дължало на сънливостта. Но когато Джейк забърза напред и беше няколко крачки пред нея, тя се улови, че разглежда с нескрит интерес широките му рамене, стегнатите му задни части, мускулестите бедра, които така изпълваха панталоните му, че ръбовете им щяха да се пръснат.
Не, не грешеше. Гледката събуждаше една част от нейното същество, за която дори не бе подозирала, че съществува. Каква беше тази жена, която щеше да върви след мъж и да зяпа в захлас задните му части, като знаеше, че това предизвиква неконтролируемо и странно чувство у нея, като някаква невидима птица, която кацаше по краищата на нервите й, докато накрая не я подлудеше съвсем?
Успокои се, когато стигнаха в лагера и видя момчетата, които спяха, скупчени едно до друго. Мат беше буден. Очевидно бе решил да я научи как се приготвя беконът. Бе смутена, но несъмнено по-спокойна.
— Знаеш ли как се пали огън? — попита Джейк. Преди да успее да му обясни, че бе запалила повече огньове, отколкото можеше да си представи, той се зае с работата.
— Ще ти покажа — каза и взе треските от нея. — Ела тук и гледай!
Тя не искаше. Трябваше да избяга, да се отдалечи от чувствата, които й отнемаха възможността да мисли и я караха да изглупява. Може би ако успееше да се съсредоточи върху работата, щеше да забрави, че той беше толкова близо.
Джейк рови в пепелта, докато намери въглени, които все още бяха горещи. Обели малко кора, направи я на дребни късчета, после я хвърли върху въглените. Започна да подухва върху тях, докато се нажежиха до червено. Духна по-силно и хвърли още кора От купчинката започна да се издига дим.
— Сега опитай ти — каза той.
Тя бе принудена да коленичи до него, рамо до рамо. Едва можеше да си поеме въздух, камо ли да разпалва огъня.
— Може и по-добре от това.
Изабел трябваше да се облегне на него и да се наведе, иначе щеше да падне. Вече съвсем не можеше да диша.
— Ето така.
Той духна силно и продължително, докато тънкото пламъче отново се появи. Джейк го подхрани с още трески и скоро огънят беше готов.
— Най-лесно е, когато дървата са сухи. Мислиш ли, че ще можеш да го направиш сама следващия път?
— Да.
Когато той не беше толкова близо, тя щеше да може да диша. Когато не я гледаше с такъв глад в очите. Беше виждала и друг път този поглед и знаеше какво означаваше той. Джейк Максуел я желаеше.
За миг Изабел бе готова да побегне.
ГЛАВА 9
Когато за пръв път мъж я погледна по този начин, Изабел трябваше да се бори да честта си. Той я бе дебнал дълго време, погледът му я бе следвал навсякъде А тя бе живяла в постоянен страх.
По това време бе гувернантка в един много богат дом в Ню Орлеан. Строгото обучение на леля Деидре й помогна да се справи отлично със задълженията, и в един момент Изабел си мислеше, че бе намерила идеалната, работа. След това обаче Хенри Дюпланж се завърна от Париж и всичко се промени.
Той смяташе прислужничките за лесна плячка, а тя всъщност не беше нищо друго, освен прислужничка. Той мислеше, че всеки отказ от нейна страна е всъщност свенлив начин да измъкне от него все повече и по-скъпи подаръци. Дюпланж просто не можеше да повярва, че някой в нейното положение ще намери ухажването му за непристойно. Една нощ той дойде в стаята й пиян и се опита да я изнасили. Час по-късно Изабел, седнала в един дилижанс, се прибираше в града. Зад себе си оставяше съпруг с няколко кървящи драскотини по лицето, съпруга, надаваща истерични писъци; деца, объркани, смутени и уплашени, тъй като не знаеха какво бе причинило толкова много шум посред нощ; и прислуга, която надничаше скришом от стаите си.
