— А има ли тук публични домове? — попита Уил.
— Не — отвърна Джейк.
— Никак не е честно, не мислите ли? — обади се Брет.
— А в Санта Фе има ли такива домове? — попита Пит, докато отминаваха и надничаха по витрините.
— Има, и то много — отвърна Джейк.
— По дяволите, предпочитам тогава да си стоя при кравите.
Джейк едва се удържа да не се разсмее. Изабел щеше да се радва да чуе това.
Тази мисъл го накара отново да започне да мисли за нея. Само като си помислеше, че цели шест седмици ще бъдат заедно на път за Ню Мексико, тялото му тръпнеше от желание. Джейк разбираше добре физическото си желание към нея, стремежа си да потъне в тялото й. Все пак той бе мъж и от дълго време не бе имал жена. Това, което не можеше да разбере, бе начинът, по който тя го караше да се чувства.
Никога не бе имал време за удоволствията на живота или поне за по-хубавата му страна. Животът по принцип бе суров. Или и ти ставаш такъв, или умираш. Така стояха нещата. Джейк никога не се бе съмнявал в това.
Но Изабел го накара да се съмнява. Още повече, бе започнал да мисли дали не може да направи нещо в това отношение. По дяволите, какво му причиняваше тази жена!
— Можем ли да отидем да погледаме бой с петли? — попита Пит.
— Не — отвърна без колебание Джейк. — Тук няма бой с петли, но дори и да имаше, нямаше да отидем.
— Какво е това? — попита Уил.
— Две петела се нападат и кълват, докато единият победи — обясни Брет.
— Пфу, кой би искал да гледа такова нещо?
— Никой, освен някой тексасец — отвърна Брет, като извърна поглед от една витрина, на която бяха изложени обувки и ботуши.
— Ами бой с кучета? — попита отново Пит, очевидно решил все още да не се предава.
— Никакви боеве — каза Джейк. — Вече е време да си лягате. Вие сте твърде кръвожадни за мен.
Уил се разсмя.
— Само се шегуваш. — Момчето заподскача напред, след това се обърна и изчака Джейк да го достигне. — Ти не се страхуваш от нищо.
Такава вяра и страхопочитание разтърсиха Джейк. Никой не го бе гледал по този начин, дори не и момчетата, които бе обучавал през войната.
Той не бе човек, когото момче като Уил трябваше да боготвори. Знаеше това, тъй като старият му командир в армията, Джордж Рандолф бе точно такъв човек. Той никога не избухваше и не крещеше, дори и в най-горещите мигове на битката. Никога не губеше самообладание. Независимо какво ставаше, можеше винаги да разчиташ, че Джордж ще ти даде правилния отговор.
Джейк изобщо не беше такъв човек. Ругаеше, пиеше, използваше жените, когато имаше нужда от тях, и правеше това, което искаше. Нямаше никакви обноски, не се къпеше толкова често и по-скоро предпочиташе да живее в палатка или на открито, отколкото в къща.
Джейк нямаше никаква представа, какво да прави с тези момчета!
Не беше човек, на когото можеха да подражават, и би бил истински глупак, ако дори и за миг предположеше, че би могъл да бъде.
В края на града пресякоха улицата и се отправиха обратно към хотела.
— Изабел сигурно ще ми извие врата, ако ви задържа до късно — каза той. — Тази жена може направо да побеснее, когато става дума за вас, момчета.
— Аз не искам да кажа, че се страхувам от Изабел — каза Уил. — Страхувам се от индианци и крадци и такива неща.
— Разбира се, и аз се страхувам от индианци.
— Не, не е вярно.
По дяволите, наистина ли не му бе позволено да се страхува от сбирщина червено кожи, които искаха да го убият и да вземат скалпа му!
— Разбира се, че се страхувам.
Вярата на Уил очевидно бе малко поразклатена, но момчето продължи да упорства.
— Но ти никога не би побягнал от тях.
— Ако имам по-бърз кон, със сигурност бих побягнал.
— Дори няма да се биеш с тях? — Уил бе поразен.
— Разбира се, че ще се бия. — Лицето на момчето грейна.
— Просто се опитваш да ме заблудиш. Знам, че не се страхуваш от индианците.
Джейк започна да обяснява, но Брет го прекъсна.
— Той се страхува от тях, защото е глупаво да не се страхуваш от някого, който се опитва да те убие — каза Брет. — Но той не би побягнал, защото не е страхливец.
— О! — възкликна Уил и се замисли.
— Има разлика — продължи нетърпеливо Брет. — По дяволите, всички ли тексасци са тъпи като пънове?
— Аз не съм тъп — изкрещя Уил, готов за бой.
— Наистина ли се опитваш да накараш хората да те мразят — обърна се Джейк към Брет, — или просто го правиш вече по навик?
Брет се обърна намръщен към Джейк.
— Той винаги задава глупави въпроси.
— Никой въпрос не е глупав, ако от отговора можеш да научиш нещо. — Джейк издърпа Пит от една витрина, отрупана със сладкиши.
Брет не отговори, но гневното изражение на лицето му не даде повод на Джейк да си мисли, че е променил мнението си. Джейк разбираше, че Брет иска да бъде харесван, но не разбираше защо момчето правеше всичко възможно, за да накара околните да го мразят.
— Мразя, когато Уил те погледне така, сякаш си бог или нещо подобно — каза Брет. — Ти всъщност си никой. Не можеш да правиш нищо друго, освен да отглеждаш крави. Дядо ми дори не би разменил и дума с теб. По дяволите, вониш толкова лошо, че той дори не би те допуснал близо до себе си.
В този миг Уил връхлетя върху Брет. Пит атакува, преди Брет да успее да отблъсне Уил. В следния миг Джейк видя и трите момчета да се търкалят в праха и да размахват юмруци. Хората, които минаваха край тях, ги поглеждаха, усмихваха се, след което отминаваха.
Ако Джейк бе имал някакви съмнения, че не го бива като пазач на момчетата, сега имаше доказателството, от което се нуждаеше. Дори не бе съумял да ги спре да не се сбият. Как, по дяволите, се бе въвлякъл в това положение? Още повече: какво трябваше да прави оттук нататък?
— Престанете веднага! — изрева Джейк. Когато думите му не постигнаха никакъв резултат, той хвана Пит и Уил за яките и ги вдигна във въздуха. — Когато ви казвам да направите нещо, очаквам от вас да го изпълните — извика той, като разтърси хубаво и двамата.
— Но той каза, че ти смърдиш! — запротестира Уил.
— Всички ние ще засмърдим ужасно, преди да стигнем до Санта Фе, включително и Брет. Ще научите, че има много по-лоши неща от това да миришеш лошо. А сега се изтупайте. Не искам Изабел да задава въпроси, когато ви види. Жените никога не разбират, когато мъжете се сбият.
Пит и Уил започнаха енергично да изтупват праха от себе си, но и двамата изглеждаха готови всеки момент отново да нападнат Брет, ако гой се осмелеше да каже още нещо. Брет изглеждаше готов да предизвика целия свят.
— Обърни се, за да мога да махна от тебе мръсотията — обърна се Джейк към Брет. Когато Брет не се помръдна — изглеждаше готов да нападне Джейк, ако стане необходимо — Джейк го хвана за раменете, обърна го и енергично изтупа ризата и панталоните му След това Джейк хвърли по един преценяващ поглед на всеки един от тримата и поклати глава. — Никога няма да минете незабелязано покрай Изабел. Слушайте, аз ще я заговоря, а вие се промъкнете край нея, когато не гледа към вас.
