— Бък е изчезнал — извика той. — Взел е два коня.
— Сигурно нещо му се е случило — предположи Изабел.
— А какво се е случило с нас, та нали заедно спяхме? — обади се Чет.
— Нищо не се е случило — отвърна ядосано Джейк. — Бък просто е откраднал два коня и е избягал.
— Бък никога не би откраднал — намеси се Изабел, разстроена, че Джейк изобщо може да си помисли такова нещо.
— Защо не? Защото си се погрижила за раните му? Всички, при които е бил, са го третирали лошо. Съвсем естествено е да мрази всички възрастни. Само се надявам да не се е насочил на запад. Не бих искал да намеря скалпирания му труп, когато се отправим на път.
Изабел изобщо не можеше да разбере как Джейк може да говори с такова жестоко безразличие за възможната смърт на Бък.
— Трябва да тръгнеш след него — каза тя. — Той е много слаб.
Джейк я погледна така, както родителите поглеждат децата си, когато са казали нещо много глупаво.
— Досега Бък може да е изминал и петдесет мили. Може да отнеме дни, докато го настигна, ако изобщо го намеря.
— Но не можеш просто да го оставиш така.
— Нямам никакъв избор. Не знам къде е. Дори и да знаех, не мога да си позволя да губя ценно време, за да тичам след него.
— Но въпреки това трябва да направиш нещо — настоя Изабел, неспособна да повярва, че Джейк няма да тръгне веднага да търси Бък.
— Точно така. Имам намерение да си изям закуската. След това ще разбера дали някое от момчетата може да си служи с револвер.
— Видя ли някакви следи? — обърна се Изабел към Люк, тъй като не искаше да се предава.
— Да, но бяха много неясни. Земята е твърде камениста.
— Аз мога да разчитам следи — обади се Нощния ястреб.
— Можеш да го проследиш на около две мили — каза Джейк с по-мек тон. — Само за да се увериш в каква посока е тръгнал.
— Ти няма ли да отидеш с него? — попита Изабел.
— Не. — Джейк посочи небето, което вече се бе обагрило в розово. — Закъсняваме.
Изабел подаде на Мат чинията си и се изправи.
— Тогава отивам аз.
— Няма да направиш нищо подобно — заяви Джейк.
— И кой ще ме спре?
— Аз. По дяволите, ако се отдалечиш само на пет минути път оттук, няма да можеш да се върнеш.
— Аз ще отида с нея — предложи Шон.
— И аз — добави Чет.
— Никой от двама ви няма да ходи никъде. Нощния ястреб ще открие това, което ни трябва. А сега, мис, ако нямаш нищо против, имаме нужда от закуската си, щом ще прекараме цял ден на седлото. Надявам се, че си направила достатъчно питки.
Изабел се изкуши да му каже, че по-скоро адът ще замръзне, преди да му сложи нещо за ядене — израз, който по-рано не бе употребявала — но реши, че няма да постигне нищо, като го предизвиква. Момчетата трябваше да се хранят. Трябваше да се придържа към своята част от уговорката.
Но Изабел нямаше никакво намерение да остави Бък да изчезне, без да се опита да го намери. Не можеше да си представи, че Джейк ще допусне такова нещо. Въпреки че живееше като дивак, у него трябваше да има съчувствие и човечност.
Тя продължи мълчаливо да изпълнява задълженията си, но Уил и Пит прекараха следващите десет минути да правят предположения какво може да се е случило с Бък. Те бяха толкова страховити, че Изабел изпита истинско облекчение, когато Джейк сложи край на измислиците им, като им викна да започват с оседлаването на конете.
Едва бяха станали на крака, когато Шон изкрещя:
— Вижте! Нощния ястреб и Бък! Водят още някого!
Момчетата забравиха за оседлаването. Втурнаха се вкупом към малкия хълм зад корала. Докато Изабел достигна хребета, момчетата бяха вече при Бък.
— Страхувах се от нещо подобно.
Изабел се обърна и видя, че Джейк бе застанал до нея.
— Страхувал си се от какво?
— Кое е това момче? — попита Джейк, като не отговори на въпроса й.
— Няма значение. Бък е в безопасност.
— Напротив, мисля, че има огромно значение.
— Какво искаш да кажеш?
— Сама ще видиш.
Изабел никога не бе виждала това момче. Беше негърче, високо, но много слабо. Изглеждаше на възрастта на Бък. Конете вървяха много бавно. В момента, когато Изабел си зададе въпроса защо, разбра, че вече знае отговора. Момчето беше прекалено слабо, за да язди по-бързо.
— Чудя се къде ли го е намерил Бък — каза тя.
— Откраднал го е.
— Не ставай смешен. Защо да краде друго момче?
— Предполагам и това момче е работило за твоите фермери. Знам, че Бък го е откраднал, защото виждам, че глезенът му е стегнат във верига.
Изабел наистина бе забелязала, че нещо виси, но изобщо не си бе помислила, че това е верига.
— Искаш да кажеш…
— Че е бил оковаван през нощта, за да не избяга.
Изведнъж Изабел почувства, че се олюлява. Протегна ръка към Джейк, който веднага й предложи подкрепата си. След това положи ръка на кръста й, помагайки й по този начин да запази равновесие.
— Добре ли си?
Не, очевидно не беше никак добре. Не беше свикнала някой мъж да я прегръща през кръста, но откри, че това й харесва.
— Добре съм. Не съм свикнала да вървя по толкова камениста земя. Беше прав, че обувките ми не са подходящи за тази страна.
Само че този път изпитваше слабост не в глезена, а в коленете си. Наложи си да се отдалечи от Джейк. Също като предишния ден, чувството, което изпита, бе празнота, а не облекчение.
— Няма да е зле да извадиш мехлемите и превръзките — каза Джейк. — Да се надяваме, че с това момче са се отнасяли по-добре от Бък.
Момчетата дойдоха при Изабел и Джейк.
— Трябваше да го взема — каза Бък. — Не мога да си тръгна оттук, след като знам, че той е в онзи ад.
— Защо не ни каза? — осведоми се Изабел.
— Сигурен бях, че няма да ми позволите да отида. Вече си имате на главата достатъчно момчета, а мистър Максуел никога истински не ни е искал. Предполагах, че не би искал никого другиго.
Изабел се съмняваше, че двамата с Джейк биха постигнали съгласие по какъвто и да било въпрос, но беше сигурна, че той не би изоставил просто така това момче. Сърцето й се свиваше, като виждаше окаяното му състояние. Момчето беше много мръсно, дрехите му висяха на парцали. Изабел бе сигурна, че не са му позволявали да се къпе. Но не толкова това, колкото веригата, висяща от крака му, бе причината в гърдите й да забушува глух гняв.
— Как го освободи?
— Прерязах веригата — обясни Бък.
— Как се казваш? — обърна се Изабел към момчето. Момчето не отговори. Гледаше я с огромни очи,
