смятала, че трябва да се задоволи с това. Сега знаеше, че нещата стояха много по-различно и никога нямаше да се задоволи с по-малко.
Джейк целуваше клепачите й, върха на нослето й. Изабел се зачуди дали и майка й бе й дала същия съвет като леля Деидре. Сигурно ако баща й бе държал майка й в прегръдките си по този начин, бе я целувал така и тя се бе чувствала по начина, по който Изабел се чувстваше в прегръдките на Джейк, майка й би прошепнала нещо тихичко, тайно, когато останеха сами.
— Не би трябвало да си сама, Изабел — промълви Джейк. — Би трябвало да си омъжена.
— Бях сгодена.
Джейк замръзна. След това я отдалечи на известно разстояние от себе си. Изабел ясно виждаше, че бе започнал да се отдръпва от нея.
— Не го обичах. Тогава не знаех това, но сега знам.
Ръцете му отново здраво се сключиха около нея.
— Какво се случи?
— Беше убит във войната.
Устните му докоснаха челото й. Изабел бе поразена от мекотата им. Всичко друго в него бе толкова грубо, твърдо, неумолимо. Но устните му бяха меки, топли, влажни. Тя отметна глава назад и той покри устните й със своите.
Този път в целувката му нямаше нищо обикновено, нямаше и следа от предишната въздържаност. Беше страстна, гореща и ненаситна. Изабел почувства как в нея се надигат горещите вълни на възбудата. Беше напълно неподготвена, когато езикът му нахлу в устата й и започна жадно да я изследва. Леля Деидре не бе й казвала нищо за това. Нито момичетата в сиропиталището.
Инстинктивно Изабел отвори уста. Езикът му докосна нейния. Джейк пиеше от сладостта й, възбуждаше я, докато тя започна плахо да му отговаря. С няколко гъвкави движения езикът му увлече нейния в своеобразен танц, който бе едновременно еротичен и влудяващо нежен.
Отначало Изабел се поколеба, тъй като нямаше представа, какво да прави. Все едно бе застанала на ръба на дълбока пропаст и въпреки това знаеше, че няма да падне, ако се гмурне напред, я очаква единствено физическото удоволствие. Изкушението бе твърде голямо. Изоставяйки задръжките си, Изабел се отдаде на желанията на тялото си.
Никога не бе го усещала по този начин. Цялото й тяло, до върха на пръстите на краката, тръпнеше от такова мъчително удоволствие и нужда за нещо повече, което растеше с всеки изминал миг. Притисна се силно към Джейк, искаше да изпие и последната капка удоволствие, което й даряваше целувката му.
— Значи си сама — промълви Джейк, когато накрая отдели устни от нейните.
— Да.
Това, изглежда, поради някаква необяснима причина, го разстрои.
— Аз не би трябвало да съм тук. Ти имаш нужда от някой, който да те закриля. Имаш нужда…
— Имам теб.
Изабел не искаше да каже това, поне не в смисъла, който придобиха думите й.
— Сигурна ли си?
— Да.
С какво се бе съгласила? Не беше съвсем сигурна. Но, изглежда, това бе единствено правилното нещо, което можеше да каже. В следния миг Джейк започна да обсипва лицето й с целувки. Когато устните му се спуснаха по шията й, на Изабел й се стори, че костите й се размекват. Отметна назад глава, надявайки се, че той ще се спусне по-надолу към гърлото й.
И той го направи.
Но не спря там. Целуваше раменете й, вдлъбнатинката под шията й, ушите й. Ръцете му я галеха по косата, гърба, хълбоците. Очерта устните й с върха на езика си. Изабел потрепери от удоволствие. Джейк пое между устните си меката част на ушенцето й и лекичко го гризна. Изабел се разтопи в сладка нега.
Топлият му дъх, който галеше ушенцето й, бе най-еротичното преживяване, което бе изпитвала някога. На една дама това изобщо не би трябвало да се хареса, но тя чувстваше, че ще умре, ако Джейк спре. Надяваше се той да продължи, докато просто се разтопи от удоволствие.
