Ловците

— Слушам, господине.

Последва мълчание от шейсет секунди.

— Добре, господине. Много ви благодаря, господине.

— Не, господине. Заминавам за Филаделфия, а след това за Билокси. Може би още тази вечер, ако има как да се придвижа от Филаделфия до Билокси. Накратко, веднага щом мога, господине.

— Слушам, господине. Ще ви уведомя и двамата със секретар Кохън веднага щом се появи възможност.

— Слушам, господине, добре, господине. Много ви благодаря, господине.

Кастило върна слушалката на мястото й и погледна Юнг.

— Секретар Хол ми каза, че президентът се с обадил лично на директора на ФБР. Ще нареди или на него, или на заместника му да бъдеш прехвърлен в Звеното по организационен анализ. Или директорът, или заместникът му ще ти позвънят и ще те уведомят. Така ще трябва да изпълняваш заповедите ми. Някакви въпроси?

Юнг поклати глава.

— И така, приветствам те с добре дошъл в Звеното по организационен анализ, господин Юнг — поздрави го престорено официално Кастило. — Надявам се кариерата ти с нас да се радва на същия дълъг живот, както и самото Звено — с други думи, може би още две или три седмици.

Торине се изсмя. Останалите също прихнаха.

Усмивка — едва забележима — премина по устните на Юнг.

— Веднага щом имам възможност — след ден или два — ще открия още една сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — обеща Кастило. — Ще изтеглим парите от сметката ти възможно най-бързо.

Юнг кимна.

— Ходил ли си някога в Ленгли, Юнг? — попита Милър.

Юнг поклати глава.

— Ще те заведа — обеща Милър, след това реши друго. — По-добре тая работа да я свърши Том Макгуайър, защото той се оправя там по-добре от мен.

— Знаеш ли къде да го намериш?

Милър кимна.

— Помоли го да свърши тази работа — рече Чарли. — Дали ще бъде много трудно да се свържа с Вик Д’Алесандро?

Милър му подаде мобилен телефон. Кастило се приближи и го взе.

— Натисни седмицата — обясни Милър.

— Не знам кога ще успея да стигна до Билокси — призна Чарли. — Иска ми се да се видя с Вик, преди да се срещна със семейство Мастърсън.

— Сигурно ще стане в малките часове, когато пристигнем — намеси се Фернандо. — Ако тръгнеш с мен, ще стигнеш по-бързо, отколкото с някой граждански полет.

— Първо искам да отида във Филаделфия — призна Чарли.

— Джак също — напомни му Фернандо. — Жена му е при майка си във Фили. Маршрутът ще бъде „Гейгън“ — Фили. След като видиш приятелката си, тръгваме от Фили за Чарлстън и там оставяме полковника. След това летим от Чарлстън за Сан Антонио. Пътьом ще те оставим в Билокси.

— Ще пътуваш за Чарлстън през Филаделфия ли? — обърна се Чарли към Торине. — Не можеш ли да вземеш самолет оттук?

— Най-старият член на дръзкия екип — отвърна Торине, — след като току-що се върна от околосветско пътешествие, изобщо не е в състояние да изтърпи паспортен контрол и митническа проверка, още повече че си носи едно „Узи“ и цяла каса бренди, за които не ми се иска да давам обяснения.

Кастило се разсмя.

— Необявено бренди значи?

— Фернандо ми каза, че си купил за баба си каса аржентинско бренди за дванайсет кинта на бутилка. Реших, че щом е достатъчно добро за баба ти, ще бъде доста интересен начин да изразя обичта към съпругата си.

— Брендито е супер — потвърди Кастило. — А най-хубавото е, че не е френско.

— Светът е толкова тъжно място, Чарли, след като се налага да бойкотираме продуктите на онези, които са те прецакали, като са те научили да си пийваш, но няма друг начин.

Кастило се разсмя.

— Добре, да тръгваме. Докато говоря с Д’Алесандро, звъннете на портиера да ни повика няколко таксита.

— Има един огромен „Юкон“ на изхода на „Нешънъл Джиографик“ тъй като аз няма къде да ходя, можете да го използвате — предложи Милър.

— Супер — грейна Кастило.

— Ами аз, господине? — попита ефрейтор Лестър Брадли.

Кастило го погледна и се поколеба за кратко, преди да реши какво да прави.

— Идваш с мен, Брадли — заяви накрая той.

— Господине, позволете да попитам къде отиваме.

— Позволявам, но не мога да ти отговоря, защото все още не съм решил.

ТРИ

Казино и курорт „Белвиста“

Магистрала 90 („Магическата миля“)

Билокси, Мисисипи

04:05, 2 Август 2005

К. Г. Кастило и Лестър Брадли, в цивилно облекло, приближиха към главния вход на казиното. Едър „портиер“ стана от бюрото си и попита доста нелюбезно Брадли на колко е години, а когато му казаха, той поклати глава и заяви, че не може да влезе.

— Изчакай тук, Брадли — нареди Кастило. — Ще се върна бързо.

— Слушам, господине.

Кастило влезе в казиното, мина покрай автоматите, пред които се бяха разположили мъже, повечето на средна възраст, и застаряващи жени. Зад тях се виждаше арка, която отделяше масите за блек джак, покер и рулетка.

Може би една трета от тях бяха заети. Забеляза голата глава на Вик Д’Алесандро пред една от масите за блек джак. Тръгна към нея и спря на около два метра.

На масата бе поставен надпис, който гласеше, че минималният залог е десет долара. Пред Д’Алесандро бяха поставени пет купчинки с жетони. Той барабанеше по тях с пръсти, докато наблюдаваше дилъра.

„Дори всичките да са от по десет долара — а те очевидно не са, защото всяка купчинка е с различен цвят, което означава, че са за повече — Вик яко е хлътнал по тази игра“.

Остана да наблюдава още малко, забеляза, че Вик играе с две карти, чак след това се приближи. Д’Алесандро усети чуждото присъствие и се обърна, за да види кой е застанал зад него. С нищо не показа, че познава новодошлия.

Дилърът прехвърли жетони и за двете карти на Д’Алесандро.

— Достатъчно — заяви играчът, подаде два жетона на дилъра и прибра останалите. Дилърът му подаде табла.

— Благодаря — кимна Д’Алесандро и прехвърли жетоните на таблата.

— Боже — отбеляза Кастило. — Излиза, че ти донесох късмет.

Д’Алесандро изсумтя. Подреди чиповете на таблата и стана. Беше нисък мъж с едри гърди и надути мускули по ръцете.

— Касата е отсреща — кимна с глава той.

Когато се пенсионира, след двайсет и пет години служба — двайсет и две от които бяха в