— А къде ще спи Мат?
— В бараката.
Изабел се обърна и се отправи към стълбите пред верандата.
— Мисля, че е по-добре да влезеш и да обясниш кой къде ще прекара нощта. По-лесно ще е да го направиш веднъж пред всички.
Изабел не разбираше как може да говори с такъв разумен и безстрастен тон. Целият й живот се бе обърнал с главата надолу. Господ да й прости, харесваше Джейк Максуел. Дори по-зле, харесваше й да стои сред двора и да бъде целувана от него. И на всичкото отгоре, изпитваше силно желание да повтори всичко отначало. Леля Деидре сигурно би се обърнала в гроба, ако знаеше.
— Имаш ли нещо против да преспиш в спалнята с Пит и Уил? — попита Джейк.
— Не.
— Бък и Зийк могат да спят в кухнята. Не искам те да прекарат нощта навън.
— Ами останалите?
— Те ще спят в бараката.
В бараката имаше шест легла. Достатъчно за Джейк и момчетата. Изабел почувства лекото бодване на разочарованието, въпреки че не би спала в една стая с него, дори и в присъствието на Уил и Пит.
— Аз ще спя в коридора — заяви Джейк.
Изабел почувства как напрежението й се разсейва. Джейк щеше да бъде наблизо, но не и прекалено. Бе показал загриженост за нея, но не и прекалена. Очите му блестяха, но по устните му не играеше усмивка. Изведнъж осъзна, че не би го понесла, ако той се усмихваше. Това би означавало, че той е спечелил и че тя е загубила. Погледът му означаваше, че двамата бяха споделили нещо. Със задоволство осъзна, че това й харесва.
Джейк бе буден още преди Брет да се измъкне от гората, за да вземе храната, която Изабел му бе оставила. Той нямаше намерение да говори с момчето, но целувката бе променила решението му.
Всъщност бе променила много неща.
Не беше свикнал да се отдава на прекалено много размишления. През повечето време приемаше нещата такива, каквито са, но навикът му да не се замисля бе довел до това, че е целунал Изабел. Изведнъж бе разбрал, че ще се почувства отлично, ако го направи. Така че просто се бе поддал на импулса и я бе целунал.
Беше се оказал прав. Наистина се почувства добре — дотолкова дяволски добре, че не можеше да заспи, — но едновременно с това започна и да се тревожи. Не искаше да харесва тази жена; той по принцип нямаше доверие на жените. И все пак бе целунал Изабел и искаше да го направи отново. Не бе необходимо дълго да размишлява, за да разбере, че нещо тук не е наред. Трябваше да се върне от самото начало, за да си обясни точно кога нещата бяха тръгнали в погрешна посока.
Всичко бе вървяло добре, докато момчетата не бяха му влезли под кожата. Първо бе Мат с празния си невиждащ поглед. След това Уил, който бе започнал да го боготвори. След това Бък със своите белези, Зийк с превързаната за крака му верига. Един след друг те бяха разрушили защитните стени, които бе изградил около себе си, докато той ги бе приел и се бе привързал към всичките. Бог да му е на помощ!
След това бе направил грешката си още по-голяма, като настоя Изабел да ги придружи до Ню Мексико. Тя му бе казала, че не може да готви, че не одобрява нито него, нито постъпките му и въпреки това той бе настоял тя да дойде. И преди бе допускал грешки, но никога не бе се проявявал като пълен глупак.
Може би тя го бе заварила неподготвен, защото Изабел просто не се вписваше в никоя от представите му за една жена. Тя беше красива, женствена и крехка и въпреки това притежаваше в излишък смелост и решителност. При най-малкия знак бе готова да спори с него. Тя, изглежда, никога не се изморяваше и никога не бягаше от работа. И през цялото време успяваше да изглежда повече дама от всяка друга жена, която бе срещал. Затова я бе целунал.
Не, не беше точно затова. По дяволите, не знаеше точно защо я бе целунал. Просто така се получи. Не разбираше защо се разстройва толкова много. И преди бе целувал жени, но не по този начин. Преди го бе правил, защото така се очакваше от него или защото тялото му реагираше инстинктивно. Бе целунал Изабел, защото сам бе пожелал така.
