Джейк.
— Знаеш, че не одобрявам фамилиарните обръщения.
— Не винаги ти определяш правилата. Това е моето ранчо.
— Добре съзнавам това, но не бих искала да даваш лош пример на момчетата.
— Мисля, че те знаят много повече за лошите примери от теб самата.
— Точно в това е проблемът. Те знаят почти всичко за лошите неща и почти нищо за добрите.
— Да, а едно от хубавите неща, които човек може да направи, е сам да избере как да го наричат. Или ме наричай Джейк, или няма да се обръщам. Това е. Можеш да го приемеш, или не, твоя работа.
На Изабел й се искаше да се завърти на пети и да си тръгне, но знаеше, че при Джейк този жест щеше да отиде на вятъра.
— Добре, ще те наричам Джейк, когато сме насаме, но пред момчетата ще продължа да се обръщам към теб с мистър Максуел.
— Значи ли това, че дълго време ще оставаме сами?
Знаеше, че Джейк се опитваше да я дразни, но вече бе започнала да си мисли, че да бъде с него нямаше да бъде чак толкова лошо, колкото си бе мислила отначало. Всъщност Джейк бе точно обратното на онова, което намираше достойно за възхищение у един мъж.
— Исках да останем сами, колкото да си поговорим за твоето отношение към Пит и Уил.
— А аз си помислих, че е заради моята незначителна особа.
— Мистър Максуел, ти…
— Как се казвам?
— Джейк. — Тя не знаеше защо й бе така трудно да произнася това име. — Не мога да проумея как можеш да ставаш непоносимо жесток. Това е против човешката природа.
— Кога съм бил жесток?
Гледаше я, сякаш наистина не знаеше какво имаше предвид.
— Когато не позволи на Пит да си изяде десерта. Когато нарече децата глупаци.
— А ти какво искаш да направя? Да ги наградя, че ме омазаха целия със сладко?
Изабел видя, че желанието на Джейк да я дразни се бе изпарило. Сега изражението му приличаше на онова, което бе видяла, когато й бе казал, че жени като нея нямат работа в ранчото.
— Не, но не трябваше да лишаваш Пит от пая, докато другите ядяха пред него.
— Всички други момчета не се бяха опитали да откраднат сладкото на Уил.
— Той не крадеше.
— А ти как наричаш това да вземеш нещо, което не ти принадлежи?
— Просто се опита да вземе малко повече от своя дял.
— Което означава, че се е опитал да вземе онова, което не му принадлежи. Най-употребяваното определение на кражбата.
— Мистър Максуел… Джейк, това е сладко, а не крави или пари.
— А, значи е правилно да отнемаш неща, които не ти принадлежат, само защото не са твърде скъпи? Искаш да кажеш, че може да ми открадне ботушите, но не и коня, така ли?
— Не стигай до крайности, нуждаеш се от ботушите си.
— Добре, да речем, че може да ми вземе бельото, стига да не пипа шапката ми.
Изабел усети, че се изчервява.
— Мислех си, че считаш и бельото си за нещо важно.
— Не и в това горещо време. Точно тази сутрин се чудех дали да не го сваля.
Изабел реши, че разговорът продължаваше в посока, която щеше да я накара да се почувства неудобно.
— Говорим принципно.
— Точно така. Когато вземеш нещо, което не е твое, независимо колко е незначително, това е кражба.
— Виждам, че няма смисъл да споря с теб.
— Мадам, това няма нищо общо със спора. Виждал съм как застрелват хора само заради начина, по който изглеждат, или заради това, как са погледнали някого. В такъв случай едно гребване с лъжица в чуждо сладко е нещо много важно.
— Много си суров — каза тя, след като се убеди, че бе безполезно да го уговаря. — Пит е само едно дете.
— А ти какво би предпочела да направя?
— Да му поговориш, да му обясниш, че когато вземаш повече, отколкото ти се полага, това предизвиква неприязнени чувства у другите.
— Мадам, къде си израсла?
Изабел бе изненадана от въпроса.
— Савана.
— Налагало ли ти се е някога да спиш на земята, да се грижиш за добитъка, който се е пръснал из храсталака, и същевременно да се ослушваш да не би да дойде някой индианец и да те скалпира през нощта?
— Разбира се, че не, но…
— Умна жена като теб вече би трябвало да е разбрала, че тук се играе по други правила.
Знаеше, че той въобще не я смяташе за умна.
— Правилата за приличие и добро държание би трябвало да се еднакви навсякъде.
— Сигурно щяха да бъдат, ако хората имаха време да се замислят над това. Но сега аз съм много по- загрижен да опазя главите на тези момчета на раменете им, отколкото да ги превръщам в префинени джентълмени. Не бива да се докосва конят, седлото, одеялото, пушката, храната или нищо, което принадлежи на друг човек, защото в противен случай той ще си помисли, че искаш да ги откраднеш, и ще те убие. Освен това трябва да научат и много други уроци, преди да са готови да оцеляват. Те също няма да ти харесат.
— Просто искам да ги науча на някакви обноски и, доколкото мога, да запълня празнините, които се дължат на липсата на дом и семейство.
— Предполагам, че е така, но и нищо не разбирам от възпитанието на момчета. Всичко, което познавам, са конете, кравите и тези хълмове. Момчетата ще се нуждаят от всичко, на което мога да ги науча, за да отведем стадото в Ню Мексико. Само трябва да се надяваш да учат бързо, защото тези познания ще са единственото, което ще стои между тях и някои ситуации, за които дори разказът ще преобърне стомаха ти.
Изабел знаеше, че той наистина мисли това, което казва. Тя му бе натрапила момчетата и себе си. Бе приел, защото се нуждаеше от тях, но едва ли възнамеряваше да отиде по-далеч.
— Ако ми обясниш защо правиш всичко това, ще се опитам да разбера — каза тя. — Не твърдя, че ще одобря, нито че няма да ти възразявам понякога, но ще се опитам да разбера.
— Предполагам, че това е всичко, което един мъж може да иска — Джейк се настани по-удобно на седлото. — Сега по-добре си лягай. Съмва се отчайващо рано.
— Ще се върнеш ли тази вечер?
Страхуваше се, че думите й щяха да прозвучат, сякаш искаше той да се върне.
— Не, но ще съм тук за закуска. И помни: не слагай повече от шепа прясно кафе в кафеника.
Докато гледаше след него, Изабел си мислеше за превратностите на съдбата, конто бяха хвърлили тези момчета в ръцете на този човек. Нямаше ли да бъде по-добре, ако се върнеха в Остин. Може би щеше да намери някого, който разбираше повече от отглеждането на деца. Напълно възможно бе, но никой нямаше да прибере всички момчета. Не смееше да си помпели дори какво щеше да се случи с Бък, ако го върнеха обратно. За добро или зло, те бяха намерили своето място при Джейк Максуел.
Чудеше се за себе си. Щеше ли да успее да овладее напрежението между нея и Джейк? Безполезно бе да твърди, че той не я привлича. Щеше да бъде постоянно край него, да го вижда полугол и запотен, мокрите му дрехи щяха да прилепват плътно до тялото му и да разкриват всяка извивка Не можеше да се успокои и да потисне желанията си и мисълта, че скоро щеше да си отиде.
Почувства, че мускулите на корема й се свиха. Тя бе много повече в опасност, отколкото
