пълни с омраза.
— Зийк — отвърна Бък вместо него. — Купи го един от онези фермери.
— Но робите сега са свободни.
— Не и Зийк.
— Тъкмо щяхме да закусваме — каза Изабел. — По-късно ще се погрижа за раните по гърба ти.
Без да промени изражението на лицето си, Зийк слезе от коня и последва Бък към огъня.
— Следващия път настоявам да ми кажеш какво се готвиш да правиш — каза Джейк с впит в Бък поглед. — По-добре да ме погне цяла сган негодници, отколкото да оставя дори един от вас с онези изчадия адови. Има ли още момчета при тях? — Този въпрос беше отправен към Зийк.
Момчето го стрелна с поглед, в който гневът все още не беше угаснал.
— Не, но очакват. Чух ги да си говорят за това.
— Ние сме тези, които очакват — обади се Шон. — Но ние нямаме никакво намерение да ходим при фермерите, а ще отведем кравите на Джейк в Ню Мексико.
Зийк веднага премести поглед към Джейк.
— И ти можеш да дойдеш — каза Джейк. — Но първо трябва добре да се нахраниш.
Зийк започва да се храни така, като че ли не бе слагал хапка в уста в продължение на дни.
Раните му се почистиха лесно. Зийк настина е бил бит, но не толкова често и не толкова жестоко. Изабел се запита кой бе изпратил тези момчета при толкова нечовешки условия. Спомни си, че тя самата се готвеше да направи същото.
Шон влезе в къщата. Носеше една риза и чифт панталони. Протегна ръка и ги подаде на Зийк. Изабел се просълзи при тази проява на щедрост от страна на Шон, но Зийк ядно отблъсна дрехите настрана.
— Можеш спокойно да ги вземеш — каза Шон. — Твоите едва се държат върху теб. Не можеш да се разхождаш гол пред мис Дейвънпорт.
— Не искам нищо от никого — отвърна Зийк. Цялото му тяло трепереше от гняв, който се изливаше направо от наранената му душа.
— Тогава ги вземи, докато спечелиш малко пари, за да си купиш твои — каза Изабел.
— И как ще направя това?
— Не знам — отвърна тя, но никак не й се искаше да му показва, че не знае отговора на всички въпроси. — Само преди два дни се чудех как да опазя момчетата да не попаднат в ръцете на фермерите. Тогава мистър Максуел предложи да ни вземе със себе си. Докато достигнем Ню Мексико, ще знам как можеш да си платиш дрехите.
Зийк хвърли поглед към Шон.
— Добре, приемам, но само докато си купя мои собствени.
Изабел се отдалечи, за да може Зийк да се преоблече на спокойствие. Джейк вече я очакваше, а на лицето му бе изписана дълбока тревога.
— Зийк ще се оправи. Просто е изтощен и недохранен.
— Не това ме тревожи.
— Сигурна съм, че той ще може да помага с животните.
— Не, Изабел, не е това. Онези фермери със сигурност ще го търсят. Ще дойдат и тук.
Изабел изобщо не бе помислила за това.
— И какво ще предприемат?
— Ще се опитат да ме принудят да им го върна.
— Не можеш да направиш това!
— Нямам такова намерение. Но ако доведат шерифа, може да нямам никакъв избор.
— Какво ще правим? — Изабел дори за миг не се съмняваше, че Джейк има някакъв план. Той винаги намираше отговор.
— Ще ги скрия.
— Къде?
— Не знам още, но ще измисля нещо. Ще оставим тук Брет, Уил и Пит. Останалите момчета и по- голямата част от конете ще отведа в лагера при каньона. Там ще могат да продължат работата по дамгосването.
— А не трябва ли и ти да отидеш с тях?
— Фермерите никога няма да повярват, че нямам нищо общо с тая работа, ако не ме видят. Не можем да се преструваме, че в ранчото няма никого, така че ще им дадем приемливо обяснение. Ти ще си ми братовчедка, дошла да живееш при мен с тримата си синове.