Това може и да не бе толкова лошо, но нещата не свършваха дотук. Той искаше повече от нея, а това беше опасно.
Твърде дълго бе живял сам. Сигурно бе започнал да си загубва ума. Изабел никога не би обикнала мъж, когото толкова категорично не одобряваше. Още повече, напомняше си Джейк, той самият не искаше да изпитва нещо, което дори и слабо да напомня за любов. Това пречеше на мъжа да мисли разумно, караше го да върши неразумни неща, като например да се направи на глупак, за да се хареса на една жена.
Всеки знаеше, че жените са всичко друго, но не и разумни същества. Винаги мислеха за крайно неподходящи неща. Това бе просто в природата им, както например бе напълно в характера на Изабел да настоява за спазването на учтиви маниери на масата.
Нерадостните мисли на Джейк бяха прекъснати от шума от стъпките на някого, който много неумело се опитваше да се промъкне на верандата. Брет връщаше празната си чиния. Момчето я остави обратно на верандата и взе завивката си.
— Ако имаш намерение да използваш завивката, по-добре е да се върнеш — долетя от тъмнината гласът на Джейк.
Брет замръзна на мястото си, но бе готов да побегне всеки момент.
— Не можеш да очакваш Изабел да продължи да ти оставя храна на верандата. След по-малко от седмица заминаваме за Ню Мексико. Какво ще правиш тогава?
Отговор не последва, но Брет не избяга.
— Ти много разстрои и огорчи Изабел. През целия ден мислеше само за теб. Казах й, че ти не го заслужаваш, но тя мисли, че си не по-малко важен от останалите.
Брет продължаваше да мълчи. Джейк малко се подразни, но нямаше нищо против да продължи да говори. Така или иначе, не би могъл да заспи.
— Ако поне малко те е грижа за нея, ще си завлечеш задника в бараката. Ако се интересуваш само от себе си, бих предпочел да си тръгнеш още сега, така неминуемо ще те убият много скоро. И Изабел ще престане да се тревожи за теб.
— Никой не го е грижа за мен — обади се Брет, а гласът му трепереше от гняв.
Джейк изпусна въздишка на облекчение. Брет бе заговорил. Половината битка беше спечелена.
— Не знам какво ти се върти в ума. Откакто си тук, си постоянно ядосан, готов да се сбиеш с всекиго. Може би имаш право да се гневиш. Не знам. Това, което знам, е, че няма да постигнеш нищо, като избягаш.
— А ти не ми каза дума за това, че ще ме научиш да яздя, за да ти помагам да отведеш проклетите си добичета в Ню Мексико.
Джейк тихо се засмя. Ето, че вече бяха стигнали до същината на въпроса.
— Ти твърде много приличаш на мен, Брет, прекалено упорит си, повече, отколкото е добро за теб. Няма да те моля да ми помагаш. Искам да се научиш да яздиш, защото имам нужда от теб, но бих могъл да мина и без теб. Може и да не се справя толкова добре, но все някак ще се оправя.
— Така казват всички. Никого не го е грижа.
— Покажи ми, че си го заслужил — предизвика го Джейк. — Всичко, което виждам, е едно момче, което върши възможно най-малко работа, а очаква целият свят да се интересува от него. Ти винаги отблъскваш от себе си останалите момчета, а после си мислиш, че те те обиждат. Няма да има нужда само да мислиш така, ако не можеш да яздиш. Момчетата достатъчно ясно ще ти го покажат.
— Това няма да промени нищо. Никой не се интересува от мен.
Брет не бе по-различен от другите. Той просто искаше да бъде от значение за някого.
— О, напротив. Аз например много се интересувам от теб.
ГЛАВА 14
Когато на следния ден видя Брет да излиза от бараката, Изабел бе толкова изненадана, че се впусна към него и силно го прегърна. Не бе осъзнала, че той бе по-висок от нея. Нито пък бе толкова слаб, колкото
