— Нищо, кажи — настоя Кастило.
— Ти ме засрами, подполковник — призна той. Посочи Мунц. — Вие също, mi Coronel.
— Как така сме те засрамили? — не разбра Чарли.
— Когато започна цялата тази патаклама — нощта, когато Мастърсън успя да се изплъзне от нас с Мунц…
— Съвсем се обърках, Пол — прекъсна го Торине. — Как така Мастърсън ви се е изплъзнал?
— Когато мръсниците отвлякоха госпожа Мастърсън, Алекс Дарби ми поръча да не изпускам мъжа й и хлапетата от поглед, докато са си у дома. Затова двамата с Алфредо заседнахме пред тях. Бяхме в кола пред дома им. А Мастърсън взел, че минал през задния двор, прехвърлил се през оградата и стигнал пеша до гарата, качил се на влак и отишъл на срещата с лошите, а те го гръмнаха. Мъртъв е, защото аз прецаках нещата, с други думи…
— Изобщо не е така, Пол, същото е мнението и на посланика, и на Алекс Дарби — успокои го Кастило.
— Остави ме да довърша, подполковник — каза Сиено. — Накратко казано, ако си бях свършил работата както трябва, Мастърсън нямаше да се прехвърли през оградата и да се качи на влака. Приемам този провал много лично. Исках да открия кой го е сторил и да им дам да се разберат. Тогава се появи ти, подполковник, пое разследването в свои ръце и на мен никак не ми се понрави. Бях невероятно добър оперативен работник и Алекс Дарби го знае, а ето, че се появи някакъв си тип от армията с приятели по високите места и започна да се разпорежда. Не се случваше за пръв път.
— Затова отидох при Дарби — той е много свестен човек — и го попитах какво, по дяволите, става. Той ми каза, че си най-добрият, когото някога е срещал, че те е виждал в действие и в Ирак, и в Афганистан, че е запознат с всичко, което си направил, за да върнеш откраднатия „727“. Тъй като ставаше въпрос за собственото ми его, а въпросът бе изключително важен, той бе решил да ме държи настрани от всичко, което ти имаше намерение да предприемеш. Просто не искаше да ти се пречкам.
Сиено си пое дълбоко дъх и продължи:
— Нямаше да се примиря, ако ми го беше казал друг, но думата на Дарби бе закон за мен. Виждал съм го в действие. Затова се подчиних. Както трябва да се предполага, той се оказа прав. Ти откри онова копеле Лоримър, а съм сигурен, че никой друг нямаше да успее. Организира операцията в Уругвай за по-малко време, отколкото предполагах, че е възможно и…
— Това не беше успешно проведена операция — напомни му Кастило. — Лоримър и един от хората ми бяха убити. Простреляха Алфредо…
— А вие обезвредихте ударен екип на Спецназ. Не изпуснахте нито един. Това не се случва често. Те са изключителни.
— Сигурен ли си, че са от Спецназ!
— Или Спецназ, или Щази, или някой друг, може би дори кубинци, обучени от… по-важното е, че заповедите и финансирането им идва от Федералная Служба Безопасности. Кой друг може да бъде, освен ФСБ, подполковник? Крайно време е да започнем да наричаме нещата с истинските им имена. Не обсъждаме въпроса за изчезнали или откраднати руски атомни бомби, без да ги споменаваме.
— Каза, че съм те засрамил, че двамата с Алфредо сме те засрамили. Защо?
— Подполковник, ти направи онова, което бе преценил, че е правилно — също и ти, Алфредо — без да мислите какви последствия може да има за вас самите. И аз бях същият, преди мръсниците в Ленгли да ме смачкат. Това е срамота. Затова реших да изляза от сянката.
— Излиза — обади се Кочиан, — че двама от нас са на мнение, че ФСБ е зад цялата тази работа. Радвам се, че не съм единственият.
— Трима, господин Кочиан — намеси се Шандор Тор.
Когато Кастило погледна Тор, унгарецът обясни:
— След нападението на „Моста на свободата“ предполагах, че гадовете са от бившето Щази…
— Какво е това нападение на моста? — попита Сиено.
— Нали си бил в Будапеща, Пол? — попита Кастило. — Ориентираш се за кое място говорим, нали? Гадовете се опитали да отвлекат Ерик на „Моста на свободата“…
— „Франц Йосиф“, Карлхен — прекъсна го подразнен Кочиан.
— … и когато Шандор им попречил, простреляли Ерик — довърши изречението си Кастило. След това се обърна към Тор. — Продължавай, Шандор.
— Подозирах, че някогашното Щази стои зад нападението на господин Кочиан. Онзи, когото Макс нахапа и хванахме, каза, че бил от Дрезден. Нападението бе професионално изпълнено. Доказателството бе нападението над теб.
— Какво доказателство?
— Свалихме отпечатъци от двамата, които ти застреля — продължи Тор. — Не съвпаднаха с отпечатъците на бившия контингент на Унгарската държавна сигурност. Освен това и двамата имаха гароти. Само унгарците и бившите източногерманци използваха гароти. Тъй като не бяха унгарци, остават само бившите възпитаници на Щази. А кой ги дирижира? ФСБ.
Кастило понечи да каже нещо, но се разнесе мелодията от звънеца.
Сиено стана и приближи до домофона.
— Si, por favor — рече той, върна слушалката на мястото й и се обърна към останалите:
— Във фоайето чака друго симпатично италианче. Твърди, че ни носи вечеря. Помолих портиера да го пусне.
ТРИ
Всички бяха насядали около масата в трапезарията на Сиено, готови да се нахвърлят върху храната от „Рио Алба“. Когато Джон Дейвидсън, който режеше огромните bife lomo с нещо като огромна кама, усети погледа на Сиено, вдигна очи и отбеляза:
— Страшен нож, Пол.
— Това е нож на гаучо — уточни той. — Купих го, за да го закача на стената на вилата, която ще си купя, след като се пенсионирам. След това започнах да го използвам.
— Ти евреин ли си, Дейвидсън? — полюбопитства Сантини.
Дейвидсън го погледна с любопитство.
— Да, защо?
— Значи ще ти се стори безкрайно интересно, че тук има четирийсет хиляди евреи каубои — гаучоси.
Той спря да реже.
— Майтапиш ли се?
— Не, разбира се. Повечето са от Източна Европа. Когато слезли от кораба през 1890 година, в Аржентина се търсели каубои, затова ги пратили в пампасите. Носят ботуши и торбести панталони, ножовете им са затъкнати в коланите на гърба, но когато свалят каубойските шапки, отдолу носят ярмулка18.
— Това трябва да се види.
— Хайде, Джон, режи — нареди Кастило. — Някои от нас са гладни.
Дейвидсън се поклони подигравателно.
— Искрено моля подполковника за извинение, моля, простете, господине.
Мобилният на Кастило започна да вибрира.
— Hola?
— Поздравления — чу гласа на Алекс Дарби, — вече си горд наемател на десетстайна вила в „Майерлинг“. Току-що си тръгнаха. Най-сетне.
— Сузана Сиено и Брадли отидоха в търговския център в Пилар, за да купят чаршафи, одеяла и храна.
— И крушки — добави Сиено. — Не забравяй за крушките.
— И крушки — повтори Кастило.
— Казах на моята прислужница да донесе крушки и храна. Дори не се сетих за чаршафи и одеяла.
