— Брет сам няма да се качи на кон, затова смятам да го кача на седлото.
— Няма да направиш нищо подобно! — извика отчаяно Брет и се замята още по-диво в ръцете на Джейк.
— Не мисля, че трябва да го насилваш — продължи Изабел. — Той има нужда от време, за да преодолее страха си от конете. Ако ти просто…
— Уил и Пит не стигат дори до рамото му, а не се страхуват.
— Това няма нищо общо с височината — настоя Изабел. — Има ред други причини.
— Тогава веднага ще се отърва от тях. Пит, свали по-ниско напречните дъски.
— Пит, ако само докоснеш тези дъски, ще те убия веднага щом успея да се освободя от това копеле! — изкрещя Брет.
Пит дори не се поколеба. Слезе от коня и в миг изпълни нарежданията на Джейк.
— Мъртъв си, така да знаеш. Предателска змия! — извика Брет.
— Конят няма да те ухапе — извика Уил с подигравателен тон. — Може само да те метне на земята.
— Млъкнете! — намеси се Джейк. — Пит, дръж моя кон. Брет се замята още по-силно.
— Когато те поставя на седлото, плъзни краката си в стремената и хвани поводите.
— Няма да яздя проклетия ти кон! — изкрещя Брет.
— Сега ще те сложа на гърба му. Или ще яздиш, или ще паднеш.
С периферното си зрение Джейк забеляза Изабел, която бе застанала наблизо. Знаеше, че по-късно ще търпи гневните й упреци, но не можеше да направи нищо друго в този момент.
В мига, когато Джейк сложи Брет на седлото, момчето се плъзна от другата страна, но мъжът бе по- бързият от двамата и веднага се хвърли отгоре му.
— Кучи син! — изкрещя момчето, когато Джейк го хвърли отново на седлото.
— Спести си ругатните за по-късно! Върху мен те нямат ефект.
Брет отново се опита да се изплъзне от другата страна, но Джейк го сграбчи за ризата.
— Стой на седлото или ще завържа краката ти под корема на коня.
Момчето впи в него пълен с омраза поглед.
— Пусни ме, по дяволите!
— Ще стоиш ли на седлото!
— Да, проклет да си!
Брет хвана с две ръце гривата на коня и бързо започна да търси с крака стремената. Джейк имаше намерение само да поразходи коня, но Пит удари задницата на животното и изкрещя:
— Дий!
Конят се втурна да обикаля корала в тръс. Брет се тръскаше и подскачаше безпомощно на гърба му. Джейк се втурна към него и го стигна точно когато Брет падаше от коня. Момчето се изправи на крака побесняло от гняв.
— Копеле мръсно! — изкрещя Брет, като се насочи към Пит.
Джейк сграбчи Брет за раменете и без да го изпуска, се насочи отново към коня, който беше спрял на няколко метра от тях.
— Можеш да пребиеш Пит и по-късно — заяви Джейк. — Но точно сега ще яздиш този кон.
Брет бе толкова разгневен, че в момента, когато се озова отново на седлото, заби пети в хълбоците на коня. Реакцията беше незабавна — конят подскочи, а Брет изхвръкна от седлото и се озова на земята. Пит и Уил се заливаха от смях. Този път Брет не стана веднага от земята.
— Ранен ли е? — извика тревожно Изабел.
— Не, не е ранен — отвърна Джейк. — Просто е замаян. Най-накрая Брет се изправи на крака. Преди да успее да се съвземе, Джейк вече бе застанал до него.
— Сега отново ще се качиш на коня. И този път ако дадеш воля на гнева си и си го изкараш на коня, знаеш отлично точно какво ще ти се случи.
Този път Брет не оказа никаква съпротива.
— Не е трудно да се язди кон — обади се Уил. — Дори и янките могат да го правят.
След тези думи Уил се разсмя, но само един поглед на Джейк бе достатъчен, за да престане веднага.
Джейк отново повдигна Брет на седлото. Стъпка по стъпка той учеше момчето как да контролира и води коня. Петнайсет минути по-късно Джейк пусна юздата и остави Брет да продължи сам. Щом като се увери, че Брет няма да падне, той се насочи към Изабел, която все още стоеше на седлото на своя кон.
— Той трябва да се научи да язди за два дни, също като другите момчета.
— Ти си безподобен грубиян! — заяви тя.
Джейк никога в живота си не бе нагрубявал или тормозил никого. По време на войната беше принуждавал младите войничета да вършат много неща против тяхното желание, но никога не ги бе тормозил.
— Тази сутрин, когато изрази готовност да ни защитаваш от онези фермери, реших, че съм сбъркала в преценката си за теб. Видях как момчетата работят за теб, как Пит и Уил се борят за всяка капка внимание, която могат да получат от теб.
— Те са добри момчета.
— А мислиш, че Брет ще израсне добро момче след начина, по който се отнасяш към него?
— Просто му показах, че не трябва да се страхува от коня.
— Ти го унижи пред Пит и Уил. Наруши правото му да откаже да язди.
— Нарушил съм правото му да… — Джейк не знаеше какво да каже; никога не бе чувал подобна глупост.
— Ще имаш късмет, ако той не те намрази до края на живота си.
— Изобщо не ме интересува дали той ще ме намрази — избухна Джейк. — Един тексасец, който не може да язди, не може и да уважава самия себе си.
— Ти изобщо не знаеш нищо за момчетата на тази възраст — отвърна презрително Изабел. — Не можеш да се отнасяш с тях като с дивите си коне. Не можеш да ги завържеш и да ги яздиш, докато се откажат и предадат, просто защото са твърде изтощени да направят нещо друго. Това, което трябва да направиш, е да извлечеш най-доброто от тях.
— Нямам време за това.
— Тогава си осигури това време.
Двамата внезапно млъкнаха. На пътя се появи фермер, който, изглежда, заобикаляше ранчото. Докато отминаваше, той дори и за миг не вдигна поглед към Джейк или Изабел.
— Знаех си, че ще оставят някого да ни наблюдава — продума Джейк.
— Защо? — попита Изабел, моментално забравила гнева си.
Джейк не изпускаше фермера от поглед.
— Те ми нямат доверие.
— Мислиш ли, че ще се върнат?
— Да.
— Кога?
— Най-вероятно ще поставят някой да наблюдава ранчото.
— Какво смяташ да правиш?
— Ще отидем до Нюкъмърс Кросинг да купим провизии. След това те няма да има какво на наблюдават.
Двамата продължаваха да гледат фермера, който преваляше билото на хълма, когато Джейк осъзна, че Уил му говори.
— Какво има? — обърна се той към него.
— Брет.
— Какво за него? — Джейк се огледа наоколо Брет не се виждаше никъде.
— Брет избяга. Каза, че мрази всички тук, особено теб. Каза, че се връща в Бостън.
