— Сериозно? — учуди се Торине. — Ще го преживея.
— Трябва да ви призная, че се опита да ни превземе — Звеното за организационен анализ.
— Мама му стара! — възкликна Торине.
— Не се получи — успокои го Кастило. — Президентът бързичко прекъсна домогванията му.
— И какво ще стане сега с нас? — полюбопитства Милър.
— Все още сме на линия — отвърна Чарли. — Президентът ясно подчерта този факт. — Погледна Милър. — Нали полковник Торине ти разказа всичко, Дик?
Милър кимна.
— Дейвид, имаме ли някой документ с подписа на Лоримър? — попита Чарли.
Юнг кимна.
— Щом имаш възможност, го занеси в Ленгли — нареди Кастило. — Което ще рече веднага. Нещо с подписа на Лоримър и банковите документи, както и да се казват.
— Защо? — попита Юнг.
— За да могат най-добрите фалшификатори на Агенцията да лепнат подписа на Лоримър върху облигациите, за да изтеглим парите. Ще влязат в бюджета ни.
— Чудесна идея — отбеляза Торине. — Петнайсет милиона и седемстотин хиляди долара е хубав кръгъл бюджет. Какво ще правиш, когато Монтвейл разбере за тях? Да знаеш, че ще разбере.
— Идеята беше негова — призна Чарли. — Въпреки че тогава все още си мислеше, че ще успее да ни привлече под крилото си.
— И къде да ги прехвърля? — попита Юнг.
— Добър въпрос.
— Имам сметка на Каймановите острови — продължи Юнг. — И още една в „Лихтенщайнише Ландесбанк“.
— Какво? — попита Кастило, неспособен да повярва на чутото. — Стожер на ФБР, експерт по прането на пари, който крие личните си средства от данъчните в Лихтенщайн и на Каймановите острови?
На Юнг не му бе никак забавно.
— Това бе инвестиция, майоре — отвърна той. — Отворих сметките и за да разбера как става, и за да научавам навреме всички промени в банковото законодателство. Тъй като имам сметка, мога да задавам въпроси, на които в противен случай никой не би ми отговорил.
— Става още по-хубаво — зарадва се Чарли. — ФБР има пари в Лихтенщайн и на Каймановите острови. Няма ли вече нищо свято?
— Това пък какво е? — полюбопитства Бритън. — Лих… какво?
— Лихтенщайн е малка страна — има си принц — около четирийсет километра дълга и осем километра широка, разположена между Швейцария и Австрия — обясни Кастило. — „Ландесбанк“ означава държавна банка. Населението в Лихтенщайн изкарва пари, като отглежда крави и се разполага с парите на другите.
— Истината е, че парите в банката са мои — призна Юнг. — Използвах собствени средства, за да открия сметката. Така е по-лесно, отколкото да се опитвам да издействам разрешение — и да получа пари — от ФБР.
— И колко свои пари си скътал в сметката в „Лихтенщайнише Ландесбанк“?
— Двайсет и пет хиляди долара.
— Трудно ли е да се открие сметка? — попита Кастило.
— Напротив, много е лесно. Искат справка от банка в страната, в която живееш, и чек или превод. Не приемат пари в брой — отвърна Юнг.
— Значи и ние така ще направим. Искам да извадя парите от Уругвай, преди да се разбере, че Лоримър е мъртъв.
— Бертран — поправи го Юнг. — Парите са на името на Бертран.
— Добре де, Бертран — примири се Кастило. — Ще има ли неудобни въпроси, когато тайната ти сметчица набъбне с петнайсет милиона и седемстотин хиляди?
— Не съм сигурен, че искам да го направя — опъна се Юнг.
— Просто ми отговори на въпроса — нареди Кастило. — Да не разлаем кучетата?
— Там никога не задават въпроси и имат много строга политика по отношение на поверителността, по- стегнато е дори от Швейцария. По очевидни причини, ми е неудобно да прехвърлям парите на Бертран в моята сметка.
— Защо тогава изобщо я спомена? — повиши нетърпеливо глас Торине.
— За да ви предложа да откриете сметка там. Кастило иска да ме замеси в измама. Аз съм агент на ФБР, по дяволите.
— Мили боже! — възкликна Торине. — Първо правило на ФБР:
— Аз пък ти нареждам да изпълниш заповед, одобрена от президента на Съединените щати — настоя Кастило.
— Не вярвам да имаш нито правото, нито властта да ми нареждаш. Аз съм служител на ФБР. Не работя за теб.
Торине понечи да каже нещо, след това се поколеба, замълча и погледна Кастило.
Кастило отвърна:
— Наистина не работиш за мен. В момента си тук като доброволец.
— Майоре, мислех си — все още си мисля, — че постъпи правилно, когато замисли операцията по отвличането на Лоримър от имението „Шангри-Ла“. Затова тръгнах с теб. Само че в сградата на Дж. Едгар Хувър няма да погледнат на това с добро око, когато разберат. Предполага се, че ФБР организира отвличанията, не участва в тях.
— А ти не искаш повече да застрашаваш кариерата си във ФБР — довърши вместо него Торине.
Юнг се замисли за секунда, след това кимна.
— Юнг — заяви спокойно Торине, — ако си въобразяваш, че ще припнеш към сградата на Дж. Едгар Хувър и ще изпееш дори една дума от този разговор или дори най-незначителната подробност от операцията, която току-що извършихме, на ушенцето на някой инспектор от ФБР, бих те посъветвал хубаво да си помислиш. Това ще бъде в разрез със строго секретна заповед на президента и ти ще предадеш сведения на неупълномощени лица. А това вече е престъпление.
Кастило добави:
— Това включва и срещата с Хауърд Кенеди в Буенос Айрес.
Юнг го погледна студено.
— Ще бъда напълно откровен — заяви Чарли. — В случай че отидеш във ФБР и си признаеш всичко, а по ред причини бъде решено да не те съдят, наистина ли си толкова наивен, та си въобразяваш, че ще те приемат с отворени обятия като блудния син? Струва ми се, че има голяма вероятност до края на кариерата си да разследваш злоупотреби с талони за паркиране в Сиукс Фолс, Южна Дакота.
Изражението на Юнг красноречиво показа, че Кастило е уцелил болното му място.
— Важното в момента е, че не ти се вярва, че имам право да ти давам заповеди. Така ли?
— Според мен нямаш законно основание — потвърди Юнг.
— Ами ако получа? Това ще промени ли нещата?
— Как ще стане?
Кастило се настани на канапето до ефрейтор Брадли и посегна към телефона. Набра номер, който помнеше наизуст.
— Обажда се К. Г. Кастило — представи се след малко той. — Секретар Хол все още ли е с президента? — Бихте ли ме свързали, ако обичате?
— Чарли се обажда, господине. Моля да ме извините, че ви прекъсвам. — Юнг ще бъде по-спокоен за парите, които обсъждахме одеве, ако влезе в екипа на Звеното за организационен анализ и е под моето командване. Това ще представлява ли проблем?
— Колкото по-бързо, толкова по-добре, господине. Когато банките отворят утре сутринта. А пък тази вечер би било още по-добре.
— Ще бъде с Милър. Тук, в моя апартамент, господине.
