тя предполагаше. Брет бе започнал да се превръща в мъж.
Изабел почувства как тялото му се скова от смущение, и веднага го пусна. Джейк беше прав. Той може да бе млад и изплашен, но не искаше да бъде защитаван от жена. Изабел реши, че мъжете са странни и противоречиви същества. Преструваха се, че не желаят неща, от които всички имаха нужда.
Щеше да бъде много по-просто, ако всички бяха като Уил. Той обичаше да бъде прегръщан. Останалите се противяха поради мъжката гордост. Също като Джейк.
— Толкова се радвам, че се върна. Тревожех се за теб. Брет просто сви рамене.
— Джейк просто се опитваше да помогне. Казва, че трябва да се научиш да яздиш. Казва…
— С него вече разговаряхме. Имате ли нужда от дърва?
— Да, много — отвърна тя.
Тя се чувстваше наранена и обидена, а Брет, изглежда, бе решен да не й позволява да изпитва загриженост и съчувствие към него. Изабел го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше между дърветата. Брет сигурно бе ужасно самотен, за да си мисли, че никой в този свят не го харесва. Изабел познаваше това състояние, защото се чувстваше по същия начин.
Сутринта също не мина според очакванията й.
— Отиваме в града за провизии — обяви Джейк, когато всички се събраха в кухнята. Момчетата спряха да се хранят и впериха погледи в него. В очите им се четеше несигурност и страх. Те все още бяха незрели момчета и първата промяна в определения ритъм на живот ги уплаши.
— Уил, Пит и Брет идват с нас.
— Защо аз? — попита Брет.
На Изабел й се искаше момчето да не бърза толкова да се обижда, но беше твърде късно.
— Фермерите си мислят, че вие, момчета, току-що пристигате от града. Няма да очакват от мен да оставя някой от вас в ранчото. Това също ще им даде възможност да пообиколят наоколо.
— А останалите какво ще правим? — осведоми се Шон.
— Всички ще отидете в лагера и ще дамгосвате крави. Колкото повече дамгосани добичета имаме, толкова повече ще можем да продадем. Бък ще дойде с вас, но ще го скриете на сигурно място, така че в никакъв случай да не бъде видян.
— Ами Зийк?
— Той ще дойде с нас. Трябва да намеря някого да свали веригата от крака му.
Сега местността не изглеждаше толкова негостоприемна и заплашителна. Изабел забеляза, че гранитните хълмове бяха почти изцяло покрити с вечнозелен дъб, мескал със сини цветове и жълт мескит. Обилните пролетни дъждове бяха предизвикали пищно многообразие от цветове. Хълмовете, както и каньоните, бяха осеяни с едногодишен лупинус, флокс и макове. Дори неугледната юка и кактусите имаха някак по-привлекателен вид на фона на околната пъстрота.
Чет и Люк й липсваха. Изабел никога не бе управлявала сама фургона. Тялото я болеше от умора. Мускулите на гърба й дотолкова се бяха схванали, че едва можеше да се движи. Тънките й ръкавици предлагаха слаба защита на ръцете й, които до този момент вече се бяха зачервили и подули, а в дланите й сякаш се забиваха хиляди болезнени иглички. Широкополата шапка й предлагаше само частична защита от слънцето, което с всеки изминал час печеше все по-силно. Изабел чувстваше незащитената кожа на врата си как бавно и болезнено изгаря.
Още от обяд копнееше да спрат, но Джейк бе настоял да продължат и тя се бе съгласила. Изабел не искаше да оставя момчетата сами по-дълго, отколкото бе необходимо. Те не бяха свикнали да се грижат сами за себе си.
Джейк учеше момчетата да яздят. През целия ден бе яздил с тях, даваше им указания и поправяше грешките им. Беше строг и безкомпромисен учител, но Уил просто разцъфтя под вниманието му. Пит изпитваше доволство повече от резултатите, които постигаше, отколкото от личното внимание на Джейк. Брет приемаше всичко с неизменна мрачна физиономия.
