— Благодаря за брашното и растителния сироп — усмихна се Алекс.
— Пак заповядай — отвърна Кастило и се качи на задната седалка на беемвето.
Макс го близна по лицето.
ЧЕТИРИ
— Някакви предложения как да стане, шефче? — попита Дешамп, след като тръгнаха от кънтри клуб „Буена Виста“.
Кастило кимна и Дешамп изложи своята идея.
— Това са те, великите умове — отбеляза доволно Кастило, когато Едгар приключи. — Мислят еднакво.
— Казваш го само защото нямаш представа какво трябва да бъде професионалното изпълнение — засече го Дешамп.
Кастило извади мобилния от джоба си и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.
— Кастило се обажда, Алекс. Връщаме се след около десет минути. Когато се върна, „Трафикът“ да е готов. Солес на волана, Мунц на задната седалка. Дейвидсън и Кенсингтън да се въоръжат с „Кар–4“ и да са готови да се качат в беемвето веднага щом пристигнем. Двамата с Дешамп ще се прехвърлим в „Трафика“. На Дешамп ще му трябва нещо по-голямо от пистолет. Ако има друго „Узи“, става. Сложи и него и още оръжие в „Трафика“. Ако няма, „Кар–4“ ще свършат работа. Може да има хора, които наблюдават, а това не бива да става. Направи, каквото можеш, пък да видим какво ще стане. Разбра ли ме?
— Струва ми се, че да — отвърна Дарби. — Какво става?
— Солес на всяка цена да вземе мобилен, на който мога да му звъня от този.
— И беемвето, и „Трафикът“ имат радиостанции. Не знаеш ли?
— Не. Не знам как се работи с тях, а и нямам време да се уча.
— Не искаш ли компания за екскурзията?
— Не. Останалите да сте с повишено внимание. Много е възможно екскурзията да е режисирана, за да са по-малко хората, които пазят Кочиан. А засега приоритетът ни е да го опазим жив.
Алекс Дарби се замисли над чутото.
— Няма ли да ми кажеш какво става?
— Първо трябва да разберем дали Певснер е един от що-годе добрите или безскрупулният мръсник, както твърдят повечето хора.
— И как смяташ да го направиш?
— След малко ще разберем — отвърна Кастило и добави: — Току-що излязохме на шосе 8. — След тези думи затвори.
Когато пристигнаха във вилата в кънтри клуб „Майерлинг“, Кастило видя, че „Трафикът“ е паркиран на алеята така, че да скрива входната врата. Имаше достатъчно място да спре и беемвето и спокойно да се отвори вратата му. Никой от улицата не можеше да види беемвето.
— Лес, спри между „Трафика“ и къщата — нареди тихо Кастило.
— Слушам, господине.
Вратата на къщата бе затворена и Кастило не видя нито Дейвидсън, нито Кенсингтън. Щом Брадли спря автомобила и Чарли понечи да отвори, Дешамп докосна ръката му и посочи вана.
Задната врата бе отворена и Дейвидсън бе готов да се прехвърли в беемвето.
Кастило му махна.
— Има още място във вана — обясни той.
Дешамп отвори вратата, заобиколи тичешком беемвето и бързо се качи в „Трафика“.
— Не, Макс! — нареди строго Кастило, пресегна се над кучето и отвори другата задна врата.
Макс погледна и двете врати, през които можеше да излезе, и, изглежда реши, че не е разбрал намерението на Кастило — че Кастило му е казал „Давай, Макс!“
— По дяволите! — възкликна Чарли и последва Макс във вана. Алфредо се бе настанил на третата редица седалки.
— Ще се срещнем с Александър Певснер — обясни той. — Очакват — Дешамп, Мунц и аз — да сме в беемвето. Затова ще пътуваме във вана. Ако нападнат беемвето — което е много възможно — просто се изнасяте по най-бързия начин. Ако ни причакват, най-вероятно бивши убийци от Щази, ще са най-добрите. Колкото и да ми се иска да ги спипаме, в момента не ми трябва престрелка, след която да оставим купчина трупове.
— Къде очакваш нападението, подполковник? — попита Джон Дейвидсън. — Някъде по пътя ли? На магистралата може би?
— Сега ще разберем — отвърна Кастило, извади мобилния и натисна копче за автоматично избиране, след това включи на говорител.
— Hola? — чу се гласът на Певснер.
— На всяка цена трябва да се отървеш от руския акцент — заяде се Кастило. — Звучи доста шантаво.
— Кажи.
— Разкажи ми повече за апартамента, който държиш в „Шератон“?
— Алфредо съгласи ли се да се срещнем?
— Не. Колебая се дали аз да не си взема апартамент там — отвърна Кастило, — затова реших първо да огледам твоя.
— На четвъртия етаж е, 407 — отвърна Певснер. — Има стълбище, асансьори, а 407 е втората врата отдясно.
— И кой ще се обади, ако реша да позвъня в 407?
— Никой. Може ли да направя едно предложение?
— Давай.
— Кажи ми кога ще бъдеш там и аз ще отида десет минути преди теб. Има подземен гараж…
— Много хора са измрели в подземните гаражи.
— Има и външен паркинг. Само че хората, които идват и си отиват, се виждат по-добре, отколкото в подземния гараж. Ти решаваш.
— Какво предлагаш?
— Янош ще провери апартамента и аз ще го проверя.
— После?
— Във фоайето има бар. Ако паркираш отвън, мини през фоайето и ще го видиш. Ако паркираш в подземния гараж, има асансьор. Качи се с него на партера и завий надясно. Янош ще бъде там и ще те чака, за да те заведе в стаята.
— А ти ще бъдеш в бара, така ли? — попита Кастило.
— Добре.
— Ще тръгна след пет минути и ще ми отнеме двайсет, за да пристигна — обясни Чарли.
— Благодаря. И предай на Алфредо, че му благодаря.
— След двайсет и пет минути, Алекс. Ще те чакам там — потвърди Кастило и затвори.
— Оттук до „Шератон“ са десет минути път, Карл — каза Мунц на немски.
— Знам — кимна Чарли. — Щом Дейвидсън и Кенсингтън се качат в беемвето, отиваме в подземния гараж с вана. Джон, ти ще чакаш пет минути и тогава ще тръгнеш. Кажи на Брадли да кара бавно.
— Не съм сигурен, че Брадли знае къде е хотелът, Карлос — обясни Солес на испански.
— Добре. В случай че някой ни наблюдава, нека изглежда така, сякаш шофьорът не знае къде е — отвърна Кастило. — Когато влезете в подземния гараж, паркирайте на място, откъдето можете да излезете бързо. По всяка вероятност Певснер ще бъде в черен „Мерцедес S600“, но обърни внимание, че думата е
— Ясно — кимна Дейвидсън. — Малко съм объркан, Чарли. Ти ще го чакаш на бара, така ли?
— Няма начин. Ако Певснер се появи, както се разбрахме, в подземния гараж, в мига, в който отвори вратата, аз ще съм при него. След това отиваме право в апартамента. Тогава ще трябва да ни
