Певснер срещна погледа му.
— Просто не знаех какво да мисля.
— Извинението се приема — отвърна Чарли.
— Ами Алфредо?
— Наблизо е.
— Искам да говоря с него.
— Той няма да дойде тук.
— Искам да му задам някои въпроси, но ще го направя само лично и насаме.
— Той няма да дойде тук — няма ти доверие, Алекс — а аз няма да те заведа при него. Телефонът няма ли да свърши работа?
Певснер поклати глава.
— Искам да го погледна в очите.
Кастило не отговори.
— Очевидно на теб ти има доверие — отбеляза Певснер.
— Мисля, че да.
— А ти на мен имаш ли ми доверие?
— Нека първо ти задам един въпрос, Алекс. Ти имаш ли й доверие?
— Като се има предвид, че имаме различни цели, да.
— Моят отговор е същият, Алекс. Нека сега ти кажа каква е моята цел. Искам Хауърд Кенеди. Ще го кажа по друг начин. Ще се добера до Хауърд Кенеди.
— Това пък какво означава?
— Означава, че ще го пипна и ще го закарам в Щатите. Уговорката ни с теб е все още валидна, но за Хауърд вече не важи.
— Защо ти е Хауърд Кенеди?
— Първо, искам да разбера какво общо е имал с полковник Сунев… и все още има.
— Според мен той дори не знае кой е Сунев.
— Кенеди много добре знае кой е Сунев — отвърна Дешамп. — Имаме проверен източник, който ги е видял заедно на Козумел. В същия хотел, който притежаваш там, „Гранд Козумел Бийч енд Голф Ризорт“.
Певснер се замисли, ала не каза и дума по този въпрос. Вместо това попита:
— Ами ако не ти предам Хауърд Кенеди?
— Нямаш избор, Алекс — отвърна Кастило. — Аз ще се добера до него.
— Преди някой от нас да каже нещо, за което после ще съжаляваме, да се върнем на Алфредо Мунц.
— Да не би да предлагаш размяна? — слиса се Чарли.
— Този път ти ми дължиш извинение — отвърна Певснер.
— И то по няколко причини. Аз не търгувам с приятелите си. И Алфредо, и Хауърд са ми приятели.
— Ще трябва да убедиш Мунц, защото той не е на същото мнение.
— Тъкмо затова искам да го видя.
— Пак се връщаме в началото. Вече ти казах, че той няма да дойде тук.
— Държа апартамент в „Шератон“, този тук, в Пилар, на магистралата, близо до „Джъмбо“ — обясни Певснер. Изчака Кастило да кимне, за да даде да се разбере, че знае за какво говори, и продължи: — Използвам го за бизнес партньори, които не искам да каня у дома.
— Искаш да доведа Алфредо в апартамента в „Шератон“ ли? Стига, Алекс! Той ми е приятел. Няма да го натикам в капан, където да го очистят!
— Чарли, кълна се в бог, че няма да сторя на Алфредо нищо лошо.
— Ще ми се да ти вярвах — отвърна Чарли. — Защо обаче да ти вярвам?
— Защото това е самата истина!
— Какво искаш да го питаш, защо искаш да надникнеш в очите му с този твой пронизващ поглед?
— Това вече не ти влиза в работата.
— Влиза, ако искаш да му наденеш гарота.
— В такъв случай имаме проблем, защото няма да ти кажа. Ще трябва да ми повярваш, че нямам намерение да сторя нищо лошо на Алфредо.
— Аз съм твърдо решен да не позволя да му се случи нищо лошо — отвърна Кастило. — Вече отнесе куршума, предназначен за мен, а това е повече от достатъчно. Това означава, че разговорът ни приключи. Знам, че ще предадеш на Кенеди, че уговорката не важи за него. Мен това не ме притеснява. Мога да го намеря. Но ако направиш каквото и да е друго, за да го предпазиш от мен, ще анулирам и уговорката с теб. Разбра ли ме?
Певснер кимна.
— Много съжалявам, че се стигна дотук — въздъхна той.
— Накрая и двамата ще съжаляваме.
— Искам да остана насаме с теб, шефче — обади се Дешамп. — Само за минута, и то преди да се разцелувате с Александър за сбогом. Алекс, имаш ли нещо против да се поразходиш за няколко минути, или да отидеш оттатък?
— Ще ви оставя насаме — отвърна Певснер. — Когато приключите, ще съм пред вратата.
— Наистина искаш да си тръгнеш оттук завинаги, така ли, шефче? — попита тихо Дешамп, когато Певснер излезе.
— Не. Мислех, че ще поддаде, а той остана непреклонен. Сега обаче не знам как да постъпя.
— Той е тежък случай — призна Дешамп. — Чакай да те попитам нещо. Мунц ще ти предаде ли разговора им?
Кастило се замисли.
— Питаш се дали ще ти каже всичко — уточни Дешамп.
— Ще ми каже, че са провели разговор — отвърна Кастило десет секунди по-късно.
— И какво? — попита Дешамп.
— Как да му обясня, че съм решил нещо друго?
— Ще му кажем, че ако има среща, тя трябва да стане сега, веднага, за да не му остане време да спретне някоя изненада на Мунц в хотела.
— Онези типове от бившето Щази са много добри — въздъхна Кастило.
— Благодаря ви, че ми казахте, господине. Ще запомня това и ще си го запиша.
Кастило сви рамене.
— Искаш ли аз да се оправя с Певснер? — попита Дешамп и щом Кастило кимна, пристъпи към вратата и я отвори. — Време за сделка, Алекс — оповести той.
Певснер влезе в хола и погледна от Кастило към Дешамп.
— Слушам.
— Ето какво е съгласен да направи подполковник Кастило — започна Дешамп. — Първо, ще попита полковник Мунц дали е съгласен да се срещне с теб. Ако Мунц е съгласен, ние ще определим мястото, а ти ще ни дадеш петнайсет минути, за да стигнем там. Ще дойдеш сам и ако нещо ни се стори подозрително, се омитаме.
— Съгласен съм. Искам Янош да ме закара.
Дешамп се замисли за десет секунди и се съгласи.
— Янош ще те закара.
Певснер кимна.
— Да вървим, подполковник — подкани го Дешамп.
Певснер ги последва към вратата.
Когато Кастило и Дешамп се приближиха към вратата, Дешамп настоя тихо, но твърдо:
— Върви ти да седнеш отзад при противното куче.
— Чарли! — провикна се Певснер от вратата.
Кастило се обърна.