Зийк лежеше на пода на фургона под едно одеяло, веригата на крака му бе внимателно увита, за да не трака, когато се удря в дървото. Изабел се бе опитала да поговори с него, но накрая се отказа, тъй като той й отговаряше само от време на време, и то само едносрично. Беше очевидно, че Зийк не я харесва. Може би той я свързваше с някого, който го бе притежавал и се бе отнесъл жестоко с него.
— Вие, момчета, вържете конете за задната част на фургона. — Командата на Джейк дойде внезапно и бе изречена с нетърпящ възражение тон.
— Защо? — попита Уил — Искам да яздя през целия път до…
— Прави каквото ти казвам. Веднага!
Изабел насочи поглед към Джейк. Той нямаше навик да дава заповеди, не и по този груб начин.
— Не е необходимо да им крещиш — каза тя. — Сигурна съм, че ако обясниш…
— Зад нас яздят двама фермери. Видях ги, когато се изкачиха на един хълм. Не мисля, че са ни видели, но не мога да бъда напълно сигурен. Тези момчета трябва да се качат във фургона и да прикрият с краката си Зийк, преди още онези да са ги видели. Ако ги видят, може да станат подозрителни.
Нямаше нужда Джейк да казва нещо повече. Дори Брет се подчини с изненадваща охота.
— Аз ще застана между тях и фургона — обърна се Джейк към Изабел. — Независимо какво ще се случи, продължете да се движите.
Джейк едва бе успял да завърже конете за фургона и да настани момчетата вътре, когато фермерите се появиха от хълмовете зад тях. Всичките бяха на коне и яздеха доста бързо. Тъй като Изабел водеше впрегнатите мулета с умерен ход, фермерите бързо ги настигнаха.
— Намерихте ли вашето момче? — попита Джейк, когато мъжете приближиха.
— Не — отвърна Рупърт Рейсън. — Търсим го по протежението на реката.
— Вероятно вече е изминал половината път до брега на океана. Ако в Галвестън успее да се качи на някой кораб, никога няма да го намерите.
— Защо водиш толкова много коне? — осведоми се Рупърт.
— Учех момчетата да яздят — отвърна Джейк. — Няма смисъл цял ден да стоим и да не правим нищо.
— А защо сега момчетата не яздят?
— Майка им сметна, че е време да си починат.
Изабел не можеше да разбере защо Рупърт продължаваше да изпитва подозрения. Започна да се опасява, че ако Рупърт продължи да язди с тях, ще възникнат проблеми.
— И ние отиваме в Нюкъвърс Кросинг — започна Изабел със същия провлачен говор, който бе използвала предишния ден. — Джейк най-накрая реши да купи храна за мен и момчетата и слава богу навреме, докато не сме умрели от глад. Човек би си помислил, че с всичките тези крави ще има предостатъчно телешко, но не би! Джейк не ми позволява да докосна някое от скъпоценните му животни. Той казва…
— Жените не могат да разберат защо едновременно не можеш да изядеш една крава и да я продадеш — прекъсна я Джейк.
Лицата на фермерите си оставаха безстрастни и непроницаеми.
— Не мога да разбера как така е по-добре да се продаде една крава, отколкото да не гладуваш — продължи Изабел. — Но мъжете никога не могат да проумеят такива неща. Сигурна съм, че жените ви ще се съгласят с мен. — Изабел забели очи в, както се надяваше, сполучлива имитация на превзетия поглед на една глупава жена. — Просто нямам търпение да си поговоря с някоя жена. Толкова ми е писнало от мъже и момчета, че ми иска да закрещя. Вчера следобед се опитах да убедя Джейк да ме доведе при вас, но той каза, че е по-важно да научи момчетата да яздят.
— Знаете какви са жените — обади се Джейк с извинителен тон.
— Бях готова да дойда и сама — продължи тя. — Но Джейк каза, че като нищо ще се загубя. А аз му казах, че нали все пак намерих пътя от Джорджия дотук. Толкова се радвам, че ни настигнахте. Обяснете ми точно как да стигна до вашите домове. Веднага след като се върна, имам намерение да ви посетя.
— Не можем да останем — каза един от приятелите на Рупърт.
