на срамежливи — извика Зак, като се оглеждаше. — Имаме около десет секунди, преди някой да хвърли топа.
— Няма да съм аз — каза капитанът.
— Махни Кити оттук — изрева Зак на Лили. — Тя може да види съпруга си, когато свърша с този огромен жабок. — Той подаде оръжието си на Лили. — Ако падна, застреляй го. И стреляй, за да го убиеш. Ако не успееш, ще завършиш като играчка на някое копеле с извратено въображение.
Лили пое револвера, но отказа да си мисли, че Зак можеше да бъде шанхайван. Тя щеше да застреля капитан Боргър, преди това да се случи. Лили вдигна револвера и го насочи към първия от мъжете, които се появиха на трапа.
— Не се приближавайте повече. Няма да позволя толкова много страхливи крадци да нападнат съпруга ми.
— Само така, момиче — окуражи я Зак. — Дръж това желязо насочено право в тях и може и да се измъкнем от тази бъркотия.
Зак подскачаше около Боргър, успя да му нанесе един удар в брадичката и да отскочи, преди капитанът да му отвърне по същия начин.
— Той е боксьор — възкликна Йезекия, който се беше свестил междувременно. — Стой по-надалеч — посъветва той Зак. — Можеш да го млатиш до смърт, но ако той те пипне, направо ще те смачка.
— Знам това — отговори му Зак, докато нанасяше светкавичен удар в стомаха на капитана. — Само се подготви да го удариш бързо по главата, ако аз се окажа твърде бавен.
— Но с какво? — попита Йезекия.
— Измисли сам! — извика в отговор Зак. — Точно сега съм малко зает. — Той стовари юмрука си в окото на Боргър и едва успя да избегне ответния удар на капитана, който беше насочен към слепоочието му. Ударът обаче го засегна леко, Зак загуби равновесие й падна на колене.
— Пази се! — извика Лили, когато видя, че Боргър се хвърля напред.
— Ти дръж под око онези бесни кучета на кораба — отвърна й Зак, докато се изправяше. Той нанесе мощен удар в гърлото на капитана, докато той прелиташе покрай него.
В този миг крясъци отвлякоха вниманието на Лили. Тя вдигна очи и видя, че единият от корабите беше подпален. Пожарът осветяваше околността и тя забеляза желанието за мъст в очите на капитана. Преди да успее да погледне обратно, първият моряк се втурна напред по трапа и се опита да избие оръжието от ръцете й. Тя успя да се измъкне, но сам за миг. Йезекия се опита да й се притече на помощ, но беше отхвърлен встрани почти мигновено. Лили чу гневния вик на Зак, след което нещо тежко падна върху земята. Тя разбра кой беше повален едва когато мъжът, който я държеше, отпусна хватката си и падна след нанесения в основата на черепа му мощен удар. В този миг Аса Уайт и хората му се появиха от двете страни на „Морска вещица“ и смазаха съпротивата на екипажа за броени секунди.
— Точно така, елате, когато вече съм свършил цялата работа — каза им Зак, задъхан от усилието. Той сграбчи Лили и я придърпа към себе си. — Добре ли си? Той нарани ли те?
— Добре съм. Трябва да освободим Джак. Можем ли да освободим и останалите мъже?
— Точно така, не ме питай дали съм добре. Наложи се да се преборя само с двама души с размерите на телеграфен стълб, а ти мислиш само за Джак Лофтън.
— Но аз виждам, че си добре.
— Ръцете ми не са добре — каза Зак и ги вдигна пред себе си. — Все едно, че удрях тухлена стена.
Лили изпусна револвера, който за щастие не гръмна, и взе ръцете му в своите.
— Кървиш. Боли ли те?
— Разбира се, че ме боли.
— Горкичкият. Щом се върнем в кръчмата, ще ги измия с топла вода и ще ги превържа с меки превръзки.
Лили трябваше да знае, че Зак ще реагира като всеки друг мъж. Той търсеше съчувствие, но когато го получи, не знаеше какво да прави с него.
— Не е толкова зле, колкото изглежда. Ще се оправя. Трябва да изведем теб и приятелите ти оттук.
— Не забравяй за Джак.
— Как мога да го забравя, след като крещиш името му през пет секунди?
Зак се огледа, но схватката беше приключила. Някой беше извел пленените мъже на палубата. Аса беше намерил ключовете и сега отключваше оковите им. Зак събра оръжията си от земята и от ръцете на госпожа Торагуд.
— Вдигнете ги — каза той на Сара и Джули, като имаше предвид двамата свещеници. — Трябва да се махнем оттук. След малко това място ще бъде обхванато от пламъци.
Още няколко кораба бяха подпалени междувременно. Кити се втурна по трапа и прегърна съпруга си,