Това разрешение беше напълно неочаквано за Изабел, но моментът не бе подходящ да се задават въпроси. Трябваше да се подготвят твърде много неща. Джейк трябваше да обясни на момчетата какво да правят, както и да изпрати в лагера по-големите от тях, заедно с всичките им принадлежности и повечето коне. После се качи на своя кон и започна да тъпче напред-назад, докато останаха отпечатъците само от четири копита, които водят към корала.
— Вие, момчета, вземете останалата храна — обърна се той към Бък. — През целия ден няма да се връщате.
— Къде отиваме? — попита Зийк, изпълнен с подозрения.
— Ще ви скрия — отвърна Джейк. — Фермерите ще ви потърсят първо тук.
— Изобщо не бях помислил за това — промълви Бък. — Трябва да си тръгна. Ако ме намерят, ще ме убият.
— Не говори глупости — отсече Джейк, помитайки с едно движение на ръката страховете на Бък. — Те няма да ти сторят нищо, нито пък на някой друг от вас. При това, вие нямаше къде другаде да отидете, тъй като на десет мили наоколо няма друго ранчо.
Изабел си помисли, че никога няма да успее да го разбере. Той изглеждаше толкова груб и безчувствен, безразличен към всеки и всичко. И все пак нито за миг не се поколеба да защити момчетата. Изабел уви в чиста кърпа останалите питки и бекон. Бък и Зийк се нахвърлиха лакомо на боба, поглъщайки невероятни количества.
— Не знам колко време ще отсъствам. — Тези думи на Джейк бяха насочени към Изабел, когато се приготвиха за тръгване. — В случай че фермерите дойдат, преди да съм се върнал, по-добре е да направиш така, че това място да изглежда, като че се готвиш да останеш дълго време.
— Но какво да направя?
— Не знам. Какво правят жените в такива случаи? Перат? Чистят къщата?
— Готвят, правят консерви, грижат се за бебетата.
— Ти вече сготви, тук няма нищо за консервиране, а освен това нямаш бебе.
Очевидно напусто прахосваше сарказма си с него.
Като имаше предвид какво бяха сторили фермерите на момчетата, самата мисъл, че може да се озове сама с тях, я ужасяваше. Можеше да укорява Джейк за липсата му на маниери, можеше да поставя под въпрос жизнения му светоглед, но не изпитваше и най-малко съмнение в способността му да я защити. Мъж, който се занимаваше с укротяване на говеда и което беше по-важно — такъв живот му харесваше, — не можеше да не се справи лесно с няколко фермери.
— Ще изчистя кухнята — каза тя. — Момчетата могат да се заемат с помещението за спане.
— Няма никакъв смисъл. След няколко дни ще сме вече на път.
— Както сам посочи, жените чистят и перат. Никой не би повярвал, че възнамерявам да остана на това място. Леля Деидре сигурно би получила удар, ако я бях помолила да влезе в тази къща. Помещението за спане е най-естественото място, откъдето момчетата могат да започнат с чистенето.
Като всеки мъж, изправен лице в лице с домакински задачи, Джейк побърза да си тръгне.
— Ще се върна възможно най-бързо — обеща той.
Изабел започна чистенето със спалнята на Джейк. След като приключеше с нея, щеше да се заеме с кухнята. Изведнъж осъзна с тъга иронията на ситуацията, в която беше попаднала. Никога не бе имал свой дом, съпруг, деца. Никога не бе готвила, чистила, прала, никога не бе вършила нищо от това, което обикновено вършеха жените. И все пак, ето я тук; преструваше се, че поддържа къщата на един мъж, когото бе срещнала само преди три дни; преструваше се, че е майка на три момчета, които нямаха никаква роднинска връзка с нея; преструваше се, че не се надява Джейк да престане да се отнася с нея като с