Но съвсем скоро Изабел разбра, че бе подценила способността на тялото си да изпитва удоволствие. Ръката на Джейк покри едната й гърда. Първоначалното възклицание на изненада бе последвано от рязко поемане на дъх, когато върхът на пръста му намери втвърденото зърно и започна лекичко да го гали през меката материя на нощницата. Ако преди малко в тялото и се бе разгорял огън, сега изглеждаше, сякаш той се бе превърнал в течна лава.
Джейк отново я целуна, езикът му започна да опустошава устата й, увличайки я в нов еротичен танц. Шокирана, примряла от страст, Изабел пое между зъбите си долната му устна и лекичко я стисна. Джейк изстена от удоволствие.
Изабел не бе осъзнала, че Джейк бе разкопчал копчетата на нощницата й, докато той не понечи да я изхлузи от раменете й. Но в следния миг отново потъна в сладката омая, когато той покри с целувка раменете й, прехвърли се на леко издутата кост под шията й, след което се спусна надолу и пое с устни малкото розово връхче.
Тялото й се стегна в очакване… на какво…? Но очакванията бяха нищо в сравнение с действителното удоволствие, което я заля като топла вълна, когато той лекичко засмука зърното й. Струваше й се, че всеки момент ще експлодира. В същото време в тялото й сякаш се вля нова енергия, която тя едва можеше да контролира. Искаше да се хвърли към Джейк, искаше да разкъса хватката на онова напрежение, което караше тялото й да се гърчи и извива в отговор на ласките му.
Изабел не се възпротиви, когато Джейк плъзна нощницата по другото й рамо, за да открие и другата й гърда. Не се опита да го спре, когато той пое с устни и другото й зърно, от гърлото й се изтръгна стон на удоволствие. Нито пък се възпротиви, когато той изхлузи нощницата по бедрата й и я захвърли настрани. Усещането на грубия памучен чаршаф върху голата й кожа беше великолепно.
Изабел изобщо не усещаше хладния нощен въздух. Цялата гореше. Усещанията, които Джейк бе събудил в тялото й, така я замаяха, че тя изобщо не усети кога бе плъзнал ръка между бедрата й. Но само след миг, шокирана, осъзна какво става, а в ума й нахлуха всички предупреждения на леля Деидре. Леля й бе казвала, че този ден все някога ще дойде, че един мъж иска само едно нещо от жена си. Освен това беше й казала, че жената може да позволи на един мъж такава волност само след като се омъжи за него.
Изабел без колебания и без трудности бе отхвърлила другите мъже, които й бяха хвърляли похотливи погледи, но сега искаше да прави любов с Джейк. До този момент не беше осъзнала това. Това не бе нещо, което бе обмисляла. Нито пък се бе опитвала да си го обясни. Просто го желаеше.
Освен това не мислеше, че е способна да спре.
Отне й известно време, докато бъде в състояние да се остави в ръцете му, да се разтвори за него. Причината не бе в това, че се страхуваше от него. Не беше и в това, че не желае. Просто мускулите й не искаха да се отпуснат. Всичко това бе ново за нея. Малко страшно. Всичко, което й бе сторил досега, бе толкова главозамайващо, че тя не бе сигурна, че ще издържи повече.
В един момент бе убедена, че няма да може. Но дори и когато страхът заплашваше да я погълне, още в следващия миг се разтопи, остана само желанието.
Когато Джейк я докосна толкова интимно, тя ахна изненадано. Той докосваше, проникваше в самата й същност. Тя се оказа впримчена във вихър от желание. Можеше да умре от удоволствие, но не можеше да възпре растящата в нея нужда.
Джейк продължаваше да я докосва, нежно да я гали, докато Изабел почувства всеки мускул от тялото си да се напряга до краен предел. Оказа се безпомощна пред растящите с всеки миг вълни на насладата, които я заливаха с все по-голяма сила и бързина. Тя започнала се мята в леглото, от гърдите й се изтръгваха стон след стон, докато накрая се разплака от сладката агония.
Когато вече бе напълно убедена, че повече не би могла да издържи, една гигантска вълна я повдигна нагоре към някакъв главозамайващ връх, след което я понесе главоломно надолу. В нея се разля блажено спокойствие. Напрежението се отече от тялото й и тя се оказа изведнъж сякаш в някаква безтегловност. Никога не се бе чувствала толкова изтощена.
Както и никога не бе изпитвала такава пълна удовлетвореност.
