— Намери им работа. — В погледа й се четеше едновременно молба и тревога. — Но трябва да задържиш Уил и Пит. Те са прекалено малки, освен това те обожават.
— Тези момчета се нуждаят от майка, от стабилен дом, от баща, който ще им подаде ръка, когато трябва, или ще ги напляска, ако така се налага. А аз дори не знам дали все още имам ранчо.
— Тогава какво ще правиш с тях? Трябва да знам.
— Ще ги оставя на някого или ще ги пратя отново в сиропиталище. По дяволите, не знам — Той се извърна, като почти й обърна гръб.
— Не можеш да направиш това.
Той рязко се обърна с лице към нея.
— Мога да ги оставя където пожелая и не можеш да направиш абсолютно нищо, за да ме спреш, ако в това време пътуваш за Остин.
— Но ти няма да го направиш. Знам, че никога не би постъпил така.
— И кой ще ги наблюдава, когато избързам напред, за да търся вода или място за лагеруване? Какво ще стане с тях, ако ни нападнат индианци? Трябва да мисля и за останалите момчета, и за стадото. Не мога да влача Уил и Пит с мен навсякъде, където отида.
— Не можеш да ги изпратиш обратно в сиропиталището.
— Няма да се наложи, ако и ти дойдеш с нас.
Тя оброни глава на гърдите си.
— Не мога.
Джейк коленичи пред нея и впи изпитателен поглед в очите й.
— Ти в действителност искаш да дойдеш, нали? Нали? — попита отново той, когато тя не отговори.
Изабел кимна.
— Тогава защо не дойдеш?
Никакъв отговор.
— Мислиш си, че ще се опитам да те съблазня?
— Не съм сигурна.
— Мислиш ли, че ще успея, ако опитам?
— И в това не съм сигурна.
Джейк въздъхна, след което взе ръцете й в своите.
— Няма да се опитвам да те убеждавам, че постъпваш винаги правилно, но обещавам, че по време на цялото пътуване няма да те докосна. Няма да те целувам. Дори няма да ти казвам, че си красива. Няма да ти говоря, освен ако не е абсолютно наложително, и ще пазя възможно най-голямо разстояние между нас. Не мога сам да осъществя това пътуване. Имам нужда от помощта ти.
Изабел измъкна ръцете си от неговите, но не вдигна поглед. Джейк можеше ясно да види, че тя се бори със себе си.
След това той се изправи.
— Преди да ми отговориш, искам да знаеш, че ако се качиш на тази кола за Остин, Уил и Пит идват с теб.
Изабел вдигна рязко поглед.
— Не можеш да направиш това.
— Мога и ще го направя. Не можеш просто така да дойдеш тук, да ми оставиш момчетата, изведнъж да започнеш да изпитваш угризения, след това да избягаш, за да се скриеш.
— Аз не се крия.
— Напротив, криеш се. Страхуваш се от мен и от себе си, от това, което в бъдеще може да се случи между нас. Ти бягаш, Изабел.
— Това грешно ли е?
— Просто не е необходимо. Ти направи грешка. Всички грешат. Поучаваш се от грешката си и продължаваш напред. Точно това би казала и на момчетата. Никога няма да кажеш на Брет да отиде да се скрие само защото някакво копеле го е пребило до смърт, или на Зийк, защото друго копеле го е завързало с верига като някое куче.
— Мислиш, че съм страхливка, нали?
Джейк я хвана за раменете и я изправи на крака.
— Мисля, че си силна, смела жена, но си уплашена и объркана. Не разбираш какво става, но няма да намериш отговорите, като се върнеш в Остин.
Изабел се отдръпна от него.
— Тогава какво да направя?
— Ела с нас до Санта Фе. Никога няма да си простиш, ако изоставиш момчетата. Те значат за теб повече от това, което се случи между нас.
Изабел закрачи по посока на фургона. Джейк знаеше, че той я привлича — в противен случай тя никога нямаше да му позволи да прави любов с нея, — но най-дълбоката й привързаност беше към момчетата. Тя просто имаше нужда от него.
На Джейк това изобщо не се хареса. Не си търсеше жена, нито пък имаше намерение да създава семейство, но изведнъж се бе оказал заобиколен от момчета, чието бъдеще зависеше единствено от него.
От една страна, привличането между него и Изабел си оставаше все така силно. Но това привличане бе изцяло основано на физическата страст. Когато ставаше дума за нещо друго, едва ли съществуваха двама души, които да са толкова различни.
Тогава защо се дразнеше, че Изабел обичаше момчетата, а не него? Не можеше да си обясни. Не искаше да се жени, да се установи на едно място или да си вземе любовница. Жени като Изабел не се омъжваха за собственици на ранчо. Бе виждал жените на ранчеросите. Знаеше.
Изабел спря и се обърна към него.
— Ще дойда, но имам някои условия.
Винаги имаше условия, когато ставаше дума за жена. За жените беше просто невъзможно да отговорят само с „да“ или „не“. Изабел остана на известно разстояние от него.
— Трябва да ти кажа, че те намирам изключително привлекателен. Не разбирам защо, но е истина. Не съм сигурна, че ще мога да спазя условията на сделката ни. Ако не мога, няма да дойда с вас.
Очевидно я бе подценил, тя бе по-смела, отколкото бе мислил отначало.
— Момчетата винаги ще бъдат наоколо — каза той. — Смятам, че това ще е достатъчно.
— Не би трябвало да разчитам единствено на това.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че и аз ще имам нужда от малко помощ. Няма да ми е лесно да мисля за сладките ти устни, а да се налага да говоря за боб или кафе.
— Мистър Максуел, обещахте…
— Името ми си остава Джейк. Ще изпълня моята част от обещанието, но няма смисъл да си мислиш, че само ти се изкушаваш. Сега ми кажи какви са условията ти.
Изабел се изчерви. Джейк се изкуши да й каже колко привлекателна изглежда, но се страхуваше, че ще я изплаши.
— Трябва да плащаш на момчетата добри надници. Не знам какво значи това, но те трябва да получат нещо за работата си.
— При условие, че пристигнем в Санта Фе със стадо, което мога да продам, ще им платя четирийсет долара.
— Трябва да се съгласиш да задържиш момчетата, докато реша какво да правя с тях.
— Искаш да кажеш, да ги върнеш обратно в ранчото?
— Ако е необходимо.
— А ти ще останеш ли с тях?
Изабел изведнъж пребледня.
— Ще направя всичко по силите си.
— Ако аз трябва да давам гаранции, трябва да го направиш и ти.
Изглежда, всеки момент Изабел щеше да изгуби самообладанието, което бе успяла да запази през цялата сутрин.