Тогава изразът в очите на Хенри бе същият като този на Джейк сега. Изабел никога нямаше да го забрави. Наблюдаваше внимателно Джейк, но той продължи да се занимава с момчетата, като им помагаше да изберат конете за следващия ден. Докато Люк бе на потока, за да напои конете, Джейк помогна на момчетата да подберат и подготвят хамутите и амунициите на животните. И през цялото време отговаряше на цял порой въпроси от Уил и Пит.
Постепенно страхът й се уталожи. Джейк я желаеше, но никога нямаше да се опита да я вкара насила в леглото си.
Закуската беше по-добра от предишния ден. Кафето все още бе твърде слабо, беконът и бобът — прекалено твърди, но питките бяха чудесни. Пит претърси отново кухнята на Джейк и откри още един буркан с конфитюр. Изабел сама го разпредели между момчетата, тъй като искаше да избегне ново стълкновение Направи грешката да погледне към Джейк, когато отмерваше дажбата на Уил, и видя, че в очите му играят весели пламъчета.
Сигурно би направила някоя саркастична забележка, ако все още не се чувстваше потресена от предишната си реакция към него. Установи, че отвръща на усмивката му. След това извърна смутено поглед.
— Агенцията не е трябвало да се опитва да настанява тези момчета при фермерите — каза Джейк. — Трябвало е да им построят една къща — с формата на обувка, ако правилно си спомням — и да ти ги дадат всичките.
Изабел искаше да повярва, че Джейк й прави комплимент по този начин. Искаше да повярва, че той я смята за способна да свърши правилно поне едно нещо. Но това едва ли бе много вероятно.
— Никога нямаше да позволят такова нещо. Биха казали, че това не е благоприлично.
Беше удивена да види, че усмивката изчезва от лицето му. Всъщност той изглеждаше така, като че собственото му чувство за благоприличие е било оскърбено.
— Дяволски си права. Не можеш да стоиш затворена в една къща с момчета като… — Той неволно хвърли поглед към Чет Атмор — На тяхната възраст.
Изабел се запита дали той наистина си мисли, че тя ще се поддаде на чара на Чет. Висок шест фута и надарен с добре развито, почти мъжко телосложение, момчето бе учудващо зряло за своите четиринайсет години. Но пък такъв беше и тринайсетгодишният Мат — рус, синеок, изглеждащ дори по-добре от Чет, макар че не притежаваше неговата чувственост. Но и двамата бяха просто момчета. Изабел не чувстваше и искрица от онова желание, което лумваше в нея всеки път, когато погледнеше към Джейк.
— Трябваше да те изпратя обратно в Остин — заяви Джейк.
— Аз пък не бих тръгнала.
— Никога не съм си и помислял, че ще го направиш. — Джейк се изправи. — Взимам момчетата от екипа. Отиваме в лагера, за да ги науча как да събират говеда, които нямат никакво желание да бъдат събрани в стадо.
— Вземи и мен — извика Уил.
— И мен. — Пит нямаше никакво намерение да остане по-назад.
— Не днес — отвърна Джейк. — По-големите момчета ще заемат цялото ми време. Не мисля, че на Изабел ще й хареса, ако ги върна с изпочупени ръце и крака.
— Очаквам от теб да се грижиш за тях като за собствени синове.
— Ако имах син, той нямаше да се нуждае някой да се грижи за него.
Изабел бе засегнала гордостта му. Той бе човек, който не обичаше да признава, че се нуждае от помощ, особено от жена и куп момчета.
— Аз мога да яздя — извика Бък.
— Не! — възпротиви се веднага Изабел.
— На твое място не бих се притеснявал толкова.
Джейк обходи с поглед всяка част от тялото на Бък.
Изабел забеляза, че момчето се опита да се изправи с цел да изглежда по-високо под изучаващия поглед на Джейк. Знаеше, че бе накърнена гордостта му, тъй като бе най-голям от момчетата, а трябваше да бъде оставен с малките и неспособните.
