известно разстояние помежду си. Джейк нямаше никаква представа, как ще успее да сплоти тези момчета и да направи от тях един екип, за да работят заедно, да рискуват живота си един за друг. Те всички бяха като непознати, събрани на едно място по някаква случайност, и всички търсещи възможност да избягат.
Към какво? Къде? Към нищо и никъде, ако той не им помогнеше.
— Намерих го! — извика победоносно Пит, като изтича от къщата и се спря пред Джейк — Искаш ли малко?
— Не.
— Аз пък искам. — Уил протегна чинията си.
Пит предложи конфитюр на Шон, след това и на другите момчета.
— Погрижи се да остане малко и за Уил — каза Изабел.
— Но аз отидох и го донесох — възпротиви се Пит.
— Но идеята беше на Уил. Ако не остане, всички вие трябва да отделите по малко за него.
Джейк осъзна, че би трябвало да е безнадеждно тъп, за да не осъзнае, че Пит нарочно оставяше Уил за накрая, надявайки се, че за него няма да има от конфитюра. Когато всички, които искаха конфитюр, си отсипаха, Пит направи същото, и то в прекалено щедра доза. След това постави буркана пред Уил.
— Ето — каза той, взе чинията си и седна от другата страна на Джейк.
Погледите, които си размениха двете момчета, не бяха никак приятелски. Изабел погледна въпросително Джейк, който само сви рамене в отговор.
— Има още питки — каза тя, след което отвори и втората пещ.
Само след миг Уил бе скочил на крака.
— Подайте ми няколко и за Джейк — каза той.
— Той не те е молил да му носиш питки — обади се Пит.
— Това е последната доза за тази вечер — намеси се Изабел, преди Уил да е успял да отговори. — Вие двамата ще получите само по две.
Уил зае отново мястото си, подаде питките на Джейк, след това сипа с лъжицата последния конфитюр от буркана.
— Но ти взе всичко — запротестира Пит.
— А за мен нямаше достатъчно — отвърна Уил.
— Преди да вземеш последното парче или част от нещо — обади се Изабел, — трябва да попиташ другите дали някой не иска още.
— Тогава за мен не би останало нищо.
— Раздели конфитюра си с Пит — продължи тя.
На Уил това изобщо не се хареса. Погледна към Джейк, като очевидно се надяваше, че той ще отмени нареждането на Изабел.
— Мисля, че е справедливо — каза Джейк. Всъщност Джейк не виждаше защо Уил да не вземе всичкия останал конфитюр. Беше достатъчно ловък, за да го вземе, докато все още имаше. Този принцип на подялбата го смущаваше. Това твърде много му приличаше на воплите на хора, които в живота си не бяха свършили и грам работа, а искаха дял от това, което по-работливите им съседи бяха успели да придобият Това прекалено много му напомняше за проклетите фермери, които идваха, заграбваха кравите и земята му, за която семейството му се бе сражавало с индианците преди двайсет години.
— Подай ми чинията си — обърна се Изабел към Уил. Пит направи грешката да се опита да вземе поне две трети от конфитюра. С див вой Уил се хвърли към него. Наоколо се разхвърчаха чинии и вилици, докато двете момчета се налагаха с юмруци точно пред Джейк. Той ги раздели.
— Какво, по дяволите, си мислите, че правите, глупаци такива? — изрева Джейк.
Фактът, че целият се бе изцапал със сладко, с нищо не му помагаше да обуздае нрава си или поне да говори по-прилично.
— Той се опита да ми вземе сладкото.
— Ти го взе всичкото.
— Аз го поисках.
— Аз го получих.
Джейк принуди двете момчета да седнат.
— Първият от вас, който направи дори само едно движение към другия, ще полети направо в потока.
Момчетата се взираха едно в друго, но не смееха да направят опит и да видят дали Джейк щеше да изпълни заканата си.
— Не съм сигурен, че ми допада начинът на подялбата — каза Джейк. — Струва ми се, че щом Уил пръв се е докопал до сладкото, той трябва и да го задържи.
Погледна към Изабел с ъгълчето на окото си. Можеше да им каже, че тя не беше съгласна, но имаше нещо друго предвид.
— Но, от друга страна, бих казал, че не е било правилно да вземеш повече от половината. Хич не се опитвай да се измъкнеш — каза Джейк, когато Пит се опита да каже нещо — Направихте го точно пред мен. А сега ме слушайте и двамата — рече той на двете деца, които го гледаха в очите. — Очаквах, че от време на време ще има сбивания. Това е съвсем естествено, когато на едно място съберат толкова много момчета. Но кражби няма да има. Не съм напълно сигурен какво точно ще направя, но без съмнение втори път няма да има. Ще си държите ръцете далеч от онова, което не ви принадлежи. Ако имате нужда от нещо, с което не разполагате, елате при мен или Изабел, намерете си го по нормален начин или просто минете без него. Има ли въпроси?
Мълчание.
— Сега вие двамата ще изчистите мръсотията, която направихте, и ще се извините на Изабел, задето изхвърлихте храната.
— Уил трябва да направи това — възрази Пит. — Той ми удари чинията.
— Без възражения. И ако някога отново искате да се качите на гърба на някой от моите коне, никога вече няма да правите така.
Момчетата се извиниха, вдигнаха чиниите си и ги измиха.
— А сега, мадам, стори ми се, че спомена нещо за десерт…
— Ябълков пай — отвърна Изабел.
— Защо не го раздадеш? Пит въобще не иска. Вече съвсем е преял.
Изабел взе един нож и наряза пая на десет тънки парчета. Щеше му се да й каже, че следващия път трябваше да направи два пая. Да предложиш на мъж такова невзрачно парче, беше направо обида.
Джейк знаеше, че Изабел беше много ядосана, защото му поднесе пая, без дори да го погледне, но сега се тревожеше много повече за Мат, Момчето не се бе намесило, когато боят започна. Още беше разстроен, задето Джейк издърпа Уил на седлото пред себе си. Също така не бе доволен, че Уил седна точно до Джейк. Всичко бе тъкмо обратното на онова, което Джейк бе очаквал. Не знаеше какво се въртеше в главата на момчето, но беше сигурен, че нямаше да му хареса.
Изабел не искаше пай. Бе твърде ядосана на Джейк, за да яде. Този мъж нямаше чувства. Пред него стояха две момчета, които едва стигаха до височината на кръста му, а той се отнасяше с тях сурово като с възрастни. Не знаеше ли колко дълбоко можеше да нарани тези деца? Как бе израсъл, без да се научи да поделя? И как можеше да нарича това кражба? Пит едва ли щеше да се опита да си вземе толкова много, ако не ревнуваше така силно Джейк. Тя наистина не разбираше. Уил винаги стоеше до брат си, а Пит не се отделяше от Шон. А сега двете момчета се биеха за вниманието на Джейк. Това нямаше да трае дълго, не и след като той се отнесе към тях по този начин. Трябваше да си поговори с мистър Максуел веднага след като имаха възможност да останат насаме. Изчака, докато той се отправи към корала, за да оседлае коня си, и го последва.
— Мистър Максуел.
Той нито отговори, нито се обърна.
— Мистър Максуел, искам да поговоря с теб.
Пак никакъв отговор. Тя го последва до коня му и застана точно пред него.
— Не чу ли, че те виках?
— О! — отвърна съвсем невинно. — Мислех, че викаш някого на име мистър Максуел. Аз се казвам
