— Каза ли му го?
— Не. Твърде много похвали могат да замаят главата му, след това с него е свършено.
В този момент Пит се присъедини към Уил, като се опитваше да го надбяга.
— Момчетата си умират някой да ги похвали.
— И накрая ще свършат с някой куршум в гърба, ако станат твърде самонадеяни. Остави го още пет- шест години да се чуди колко е добър и дали не може да стане още по-добър. Това време е достатъчно да се научи и да се усъвършенства.
— Сигурен ли си, че не можеш да му кажеш това след три или четири години?
Джейк продължаваше да мисли за полата й, затова едва не пропусна тези думи.
— Ще зависи от това, кой ще бъде тогава шефът му.
Изабел прехапа устна:
— Значи не смяташ да го задържиш?
— Обещах да помогна на момчетата да се установят, а не да ги взема при мен. Нямам никакви планове какво ще правя, след като продам животните в Санта Фе. Ако не успея да продам стадото, пред мен просто няма бъдеще.
Изабел вдигна поглед, ярките лъчи на слънцето я накараха да присвие очи.
— Какво ще правиш, ако стане така?
— Старият капитан от армията, Джордж Рандолф, има ранчо някъде на юг оттук. Мога да го помоля да ме наеме като обикновен каубой.
— Но това не е същото като да притежаваш собствено ранчо.
— Така е. Нужни са пари и животни. Точно сега първото го нямам, а колкото до животните, не е ясно дали ще мога да ги задържа и да ги продам. А сега си мисля, че е крайно време да науча Брет да язди.
— Научи първо мен — настоя Изабел.
Джейк й хвърли изпитателен поглед. Изабел бе притеснена, но без съмнение бе взела твърдо решение.
— Невъзможно е, преди да си купиш ботуши и подходящи дрехи.
— Нищо не мога да направя относно ботушите, но сам виждаш, че поправих полата си. — Тя му посочи скъсената предна част на полата си. — Шиех, когато всъщност трябваше да чистя.
— Можеш да се возиш във фургона.
Тя изобщо не трябваше да прави това. Ако само имаше някаква представа, какво му причинява с тази скъсена пола, с това, че беше изложила на показ глезените си, щеше веднага да облече нещо, което не само щеше да скрива краката й, но и да се влачи по земята.
— Нямам намерение да бъда изоставяна отново тук само защото не мога да яздя. А сега ми оседлай един кон, по възможност най-кроткия — добави тя със съвсем различен тон.
Джейк оседла една по-стара кобила. Момчетата подкараха конете в тръс и се приближиха.
— Ще яздиш ли? — попита Уил.
— Да, ако Джейк ме научи.
— Аз ще те науча — заяви Уил. — Знам всичко за язденето.
— Аз също — обади се като ехо Пит.
— И двамата вървете в другия край на корала — нареди Джейк. — Не искам да изплашите коня на Изабел.
— Те ще наблюдават всяко мое движение и ще разкажат всичко на останалите момчета, нали? — попита Изабел.
— Можеш да разчиташ на това, но и не е възможно всичко да правиш идеално. — Джейк се приближи до коня й. — Първото, което трябва да научиш, е как да се качваш на коня. Трябва ти или стъпенка, или някой, който да те повдигне.
— Предпочитам стъпенката.
— Да, но нямам такава.
— Как тогава Уил и Пит се качиха на седлата?
— Аз ги повдигнах.
Изабел го погледна изпитателно и в миг страните й се покриха с ярка руменина.
— Тогава, предполагам, че ще трябва да повдигнеш и мен.
Джейк се вгледа в очите й. Днес те бяха наситенозелени. Изглежда, се променяха заедно с настроенията й. Зачуди се какво ли означава този цвят сега. Ако можеше да се довери на тялото си, това бе страст. От седмици не бе чувствал толкова остро липсата на жена в живота си.
Изабел също чувстваше напрежението, зародило се между тях. Дишането й се учести и стана някак по- дълбоко, гърдите й съблазнително се надигаха. Блузата й бе закопчана до брадичката, но Джейк лесно можеше да си представи колко меки и чувствено закръглени бяха. Изпита желание да опита вкуса им. Страстта избухна в него като светкавица. Мускулите му се свиха и напрегнаха от желание. Тялото му се стегна, а устата му в миг пресъхна. Джейк инстинктивно облиза устни, но напразно. Това само го накара да си мисли какъв ли е вкусът на устните й и неистово желание да го опита още сега.
Очите им се срещнаха. Джейк бе сигурен, че Изабел знае какво си мисли той. В погледа й ясно бяха отразени несигурността и страхът й.
Това правеше нещата още по-трудни. Ако не направеше нещо, щеше да погази и своята чест, и нейното доверие.
— Обърни се — каза той с натежал от желание глас — Когато те повдигна, прехвърли крака си от другата страна.
— Добре.
Джейк я повдигна на седлото и се опита веднага да свали ръцете си от кръста й. В противен случай рискуваше просто да я привлече в прегръдките си и да я целуне.
— Сега хвани юздите и прави точно каквото ти кажа.
Той започна да я води, като обикаляше корала и й даваше същите напътствия като на момчетата преди това. Само че този път умът му бе зает с Изабел, а не с това, което казваше. Беше опасно близо до състоянието да загуби напълно самообладанието си в нейно присъствие. Наистина ли бе живял толкова дълго сред крави и пелин, че близкото присъствие на една жена го караше да губи ума си?
Очевидно нещата стояха точно така. Искаше да я целува, искаше да я докосва навсякъде. Обичаше жените, харесваше ти, но след това, което бе сторила майка му, никога не можеше да си позволи да се довери на някоя от тях.
— Позволи ми да опитам сама — каза Изабел.
Джейк я наблюдаваше, докато тя водеше кобилата, като я караше да прави фигури във формата на осмица, направляваше я с колене, юзди и устни команди. Майка му бе правила същото. Преструвала се бе, че иска да се научи да бъде жена на собственик на ранчо. Беше измамила всички. Когато тя ги напусна и каза, че мрази ранчото и всичко, свързано с него, че винаги го е мразила, бяха напълно съкрушени.
В този ден една част от Джейк умря.
Уил и Пит яздеха от двете страни на Изабел. Джейк се усмихна, когато кобилата се впусна в галоп. Изабел изглеждаше ужасена, но с Уил и Пит, които постоянно я окуражаваха, нямаше никакъв друг избор, освен да продължи да язди. Беше толкова красива, толкова фина и крехка. Също като майка му.
Майка му бе израсла в Мобайл, Алабама, разглезена дъщеря на богат търговец. Тя не разбираше Тексас, не го харесваше. Един ден просто си отиде. Джейк никога след това не я бе виждал.
Усмивката му се стопи. В гърдите му като оловна топка натежа студен, яростен гняв.
— Как се справям? — попита Изабел.
— Добре е — отвърна безстрастно той. — Сега е време Брет да се научи.
Лицето на Изабел помръкна от разочарование.
— Брет не обича конете.
— Не е необходимо да ги обича, а просто да ги язди. Преди Брет да бе успял да излезе от корала, Джейк го хвана и го задържа на място.
— Пусни ме! — изкрещя той, опитвайки се безуспешно да се измъкне от хватката на Джейк.
— Какво смяташ да правиш? — настоя Изабел.
